Когато отиваме на екскурзия, не можем да се подготвим за всичко предварително. Дори ако внимателно изучаваме форуми и ръководства, това не гарантира, че няма да изпаднем в неловки ситуации на междукултурно неразбиране. Например, подавате пари, но човекът отсреща не ги взима или като цяло ви задават неприлични въпроси: колко пъти на ден се миете и ядете ли прекалено много?
Ние от Поничка решихме да разберем защо това се случва и как да се държим в ситуации, в които туристите често попадат, главно в азиатските страни.
Докосване до храна или пари с лявата ръка в Азия.
“Веднъж исках да платя в автобус в Агкот (Индонезия), но шофьорът не искаше да вземе пари от мен и много се подразни. Не можах да разбера защо. Добре, че имаше възрастен джентълмен, който говореше малко английски. “Лоша ръка, лоша ръка”, обясни той. Смених ръката си и шофьорът неохотно прие парите. Това, което направих, се оказа изключително обидно и се почувствах ужасно. Оттогава лявата ми ръка е залепена за тялото ми.”
В Израел не се поставя месо в съд, в който е имало млечен продукт
„Нощувах в къщата на приятел и исках да си приготвя овесена каша. Взех чиния, хапнах и я сложих в мивката. Всичко беше наред, докато не чух писък. Това беше майка му. Тя разбра, че в чинията има мляко, а това се оказа специална чиния само за месо. Семейството на моя приятел са евреи. Млякото в месна чиния нарушава принципа на кошер. Майка му ме накара да погреба тази чиния.”
В Тайланд трябва да уважавате парите, тъй като на тях има портрет на краля
„Бях в Чианг Май, Тайланд, късно през нощта в един от онези малки ресторанти с пластмасови мебели. Поръчах пържено свинско от стара жена и се хранех мълчаливо. Когато дойде време за плащане, се оказа, че нямам пари в джобовете. За щастие скрих част от парите в обувката си като мярка за сигурност. Когато извадих парите от обувката си, тя ми се разкрещя. Не можах да разбера какъв е проблемът, докато тя не грабна банкнотата и посочи образа на краля, а след това и към обувките ми. Едва тогава разбрах, че тъй като в тайландската култура краката се смятат за мръсни, направих ужасна грешка, като стъпих върху образа на свещения крал на Тайланд. Опитах се да обясня, че имам и американски пари, но нямаше значение.”
В Япония и Китай е обичайно да се мляска и сърба по време на хранене
„Единственият път, когато дядо ми в Япония повиши глас, беше, когато майка ми не сърбаше, докато ядеше супа. Баба се разстрои от това. Когато майка ми се опита да обясни, че това е неприлично в западната култура, дядо ми изръмжа: „В Рим се дръж като римляните“.“
Коментарите за външния вид и неудобните въпроси не се считат за неприлични в азиатските страни
“Работих в Корея една година. Една учителка се приближи до нова служителка, пухкаво момиче и каза: „Леле, толкова си дебела, как можеш да ядеш толкова много?“ Служителката беше много ядосана. Всеки ден учителката й повтаряше нова, докато не си тръгна. Момичето така и не разбра (или никой не й обясни), че подобни фрази са обичайният начин да се стопи леда.”
“Работих в лаборатория в Тайланд. Един ден дойдох на работа в синя риза с дълги ръкави. Професорът ми каза, че изглеждам много добре и всички се съгласиха с него. По-късно същия ден той ми каза: „Днес изглеждаш много по-добре, защото си с дълги ръкави. Имаш много дебели ръце, така че когато ги покриеш, изглеждаш по-красива и стройна.”
„Така изглеждам. За тайландците съм олицетворение на пълнотата.”
“В Тайланд дълго време използвах една и съща услуга за пране и един ден жената, която вземаше дрехите, ме попита колко пъти на ден се къпя. Мислех, че не съм чула и я попитах отново. Тя повтори въпроса. Реших, че въпросът е някаква шега, и промърморих, усмихвайки се, нещо неопределено. След това тогава попитах моя приятел, чиято жена е тайландка, какво означава това. Той обясни, че в Тайланд хората (особено в селските райони) се интересуват от благосъстоянието на новите си познати. Ако човек има възможност да вземе душ няколко пъти на ден, тогава той е добре и живее в изобилие.
Обществените тоалетни в Индия като цяло са „ограничени във функционирането“
Намирането на улична тоалетна в Индия е голямо предизвикателство. Дори не всички заведения имат тоалетни, особено за жени. На обществени места (например в зоологически градини, увеселителни паркове, храмове) тоалетните за посетители са “писоари”, тоест просто подът е наклонен с корито по протежение на стената. Много туристи несъзнателно изпаднаха в изключително неудобни и неприятни ситуации.
Палец в Близкия изток се счита за неприличен жест
„Показах палец на бащата на моя ирански приятел. Оказа се, че това е същото като показването на среден пръст.”
В Китай е по-добре да не носите зелени шапки
Изразът “зелена шапка” на китайски звучи точно като “рогоносец”. Смята се, че зелените шапки се носят от онези, на които жените им изневеряват. Те ще се смеят или ще съжаляват мъж в зелена шапка, дори и да е чужденец.
В Япония навън се хранят само бездомните
„В началото на 90-те години бях в командировка в Япония. Взех първия влак и пристигнах твърде рано. Беше прекрасен ден и реших да закуся на стъпалата пред офиса. Приклекнах настрани, за да не смущавам никого. Изведнъж някой дръпна ръката ми и буквално ме вдигна на крака. Това беше управителят, той ме завлече вътре в сградата и ми обясни, че на улицата ядат само бездомни хора. Беше ясно, че той се срамува от мен“.
В Азия не може да викате някого с пръст
С този жест във Филипините и в някои други страни се призовават само кучета.
В Тайланд, за да повикат човек, махат с ръка така, сякаш го отпращат
„Веднъж в супермаркета не можах да намеря мляко. – попитах продавачката. Тя излезе от касата и отиде в далечния ъгъл на магазина. Последвах я, но тя махна с ръка към мен. Спрях. И тя казва: „Ела, ела“, направих още няколко крачки, но тя отново махна с ръка. Видях, че тя стои до стелажа с млечни продукти и, усмихвайки се, сочи към рафта. Тогава разбрах, че този й жест, който в западния свят означава „Махай се оттук!“, има точно обратното значение в Тайланд.“
В много страни от Югоизточна Азия се дъвче ядката бетел, която боядисва устните, венците и езика в яркочервен цвят.
„Съпругът ми и аз почивахме в Шри Ланка. Бяхме наели хубава къща в близост до плажа и се сприятелилихме със собственика. Веднъж го срещнахме на улицата и забелязахме, че устните му са в кръв. „Какво стана?“ попитахме, но той отговори, че всичко е наред и бързо си тръгна. На следващия ден отидохме на пазара и видяхме, че много продавачи дъвчат нещо, което кара устните и венците да стават яркочервени. По-късно разбрахме, че това е ядка бетел – много вредно нещо, което се дъвче вместо тютюн навсякъде в Азия.”
Мианмарийците прилагат обреден прах върху лицата си.
„Веднъж във фоайето на хотел в Янгон наблюдавах смешна сцена. Възрастна двойка от Германия чакаше настаняване. Момичето на рецепциятаи маше специална обредна пудра на лицето си. Местните жители я прилагат всеки ден – такива са стандартите за красота в Мианмар, а помага и срещу уроки. Германката се приближава до момичето и й каза тихо: „Мила, изглежда, че си изцапала лицето. Да ти дам мокра кърпа?””
