Момиче изоставя баба си, връща се година по-късно и вижда къщата й напълно разрушена

Младо момиче, което се стреми към слава и богатство като поп певица, краде обеците на баба си, за да пътува до Лос Анджелис, за да стане звезда, но я чака неприятна изненада.

Бела Уилсън беше бясна. Тя се представи блестящо в училищната продукция на „Уестсайдска история“, където се справи с ролята на Мария. Местната телевизия я беше възхвалила като местната Сара Брайтман.

Само един човек не я затрупваше с похвали и не се възхищаваше на гласа й: собствената й баба Роузи Уилсън. Единственият човек, когото Бела смяташе, че трябва да бъде на първия ред на овациите, не беше. Тя каза, че Бела има нужда от повече дисциплина!

— Дисциплина? — Бела изпищя.  — Въобще слуша ли ме как пея?

— Да. — каза Роузи спокойно. — Да, слушах и за аматьорска училищна продукция беше напълно приемливо. Но ако искаш да ти кажа, че беше изпипано и вдъхновено изпълнение? Не беше.

Сълзи от ярост изпълниха очите на Бела.

— Никога не съм достатъчно добра за теб! — изпищя тя и затръшна вратата след себе си, докато се втурна в спалнята си. Роузи въздъхна и поклати глава.

Може би беше малко груба към Бела и ако мечтата на внучката й беше да стане адвокат, лекар или козметик, Роузи щеше да я възхвали до небесата.

Но Бела искаше да бъде професионална певица. Тя искаше да пее на Бродуей, да бъде звезда с рафт, пълен с награди Тони и Грами. Бела наистина имаше прекрасен глас, но имаше хиляди гласове, също толкова добри.

Като вокален треньор и учител по пиано, Роузи беше виждала момичета като Бела да идват и да си отиват, както и разбитите им сърца в края на пътуването. Не беше това, което Роузи искаше за внучката си.

Бела можеше да се справи, тя имаше таланта, но трябваше да работи много повече, отколкото желаеше. Тя трябваше да разшири репертоара си и да прекарва часове всеки ден в упражнения и разширяване на обхвата на гласа си.

За съжаление, Бела беше гледала твърде много холивудски филми, в които момичето от малък град влизаше в студио и излизаше десет минути по-късно с договор и гарантирана кариера на международна звезда.

Роузи знаеше, че освен ако сама не подаде молба, Бела нямаше шанс – и дори с упорит труд нямаше гаранции. Искаше й се Бела да се вслуша в разума…

В спалнята си Бела се разплака, за да заспи, и когато се събуди няколко часа по-късно, имаше идея в ума си. Тя беше решена да се отправи към Ню Йорк още преди дипломирането – щеше да отиде днес!

— Но… Как да намеря пари? — Тя преброи малката купчина пари, които бе спестявала. Не беше достатъчно да я задържи дори една седмица в Ню Йорк. Бела скочи.

Тя надникна в хола, в кухнята и в спалнята на баба си. Добре! Тя беше изчезнала. Бела изтича в спалнята и отвори кутията за бижута на баба си.

В малка кожена кутия вътре бяха обеците на нейната пра-пра-баба. Те блестяха в ръцете на Бела. Диаманти и звездни сапфири, шлифовани в мина, каза баба й.

Струваха много пари. Те биха били повече от достатъчни, за да финансира мечтата си. Тогава Роузи щеше да види, че Бела наистина има таланта, решителността и смелостта да стигне до Бродуей.

Бела хвърли нещата си в една раница и внимателно прибра обеците. Тя се обади на Uber и се отправи към автогарата. 12 часа по-късно тя слезе от автобуса и отиде на Таймс Скуеър.

След като огледа забележителностите, Бела реши да намери заложна къща, където да превърне обеците си в пари. Когато тя разви обеците, мъжът започна да си тананика и извади бижутерски очила.

— Три хиляди долара. — каза той.

Бела ахна.

— Струват поне 30 000 долара! — извика тя гневно.

— Разбира се. — каза мъжът. — Веднага щом ми покажеш доказателство за собственост, ще ти дам 50 000 долара.

Бела излезе от магазина с трите хиляди долара и три седмици по-късно парите ги нямаше. През тези три седмици Бела успя да се справи с всички прослушвания, които можеше да намери, но не успя дори да стигне до втората фаза на подбор в нито едно от тях.

Един от най-милите кастинг директори й беше казал, че гласът й е „хубав“, но му липсва гъвкавост. Имаше нужда от работа, но тя имаше потенциал. Бузите на Бела пламнаха. Точно това й бе казала Роузи.

Бела се озова на улицата и няколко пъти беше посетена от мъже, които искаха да се „погрижат“ за нея. Тя знаеше къде попадаха момичетата, приели помощта…

И така, Бела се подвизаваше в метрото, пеейки показани мелодии а капела, обикаляйки от станция на станция, събирайки монетите, които щяха да я изхранят през деня, и се надяваме, че някои, за да спести за автобусния си билет за вкъщи.

Един ден Бела се смееше, докато не се разплака, когато осъзна къде се намира: станцията на Бродуей. Това беше мястото, където я бяха довели големите й мечти – да пее в мръсна станция, която миришеше на урина. Беше време да се прибира.

Когато Бела най-накрая имаше достатъчно пари, тя хвана автобуса за вкъщи. Единственото, за което мислеше, беше да се прибере при Роузи, но когато стигна там, къщата я нямаше. На нейно място имаше купчина отломки.

Бела падна на колене, задъхана. Всичко, което беше останало от дома й, беше купчина пръст и развалини. Кацнало несигурно върху купчина камъни и счупени дъски на пода беше пианото на Роузи, разбито на парчета.

Бела започна да ридае и просто не можеше да спре.

— Съжалявам, бабо! — извика тя. — Трябваше да съм тук за теб. Толкова съжалявам…

Тогава съседката на Роузи, къщата й като по чудо непокътната, обясни:

Беше торнадо, скъпа. Удари ни преди седмица. За щастие баба ти не беше вкъщи, но в крайна сметка получи инфаркт, когато видя щетите в къщата…

Бела се втурна към Роузи в болницата и беше шокирана от това колко крехка и тъжна изглеждаше баба й, но когато Роузи я видя, лицето й светна.

— О, Бела — изхлипа тя. — Толкова се страхувах…

Бела плака в ръцете на баба си и призна всичко: полета до Ню Йорк, скъпите обеци, провалените прослушвания.

— Ти беше права, бабо. — прошепна тя. — Трябваше да те послушам. Отказвам се. Няма повече мечти за мен…

— Но аз не казах това, Бела. — извика Роузи. — Не е нужно да се отказваш от мечтите си, когато се провалиш от първия опит, но трябва да си готова да положиш усилия!

Застраховката на Роузи беше изплатена и след като къщата беше възстановена, те се върнаха у дома. Бела трябваше да работи усилено, за да вдигне оценките си за последната година, и всеки ден работеше с Роузи върху пеенето си.

Момичето отиде в колеж, за да учи музика и започна да публикува оригиналните си песни в YouTube. За свое учудване, тя започна да събира доста последователи за своите оригинални песни – и един ден продуцент се свърза с нея, предлагайки й договор.

Първото нещо, което Бела направи, когато албумът й дебютира, беше да вземе част от тези пари, да отиде в Ню Йорк и да си върне обеците от заложната къща.

— Върнах ги, бабо. — каза тя. — И всичко това е благодарение на теб.

Последно обновена на 31 август 2023, 12:44 от Иван Петров