Момче изчезва, след като родителите му забравят рождения му ден, намерено е близо до изоставена къща с балон в ръцете

Малко момче е съсипано, когато заетите му родители забравят рождения му ден. Той изчезва безследно, докато не се появява в изоставена къща с балон.

Сам беше толкова развълнуван, че не можеше да заспи. Утре беше рожденият му ден! Той щеше да стане на 6 години. Голямо момче! Той лежеше и си представяше подаръците, които ще получи, партито! Може би ще има клоун и понита точно като партито за рождения ден на неговия приятел Джъстин!

Сам заспа с усмивка на лицето, но се събуди със сълзи и разочарование.

Сам се събуди рано. Той скочи от леглото, изтича до банята и си изми зъбите. После се облече и хукна надолу.

— Мамо, татко! — извика той.

Той изтича в кухнята, очаквайки радостни викове „Честит рожден ден!“ но баща му крещеше по телефона, а майка му обуваше високите си токчета.

— Чао, Сами — каза тя и го целуна бързо. — Манди закъснява малко, но ще бъде тук след десет минути, така че стойте далеч от неприятности!

— Но, мамо… — каза Сам и очите му се напълниха със сълзи. — Какво за…

— По-късно, Сам! – извика баща му. — Честно казано, нямам търпение да пораснеш! Този постоянен плач за внимание ме дразни!

— Джон — каза майката на Сам с укорителен глас. — Сам дава всичко от себе си! Сега, миличък, бъди добър. Ще се видим по-късно! — И с това родителите му излязоха през вратата и оставиха момчето да стои там само.

Сам седна на масата и погледна купата си със зърнена закуска. Вече не беше гладен. Имаше огромна буца, запушваща гърлото му, и усещане за празнота в гърдите му. Родителите му бяха забравили рождения му ден.

— Те не ме обичат. — каза си той и по бузите му се стичаха горещи сълзи. — Никой не ме обича. Дори няма да забележат, ако изчезна…

Това даде на Сам идея. Той щеше да избяга преди Манди да пристигне. Това ще им покаже! Той изтича нагоре и взе раницата си и любимата си играчка.

Хвърли няколко блокчета закуски в раницата си и си направи три огромни сандвича с фъстъчено масло и желе. Беше готов. Той се измъкна през задната врата точно когато колата на детегледачката му спря на алеята.

Сам тръгна. Не знаеше къде отива, просто искаше да е далеч, далеч. Може би щеше да намери семейство, което иска малко момче, което не е много добро в спорта като него…

Вървя дълго, дълго и краката започнаха да го болят много. В тази част на града нямаше къщи, само много магазини и няколко склада.

Видя една пейка и побърза да седне, а краката му провиснаха. Сам въздъхна и един глас каза:

— Хубаво е да се разтовариш, нали?

На земята седеше мъж с голяма чаша пред себе си. Човекът беше мръсен, с гъста рошава брада, но имаше добри очи.

— Да — каза Сам. — Така е.

— Какво правиш тук сам, синко? – нежно попита мъжът.

Сам сви рамене и потърка очите си, за да спре новия поток от сълзи.

— Аз… избягах — прошепна той.

— Избяга? — попита мъжът. — Това не е добра идея! Родителите ти ще се разтревожат до болка!

— Не, няма да го направят! — горчиво каза Сам. — Рожденият ми ден е, а те дори не са се сетили. Мисля, че ще се радват да видят, че ме няма. Обзалагам се, че дори няма да забележат!

— Мисля, че ще го направят — каза мъжът. — Как се казваш, хлапе?

— Аз съм Сам — каза той. —  Ти как се казваш?

Мъжът се усмихна.

— Аз съм Карл. Знаеш ли какво? — попита той. — И аз избягах, затова съм тук. Проблемът е, че ако останеш твърде дълго, трудно ще се върнеш у дома.

— Никога повече не искам да се прибера вкъщи. — извика Сам. — Никога! Забравиха рождения ми ден. Няма подаръци и парти, дори балон!

— Балон? — попита Карл. — Искаш ли балон? Изчакай тук! — Карл взе чашата си и изсипа няколко монети в дланта си, след което влезе в съседния магазин.

Сам можеше да види много ярки лентички и анимационни герои на витрината на магазина. Това беше магазин, който продаваше парти аксесоари и подаръци!

Когато Карл излезе, той държеше връвта на голям яркосин балон с надпис: „Честит рожден ден!“ Това беше най-красивият балон, който Сам някога беше виждал!

— За мен ли е? — попита развълнуван Сам. — Красив е.

— Със сигурност е! — каза Карл с усмивка. — Съжалявам, че не можах да се справя с тортата за рождения ден!

— Имам сандвичи с фъстъчено масло и желе — каза Сам. — Можем да направим парти.

— Хайде тогава — каза Карл. — Знам едно място, където можем да отидем.

Това, което Сам не знаеше, беше, че Манди се беше обадила на родителите му и те бяха много притеснени. Майката и бащата на Сам веднага отидоха в полицията.

— Той има GPS локатор на каишката на часовника си. — каза майката на Сам. — Моля ви, трябва да го намерим! — Бащата на Сам прегръщаше жена си и се бореше със сълзите.

— Бях толкова груб с него. — извика той. — Той е просто малко момче. И е съвсем сам…

Полицията започна да проследява GPS локатора на Сам.

— Хванахме го. — каза полицаят и родителите на Сам, заедно с двама полицаи, отидоха до посоченото място.

Беше стара изоставена къща близо до бизнес района и на поляната седяха Сам и един бездомник.

— Спри на място! – извика полицаят. — Горе ръцете и се отдръпни от момчето!

Сам, който ядеше сандвич с една ръка и държеше балона с другата, скочи на крака.

— Не! — извика той. — Карл е мой приятел! Той ми направи подарък за рождения ден!

— Не съм наранил момчето — тихо каза Карл. — Заклевам се.

— Подарък за рождения ден? — попита майката на Сам, след което започна да плаче. — Забравихме! О, Сами, толкова съжалявам!

— Сам — попита баща му, — този човек ли те отведе?

— Не! — каза Сам. — Избягах, защото не ме обичате.

— Обичаме те! — каза майката на Сам. — Бяхме толкова притеснени.

— Съжалявам, Сами. — каза бащата на Сам. — Моля, прости ни, върни се у дома.

Карл каза нежно:

— Сам, помниш ли какво ти казах? Ако избягаш твърде далеч, трудно ще се върнеш назад. — Той протегна ръце. — Виждаш ли? Това се случва, когато бягаш. Не искаш това да ти се случи.

Сам протегна ръце към родителите си и те го прегърнаха. Тогава бащата на Сам се обърна към Карл и каза:

— Как можем да ви помогнем? Искате ли работа?

Карл кимна.

— Да, би било добре. Но вижте ме. Никой няма да ми даде шанс.

— Ще го направя — каза бащата на Сам. — Можеш да започнеш в понеделник като портиер в моята компания. Може би и ти можеш да се прибереш у дома, Карл!

Родителите на Сам се научиха да поставят граница между работата и домашния живот и да поставят детето си на първо място. Междувременно Сам имаше страхотен рожден ден с клоуни, балони и понита. Но Карл имаше най-добрия подарък от всички: ново начало.

Какво можем да научим от тази история?

• Нищо не е по-важно или по-ценно от нашите деца. Подобно на родителите на Сам, понякога хората са толкова увлечени в кариерата си, че забравят какво е наистина важно в живота им.
• Вторият шанс е най-големият подарък. Бащата на Сам предложи на Карл това, от което най-много се нуждаеше – работа, за да може да подреди живота си и да започне отначало.

Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.

Последно обновена на 2 май 2023, 10:26 от Иван Петров