Момче, чието семейство е толкова бедно, че не може да си позволи дори да си купи хранителни продукти за един месец, помага на възрастна жена да си намери очилата. В замяна тя изминава 5 мили пеша, само за да го нахрани.
Джим и тримата му братя и сестри са отгледани единствено от майка си Синтия в малко ремарке, след като баща им умира от сърдечен удар. За тяхно нещастие Синтия не изкарваше кой знае колко пари като шивачка и те едва свързваха двата края всеки месец.
Освен това Синтия и без това имала твърде много работа като самотна майка на двамата си тригодишни синове близнаци Хари и Кевин, петгодишната дъщеря Ан и седемгодишния син Джим, така че дори и да искала, не можела да поеме допълнителна работа, за да допълни доходите им.
В резултат на това тя нямала друг избор, освен да приеме съдбата им и да живее в бедност. Синтия понякога водела децата в близкия търговски център, когато те настоявали да излязат през уикендите, но това се ограничавало само до пазаруване на витрини, защото не можели да си позволят нищо.
Един конкретен месец Синтия и децата ѝ били в магазина за хранителни стоки и купували продукти за месеца, когато Джим се приближил до пътеката, пълна с кутии с бисквити. Той гледаше с копнеж различните ароматни бисквити, които майка му не можеше да му купи, когато чу кикот от съседния коридор.
Джим надникна в пътеката и забеляза момиче на неговата възраст, което снимаше баба си с телефона си. “Изглеждаш смешно, бабо! Как може да си толкова глупава и да си загубиш очилата?” – каза тя, смеейки се.
Джим забеляза по-възрастната жена, която продължаваше да се блъска в рафтовете. Стана му жал за нея и се огледа за очилата ѝ, които за щастие намери в раздела за зеленчуци. Джим се втурна към нея и ѝ върна очилата. “Те са тук, госпожо – каза той, като ѝ ги предложи, и възрастната жена бързо ги сложи.
“О, благодаря ти – благодаря ти, скъпи”, промълви тя. Когато зрението ѝ се проясни, тя погледна Джим и се усмихна топло. “Много ти благодаря, скъпи”, каза тя. “О, аз съм толкова забравителна! Не мога да виждам без тях, но все ги губя! Как се казва твоето сладко име?”
“Аз съм Джим, госпожо – отвърна той, преди да се обърне към момичето. “Не бива да записваш баба си по този начин. Тя можеше да се нарани!”
При това възрастната жена се усмихна. “Ти си наистина мъдър, Джим. Между другото, аз се казвам Маргарет. Къде са родителите ти?”
“Татко отиде при ангела, така че майка ми се грижи сама за мен. Дойдох тук заедно с нея и братята и сестрите ми … Мисля, че трябва да си тръгна, Маргарет. Те сигурно ме търсят!”
“Какво ще кажеш да ме заведеш там, Джим? Искам да благодаря на майка ти, че е отгледала прекрасно момче като теб!”
“Ще те заведа при нея, моля те, ела с мен”, отвърна Джим с усмивка. Маргарет го последва, а скоро след това Джим забеляза Синтия на касата и се затича към нея.
“Това можеше да се развие много по-зле, Маргарет!” Синтия ѝ се скара.
Маргарет забеляза, че пазарската кошница на Синтия е празна с изключение на пакет кифлички и консервиран боб, а тя знаеше, че това няма да е достатъчно за петчленно семейство. По уморените очи и бледата кожа на Синтия тя също така лесно можеше да заключи, че майката на четири деца се бори.
Като благодари на Синтия, Маргарет попита бедната жена дали има нужда от помощ. Синтия отговори, че е добре, но дъщеря ѝ Кати се изказа и Синтия се смути.
“Мамо, можем ли да я помолим да ни купи манго и мляко? Тя изглежда мила. Тя може да ни помогне, защото нямаме достатъчно пари”, каза тя и накара бузите на Синтия да почервенеят от срам.
Маргарет се почувствала ужасно за тях и успяла да вземе адреса на Синтия, преди да си тръгне. Същата вечер тя не можела да изхвърли от главата си лицето на Синтия или нуждаещите се очи на децата ѝ, затова решила да им помогне.
На следващия ден тя изпекла пай, купила плодове и хранителни продукти и се отправила към адреса на Синтия. За съжаление, едва по средата на пътуването разбрала, че се е качила на грешния автобус, след като изгубила очилата си по пътя към спирката.
Маргарет помолила кондуктора да спре автобуса и слязла на място, за което по-късно разбрала, че няма директни автобуси до мястото на Синтия. Следващият автобус пристигаше едва след 6 часа. Тя прегледала дамската си чанта, но в нея нямало пари, за да плати за такси.
След като нямаше избор, Маргарет знаеше, че ще трябва да върви пеша, и го направи! Изминала 5 мили пеша, като по пътя питала минувачите за посоката, за да не се изгуби. Когато най-накрая стигнала до ремаркето на Синтия, тя се задъхвала тежко.
Синтия изпадна в паника, когато отвори вратата пред уморената Маргарет. “Маргарет? Боже мой, моля те, влез!” – задъхана, тя хвана по-възрастната жена за ръка и я поведе навътре в ремаркето. Тя ѝ предложи малко вода и когато възрастната жена се успокои. Тя каза, че е купила храна за тях, като в същото време се смееше и разказваше как се е загубила по пътя.
“Радвам се, че някак си успях”, добави тя гордо, но Синтия беше притеснена.
“Но можеше да се окаже и много по-зле, Маргарет!” – скастри я нежно тя и възрастната жена се усмихна. “О, добре съм, скъпа. Твоето мило момче ми помогна вчера, така че трябваше да направя това”.
От този ден нататък Маргарет и Синтия стават добри приятелки. Бедната жена била безкрайно благодарна на Маргарет за загрижеността ѝ, а възрастната жена ѝ предложила да ѝ помогне да гледа децата си, за да може тя да се съсредоточи по-ефективно върху работата си.
Най-трогателният момент обаче настъпил, когато Джим подарил на Маргарет чифт очила втора употреба на рождения ѝ ден с всички пари, които бил спестил през годините, с думите: “Сега, когато имаш резервни очила, Маргарет, няма да се притесняваш, ако изгубиш някое от тях!”
Възрастната дама не можеше да не се усмихне на невинността му и да го прегърне. “Много ти благодаря, Джим! Това е най-внимателният подарък за рождения ми ден, който някога съм получавала”, отвърна тя.
Какво можем да научим от тази история?
Възрастните хора се нуждаят от грижи и загриженост и ние не бива да се въздържаме да им ги даваме. Докато внучката на Маргарет ѝ се подиграваше, че си е изгубила очилата, Джим разбра, че възрастната жена има нужда от помощ, и ѝ се притече на помощ.
Малко доброта води до много големи успехи. Трогателната постъпка на Джим, който помага на Маргарет да намери очилата си, вдъхновява жената да направи нещо повече за него – тя изминава 5 мили, за да нахрани него и семейството му.
Този разказ е вдъхновен от историята на наш читател и е написан от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или места е чисто случайна. Всички изображения са само с илюстративна цел. Споделете своята история с нас; може би тя ще промени нечий живот. Ако искате да споделите своята история, изпратете я на info@ponichka.com.
