Дори и най-перфектният брак може да се разпадне: според статистиката, 25% от браковете завършват с развод. Но нещата могат да станат доста сложни, ако партньорите имат дете. Те трябва да решат дали да останат заедно, заради децата или е по-добре да продължат живота си поотделно. “Поничка” ви представя последствията от това да пожертвате щастието си за децата и някои от тях са доста тревожни.
1. Децата се научават да се задоволяват с „достатъчно подходящ“.
Детето има за пример родители, които не могат да се измъкнат от стресова ситуация и са заседнали в стари модели на поведение. Така те научават, че е твърде трудно да водиш щастлив живот и е по-сигурно да се задоволиш с по-малко. Борбата за нещата, които ви правят щастливи, изглежда като безполезна и опасна задача, която би могла да донесе само разочарование. Родителите трябва да научат детето си, че живеем само веднъж и то трябва да се възползва максимално от живота, въпреки всички трудности. Животът не е лесно, но това не означава, че трябва да се откажем.
2. Децата могат да се плашат от бъдещето.
Дори родителите да не се карат пред децата, те ще забележат, че нещо не е наред и това може да доведе до тревожност за бъдещето. Те не знаят, дали обтегнатите отношения ще накарат родителите им да се разделят и може да се притесняват, че ще трябва да вземат решение при кого да останат. Липсата на инициатива от страна на родителите, може да е причина детето да се страхува, че нещо, което то направи, може да причини разпад на семейството. Общуването е ключът към емоционалната стабилност на детето. Родителите трябва да обяснят на детето какво се случва и да докажат, че ще направят всичко, за да е щастливо.
3. Децата могат да страдат от свръхзащитното и контролиращо поведение на родителите.
Когато бракът е съсредоточен около децата, родителите лесно могат да забравят за собствения си живот. Те могат да започнат да манипулират децата си или да бъдат твърде контролиращи, тъй като са се отказали от собственото си щастие за тях и подсъзнателно искат да получат нещо в замяна. Докато някои родители са в състояние лесно да пуснат децата си, други могат да се борят с проблемите на отделянето, които могат да станат по-сериозни, когато детето порасне и не се нуждаят от тях толкова, колкото преди.
4. Децата не се чувстват сигурни или обгрижвани.
Децата могат да чувстват негодуването и несигурността на родителите си, и това може да доведе до чувството, че седят на бомба със закъснител, която може да избухне всеки момент. Не чувстват, че родителите им могат да ги предпазят от всяка опасност и не са сигурни, че родителите им винаги ще бъдат на тяхна страна. Основната отговорност на всеки родител е да предпази детето си от всякакви проблеми, които са твърде сложни за възрастта му. Детето трябва да чувства подкрепа и да е сигурно, че ще преминат през всички промени в живота си заедно.
5. Децата страдат от стрес и здравословни проблеми.
Според проучване децата, които живеят във враждебна среда, дори ако конфликтът между родителите не е толкова очевиден, вероятно страдат от здравословни проблеми и проблеми със социалното развитие. Психолозите предполагат, че този стрес може да причини хормонален дисбаланс, повишен сърдечен ритъм, нарушения на съня и някои психологически проблеми , като депресия. Дори родителите да не въвличат детето в конфликта, това няма да подобри ситуацията: децата така или иначе могат да почувстват напрежението и ще понесат последствията.
6. Децата не виждат добър модел на семейни отношения.
Много семейства предават отношенията в семейството от поколение на поколение. Когато децата пораснат, може да им е трудно да изградят силни и здрави връзки, ако им е казано от ранна детска възраст, че „семейството трябва да остава заедно, без значение от обстоятелствата. “ Те чувстват, че тяхното мнение и емоции не са достатъчно важни и те трябва да правят жертви, за да постигнат по-висока цел. Така те следват наложените стандарти и не ценят щастието си. Не забравяйте, че децата гледат от родителите си и от тях получават основите на любовта и емоционалната връзка, които ще им помогнат да се ориентират в любовния си живот като възрастни.
7. Децата могат да се чувстват виновни.
Когато родителите решат да останат заедно, децата могат да почувстват, че е тяхна вина , че родителите са нещастни и че те са причина за всички семейни проблеми. Те стават изключително чувствителни към скандали и вероятно ще поемат вината. Това може да доведе до по-ниска самооценка, проблеми със съня и дори проблеми с самонараняването. Родителите трябва да обяснят, че чувствата им един към друг не засягат любовта им към детето и личните им проблеми нямат нищо общо с тях.
8. Децата не се научават как да разрешават конфликтите.
Децата отразяват поведението на своите родители. Ако родителите останат в конфликт твърде дълго, вместо да го разрешат по някакъв начин, децата могат да проектират това поведение в бъдещия си живот. Децата научават, че мълчанието или просто изразяването на вашите емоции , но не и решаването на проблемите, са приемливи модели на поведение и може да страдат от проблеми с комуникацията. Родителите трябва да дадат добър пример, за да помогнат на децата да разберат, че всички връзки имат своите възходи и падения, но е от съществено значение да намерят компромисен вариант и да се уверят, че всички партньори са доволни от решението.
9. Децата не са уверени, че могат да контролират живота си.
Обикновено родителите не питат децата си какво е добро за тях и не ги оставят да вземат важни решения сами. Така детето може да почувства скрито негодувание и напрежение, но няма представа какво може да направи, за да подобри ситуацията. Това може да повлияе негативно на тяхното самочувствие и способността да взимат решения в бъдеще. Разбира се, няма нужда да информирате детето си за вашите лични проблеми, но е по-добре да им оставите правото на мнение, когато става въпрос за семейни въпроси.
10. Децата страдат от лоши родителски методи.
Родителството е достатъчно трудно само по себе си. Но е почти невъзможно да се обърне достатъчно внимание на детето, когато родителите са под постоянен натиск, опитвайки се да спасят брака си или да живеят със съпруг, в когото вече не са влюбени. Съвместното родителство с партньор може да бъде по-лесно, ако съпрузите вече не са заедно и имат време да работят върху живота си. Воденето на щастлив живот осигурява на родителите достатъчно вътрешни ресурси, за да се занимават с възпитанието на детето им и не ги кара да се чувстват така, сякаш жертват собственото си щастие в името на детето си.
