М. Димитрова
Често виждаме странни неща около нас, но толкова сме свикнали с тях, че дори не се питаме какво е и защо е така. Например мистериозни огради в кокетна ромба или странни дупки под прозорците.
В Поничка обичаме да откриваме тайни, затова решихме да разгледаме наследството, което архитектите и дизайнерите от миналото са ни оставили.
Девет етажни сгради
Много хора се чудят защо са строили 9-етажни блокове. Какво попречи на изграждането на 10 етажа? Факт е, че според стандартите за безопасност от 70-те години на миналия век, жилищни сгради над 28 м (това е точно височината на девет етажната сграда) трябва да са оборудвани с пожарни стълбища, пътнически и товарни асансьори. Това прави строителството твърде скъпо и рентабилно само за сгради над 12 етажа. В същото време пожарните коли са били оборудвани със стълби с дължина 28 м. Следователно, високите сгради започват да се появяват едва след като започнаха да произвеждат стълби с дължина 40 метра.
Ромбоидна ограда
Всички сме виждали бетонни огради с ромбове, които обикновено ограждат строителни площадки и индустриални зони. Техен автор е архитектът Борис Ламан, който живее в САЩ от много години. Той създава най-разпознаваемото си дело през 70-те години. „Направих 3 скици, всички много красиви. Например имаше ограда, имитираща зидария. Но по някаква причина те избраха най-простия вариант. Може би тази игра на светлина и сянка радва окото или може би им допадна, че формата е толкова самопочистваща се, че прахът и мръсотията се измиват от дъждовете.“ коментира Ламан.
Стени, боядисани наполовина
Долната част на стените на входовете на старите жилищни сгради, както и на стените в стари обществени сгради е боядисана със зелена или синя боя, а горната част в бяло. Това е направено с цел да се защитят стените от мухъл и мръсотия, а дрехите на хората – от побеляване. И изборът на цвят се дължи на факта, че на зелен или син фон е по-трудно да се разграничат неравномерно оцветените зони.
Може да бъде боядисана и цялата стена, но това излиза по-скъпо.
Стъклени блокове
Стъклените блокове могат да се намерят навсякъде: в училища, в предприятия, в обществени и жилищни сгради. Мнозина смятат, че това е само декор, но грешат. Едно от основните предимства на стъклените блокове е способността да предават светлина и в резултат на това да пестят електроенергия. Те обаче не предоставят възможност да се шпионира през тях и плътността на материала е близка до плътността на камъка.
Прозорец между банята и кухнята в стари жилища
Има версия, че прозорецът между банята и кухнята в старите жилища е необходим за надникване. Всъщност по този начин те са се борили с туберкулозата. Туберкулозният бацил се размножава във влажна среда, а слънчевата светлина, влизаща през прозорците на кухнята, е трябвало да дезинфекцира въздуха.
Тоалетни с „рафт“
Такава тоалетна също се нарича купа. Техният дизайн даде възможност да се намали количеството пръски при отиване до тоалетната и пускане на водата, което означава, че по околните предмети ще се заселят по-малко микроорганизми. В допълнение, „рафтът“ в тоалетната спаси много неща, които случайно попаднаха в тоалетната.
Отвор под прозореца в кухнята
В някои къщи от предивоенните и следвоенните години често можете да намерите отвор под прозореца. Този отвор е осигурявал хладен въздух отвън и по този начин е помагал да се запази храната свежа. Когато истинските хладилници станаха по-широко разпространени през 60-те години, жилищните сгради започнаха да се строят без тази функция.
Вратите на апартаментите се отварят навътре
Целта е да се осигури лесен достъп на пожарникари и спасителни екипи. В случай на спешност е много по-лесно спасителите да разбият врата, която се отваря навътре, за да се евакуират хора.
Освен това решава проблема с малките стълбищни площадки. Представете си какво ще се случи, ако две врати, отварящи се навън, се отворят наведнъж.
Килим на стената
Килимите по стените са се срещали често в домовете в миналото и до сега те могат да бъдат намерени в къщите на по-старото поколение. Това не е интериорно решение, а се е ползвало с цел звукоизолация, защото стените често са били тънки и всичко, което се случвало в апартамента, веднага ставало публично достояние.
Освен това прозорците не бяха херметични и дори сезонното уплътняване не винаги помагаше, а килимът помага да се затопли помещението.
Тапицирана врата
Друг начин за звукоизолация е тапицерията на входната врата. Някои я поставяха отвън, други отвътре, но вторият вариант най-често се използвал от тези, които нямат домашни любимци (котките обичат да си точат ноктите на тази тапицерия). Също така тапицерията служи като вид защитно покритие, защото е много по-лесно да го смените, отколкото врата.
Фасетна чаша
Дизайнът на фасетната чаша се приписва на скулптора Вера Мухина. Тя се отличава с гладка лента отгоре, поради което е по-удобно да се пие от нея, тъй като прилепва плътно към устните.
Ръбовете правят стъклото по-трайно – то може да оцелее, ако падне върху бетонен под от метър височина. А в допълнение, такава чаша е по-трудно да се плъзне от масата.
Руски калпак
Ушанката е била широко разпростванена в СССР. Краищата трябвало да бъдат спуснати, за да не замръзват ушите, но малцина го правили. Вероятно затова се появил този вариант – външно изглежда като ушанка, но „ушите“ вече не можеха да се пускат, те играеха декоративна функция.
Най-популярната кожа за тези шапки е кожата от ондатра. Цената на шапките е била доста висока, но в същото време бяха търсени и служеха като индикатор за статуса.
Последно обновена на 10 август 2020, 07:29 от Иван Петров