Синът на полицай се сприятелява с бездомник и кучето му и всеки ден им носи храна. Тогава кучето се появява неочаквано и го предупреждава за несправедливост.
На 12 години Брайън Девлин беше дребен за възрастта си и не особено атлетичен. Баща му, Гари, всъщност не разбираше своя срамежлив, ученолюбив син. Синът му не приличаше на него…
Той беше високо, стегнато, буйно момче, винаги ухилено до ушите. Гари се опита да изгради самочувствието на сина си, но колкото повече се опитваше, толкова повече Брайън сякаш се отдръпваше.
Брайън беше умен, което Гари не можеше да отрече, и имаше стипендия в престижно частно училище в другия край на града. Момчето се страхуваше да взима автобус, но тъй като училището беше близо до работата му, Гари го взимаше всеки следобед.
Гари беше началник в местния полицейски участък и когато работата му приключеше в 17:00 часа, учебният ден отдавна беше свършил. През зимата Брайън чакаше в библиотеката и си пишеше домашните. Но през лятото той седеше на стълбите на училището и чакаше баща си, попивайки слънчевите лъчи.
Един следобед, когато Гари пристигна, Брайън не беше на стълбите. Той беше пред портите на училището и галеше куче. Браян вдигна очи към баща си с щастлива усмивка.
– Виж, татко – извика той, след което каза на кучето: – Танцувай!
Кучето скочи на задните си крака и направи леки стъпки, предните лапи бяха вдигнати във въздуха и езикът му се изплези щастливо.
– Не е ли готино? – попита момчето.
— Да — каза Гари, изненадан от ентусиазма, който демонстрира Браян. — Чие е това куче?
— То е на Карл — каза Брайън и посочи мъж, седнал на тротоара и облегнал гръб на училищната ограда. Мъжът беше около четиридесетте и очевидно беше бездомен.
Парцалив вързоп одеяла лежеше на земята до него, а той беше небръснат. Кучето обаче беше добре обгрижвано. Беше голдън ретривър и козината му беше поддържана и блестяща.
Мъжът се сви, когато Гари го погледна и каза на сина си:
– Хайде, сега е време да тръгваме.
На път за вкъщи Гари каза:
– Слушай, Брайън, искам да стоиш далеч от този човек и кучето му, става ли?
– Карл е добър и аз обичам Гоблин! — протестира Брайън.
— Гоблин? — попита Гари. – Това ли е името на кучето? Е, сигурен съм, че Гоблин е добро куче, но не искам да се сприятеляваш със скитници, Брайън. Разбираш ли?
— Но татко… — протестира Брайън.
— Нито дума повече — сопна се Гари.
На следващия ден, когато Гари дойде да вземе Браян, момчето седеше старателно на стъпалата и четеше книга, но същата вечер съпругата му се оплака, че липсва половин печено пиле.
— Не разбирам! – извика тя. – Оставих го настрана, за да направя сандвичи за обяда на Браян и сега го няма!
Гари погледна към Брайън и момчето изглеждаше толкова невинно, че веднага се усъмни. Дали Брайън носеше храна на училище за този скитник и кучето му?
Гари започна да наглежда килера и забеляза, че кутиите с храна продължават да изчезват. Сега той знаеше, че синът му краде, за да може всеки ден да храни кучето и бездомника. Гари усети болка.
Неговият син, който имаше толкова трудности да създава човешки приятели, се беше свързал с кучето. Жалко, че принадлежеше на скитник, човек, който можеше да бъде опасен.
Два дни по-късно Гари излезе от работа по-рано и когато пристигна в училището, хвана Браян пред портите. Той държеше чанта в ръката си и казваше:
— Хей, момчета, нося любимите ти спагети, Карл. А за теб, момче, любимите ти колбаси!
— Брайън! — изкрещя Гари. — Какво правиш?
Момчето го погледна и за първи път Гари видя страх в очите на сина си. Веднага усети прилив на гняв.
Вината, синът му да се страхува от него, беше на този бездомник! Той пристъпи напред и стисна юмруци.
— Махни се от този човек — извика Гари. — Качвай се в колата!
Същата вечер Гари и съпругата му седнаха и разговаряха с Браян за опасностите от сприятеляването с непознати мъже. Браян вдигна рамене.
— Татко, знам за опасността от непознати и лошото докосване. Карл не е такъв, той е мил. Можеш да кажеш, че е добър човек, защото Гоблин го обича толкова много, а Гоблин е най-добрият, най-умното куче.
— Браян — тихо каза Гари. — Сигурен съм, че Гоблин е страхотно куче, но знаете ли какво? Хитлер е имал страхотно куче и го е обичал и съм сигурен, че кучето го е обичало в отговор. Доброто куче не прави този скитник добър човек. Моля те, стой далеч от него, Браян!
— Не! — извика Брайън и бутна стола си назад. — Карл е мой приятел и аз обичам Гоблин! Защо винаги трябва да разваляш всичко? Мразя те!
Тази нощ Гари взе решение. Той щеше да реши този проблем по свой начин…
Същата събота Браян се събуди рано от звука на тревожен лай. Той си помисли сънено:
— Това звучи точно като Гоблин!
Брайън скочи от леглото и погледна през прозореца. Беше Гоблин и той стоеше на верандата, лаеше тревожно и изглеждаше много нещастен.
— Гоблин! — Брайън извика, когато отвори вратата и веднага кучето изтича при него. Гоблин сложи глава в скута на Браян и започна да скимти. — Какво има, момче? Къде е Карл?
Но кучето само скимтеше и трепереше, така че Брайън реши да направи нещо, което винаги се е страхувал да направи преди – да отиде до работата на баща си и да го помоли за помощ.
Гари беше зашеметен, когато видя Браян в участъка с кучето до него.
— Браян! — ахна той. — Какво правиш тук? Как попадна тук?
— Татко! — извика той. — Мисля, че нещо лошо се е случило с Карл. Гоблин дойде да ме търси и е много уплашен… — Но Гоблин не изглеждаше уплашен, той гледаше нагоре към бащата на Браян и ръмжеше.
Брайън никога преди не беше чувал Гоблин да ръмжи.
— Татко! — попита той. — Какво си направил?
Гари се изчерви.
— Карл се шляеше близо до училище и беше предупреден два пъти, затова го арестувахме!
— Но татко! Той не е направил нищо лошо! Не е добре, има нужда от помощ… Вие не знаете нищо за него! Той е ветеран и е бил в бомбения отряд и е работил с кучета за откриване на експлозиви. Ето защо Гоблин е толкова добър. Той е добър човек и го арестувахте, защото е болен!
— Той не е болен! — извика Гари ядосано. — Той е клошар!
Брайън имаше сълзи в очите си.
— Не, татко — каза той меко. — Той не пие и нищо друго, и през повечето време говори с хора, които не са там. Има нужда от помощ.
Гари се срамуваше от себе си, най-вече защото не можеше да признае, че част от него ревнува от Карл и лесното му приятелство със сина му.
Той направи известно разследване и откри, че Карл има сестра в съседен щат, която го е търсила от години. Той се свърза със сестрата на Карл и тя беше много щастлива.
Тя заведе Карл у дома и веднага го записа в амбулаторна клиника за психично здраве. Гоблин също отиде, разбира се. На Брайън му липсваше Карл, но най-вече му липсваше Гоблин.
Тогава един ден баща му се прибра с широка усмивка на лицето и странна топка под якето. Той извади гърчещо се кученце и го представи на Браян.
— Ето го — каза той. — Трябва да го кръстиш!
Браян започна да плаче, беше толкова щастлив.
— Гоблин — ахна той. — Името му е Гоблин Втори!
Какво можем да научим от тази история?
- Не правете предположения за хората, преди да разберете кои са. Гари предположи, че Карл е пияница и представлява опасност, преди да разбере нещо за него.
- Добротата и състраданието са най-великите добродетели. Емпатията на Брайън го накара да се сприятели с Карл и той му помогна да намери пътя обратно към дома.
Тази история е вдъхновена от ежедневието на нашите читатели и е написана от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
