Тийнейджър извършва героичен акт на 4 юли и спасява живота на възрастна жена, като ѝ прави сърдечна реанимация. 15 години по-късно по-възрастната жена му връща услугата по начин, който го прави милионер.
Ако има нещо, за което 12-годишният Аштън Бейкър някога е мечтал, то е да стане успешен лекар един ден и да спасява животи на хора. Покойният му баща Стивън Бейкър беше лекар и Аштън искаше да го накара да се гордее, като последва стъпките му.
На 4 юли, когато населението на страната празнуваше гордо, Аштън нямаше представа, че ще извърши героичен акт и ще спаси нечий живот! Всъщност денят не беше започнал по-различно за Аштън или неговите приятели, които планираха да присъстват на градски панаир, провеждан всяка година на забележителния ден.
Преди да отидат там, приятелите на Аштън се срещнаха на предварително определеното място и продължиха заедно към панаира. Когато сигналната лампа на кръстовището светна червено, групата тийнейджъри спря да върви и изчака сигналът да светне в зелено.
Докато приятелите му разговаряха, Аштън се огледа и вниманието му беше привлечено от възрастна жена, облечена изцяло в черно. Аштън можеше да каже, че изпитва изключителен дискомфорт и преди да измине още една секунда, тя беше на земята!
Светофара светна зелено и приятелите на Аштън се втурнаха нагоре по улицата.
— Аштън! Побързай! Ще закъснеем! — извикаха те. Но Аштън не можеше да мисли за нищо в момента, освен за старата дама и да й помогне.
— Вие, момчета, давайте! Ще се присъединя към вас по-късно! — каза той, като се втурна към жената и я прегледа, както баща му го беше учил.
— Тя получава инфаркт! — извика той. — Моля, някой да се обади на линейката!
Гледайки състоянието й, Аштън знаеше, че няма време за губене. Той започна да й прави сърдечен масаж и дишане уста в уста. За щастие някой извика линейка, която пристигна бързо и откара жената в болницата.
Тя успя да отвори очи за кратко, докато я носеха на носилката и погледна Аштън с благодарни очи.
— Ангел! — прошепна тя. — Ти си ангел….
Докато линейката я отвеждаше, Аштън се надяваше по-възрастната жена да се оправи. Той реши да се отправи към панаира сега, когато тя беше безопасно транспортирана до болницата, но бръмчене го спря. Оглеждайки се, той забеляза на земята чанта, от която надничаше телефон.
Като вдигна слушалката, Аштън забеляза, че идентификационният номер на обаждащия се е Матю, а картината на екрана беше възрастната жена, прегръщаща млад мъж. Аштън разбра, че чантата принадлежи на по-възрастната жена и отговори на телефонното обаждане.
— Хей, мамо! — възкликна глас по телефона. — Защо не вдигаш телефона си? Имаш ли представа колко бях загрижен? Казвал съм ти безброй пъти…
Преди да успее да завърши, Аштън го прекъсна.
— Ъмм, здравейте! — отвърна той. — Казвам се Аштън. Майка ви… хмм… тя беше откарана в болница със сърдечен удар. Парамедиците току-що си тръгнаха и намерих чантата й тук, на пътя.
— Чакай малко, какво? Боже! — Матю въздъхна. — Аштън, моля те, направи ми услуга. Моля те, кажи ми къде си. Ще дойда да взема вещите й. Можеш ли да изчакаш, докато стигна?
— Добре, добре! — Аштън даде адреса на Матю и той беше там след минути. Той беше изключително благодарен на Аштън за помощта.
— Много благодаря! — каза той на Аштън. — Наистина е страхотно, че си й помогнал. Тя все още страда от загубата на татко… той ни напусна съвсем наскоро. Посъветвах я да не го посещава сама, но тя не ме слуша!
Аштън се усмихна и каза:
— Не се притеснявай, тя ще се оправи и се радвам, че можах да й помогна. Честно казано, надявам се, че мога да спася още много животи и да стана лекар! Може да звуча доста начинаещо, но научих някои медицински неща от интернет от любопитство и това някак си ми помогна днес…. Всъщност не е нужно да ми благодариш, Матю. Просто правех това, което всеки би направил!
— Повярвай ми, твърде си зрял за възрастта си, приятел! Много ти благодаря… Извинявай, как се казваш отново?
— Аштън Бейкър, можеш да ме наричаш Аштън! — каза младият Аштън, усмихвайки се.
— Никога няма да забравя това име! Благодаря отново! — отвърна Матю, докато тръгваше към болницата.
15 години след този съдбоносен ден 27-годишният Аштън преследваше своята мечта да стана лекар в един от най-престижните медицински университети в страната. Аштън обаче трудно се справяше със задачите си и проверяваше пощата си, докато си почиваше, когато случайно попадна на имейл от Матю. Очите му се отвориха широко от изненада, докато го четеше.
— Шегуваш ли се? — помисли си той. Имейлът, който Аштън получи, гласеше:
“Здравей, Аштън! Матю е! Надявам се, че ме помниш. В случай, че не ме помниш, ти помогна на майка ми преди 15 години.”, започваше. „Благодарение на теб тя беше спасена и изживя още много блажени години с нас.
„Тя беше много щастлива всеки път, когато те споменаваше. Беше доста горда с теб, когато разбра, че искаш да станеш лекар. Баща ми също беше лекар и след неговата смърт аз наследих неговата верига от клиники. Но тъй като реших за да преследвам различна кариера, майка ми отговаряше за клиниките.
Преди смъртта си тя ти остави цялото си състояние, което възлиза на милиони. Нейният адвокат ще се свърже с теб скоро. Сериозно, само Бог знае колко много усилия трябваше да положа, за да те намеря! Считай това за наградата си, че помогна на майка ми! Очаквай страхотно бъдеще. Супер се гордея с теб!”
— Това е невероятно! Аз съм милионер, защото спасих живота на онази възрастна жена като 12-годишна? Това е лудост!
В отговора си Аштън каза, че това е твърде голяма отговорност за него, но Матю го увери, че не бърза. Можеше да поеме управлението на клиниките, когато е психически подготвен за това.
Аштън се обади на майка си на следващия ден и й разказа всичко. Тя не му повярва и помисли, че си прави шега с нея. Но няколко дни по-късно, когато адвокатът на възрастната жена дойде да ги види и потвърди новината, тя беше обляна в сълзи.
— О, скъпи! Накара баща си да се гордее днес… — каза тя и го прегърна.
Към днешна дата Аштън не може да повярва какво се е случило, но той се справя невероятно като лекар и накара родителите си, Стела и толкова много други хора да се гордеят като един от най-добрите лекари в страната!
