Едно 10-годишно момче на име Джак се чувствало ужасно, че майка му работи седем дни в седмицата, за да покрива ежедневните им нужди. Той решава да вземе нещата в свои ръце, като посещава офиса на майка си и разговаря с шефа ѝ с надеждата да ѝ даде почивка.
Джак е 10-годишно момче, което живее със самотната си майка Дебра. Той никога не е срещал баща си, така че майка му е влязла в ролята и на майка, и на баща за младежа.
Дебра работела като чистачка седем дни в седмицата в голяма компания. Тя предпочитала да не ползва почивни дни, за да печели повече пари за ежедневните нужди на Джак.
Трудолюбивата майка никога не го е показвала, но работата през всички дни от седмицата е била изтощителна за нея. Почистването на многоетажна сграда не било никак лесно и тялото ѝ изпитвало болки заради това.
Един ден Джак видял майка си да седи на предната им веранда и да плаче. Той я гледаше през прозореца и я чуваше да говори по телефона с приятелката си. “Просто съм толкова уморена, Емили”, проплака Дебра. “Искам да си почина, но не мога. Едва изкарвам достатъчно, за да се грижа за Джак и да плащам сметките. Не мога да си позволя нито един почивен ден” – каза тя на приятелката си.
Джак се чувствал тъжен, че майка му не може да си почине заради него. Той обвиняваше себе си и искаше да ѝ помогне. На следващия ден, след училище, той се запътил към кабинета на майка си.
“Здравей, Джак. Търсиш ли майка си?” – попита го секретарката веднага щом влезе в сградата. Джак бързо поклати глава.
“Не, госпожо. Моля, не казвайте на майка ми, че съм тук. Тук съм, за да се видя с нейния шеф, господин Джеферсън”, каза Джак на жената.
Жената беше изненадана да чуе това; това пролича по лицето ѝ. Въпреки това, след постоянните молби на Джак, тя реши да се обади на г-н Джеферсън, за да го информира за неочаквания посетител.
Г-н Джеферсън позволил на жената да заведе Джак в офиса му и когато Джак стигнал там, изведнъж се почувствал нервен.
“На какво дължа това удоволствие, млади човече?” Г-н Джеферсън попита Джак. Той му каза да седне на дивана пред масата му.
“Господине, аз съм Джак. Майка ми, Дебра, работи тук като чистачка – каза Джак, като прочисти гърлото си. “Дойдох тук, за да ви попитам дали бихте могли да разрешите на майка ми няколко дни платен отпуск. Тя отказва да си вземе почивен ден, въпреки че е уморена, защото казва, че парите са ѝ нужни, за да се грижи за мен – обясни той.
Господин Джеферсън беше изненадан да чуе това. “Знам колко усилено работи майка ти, Джак, и ние сме благодарни за нейната служба. Изненадан съм да чуя, че тя иска да си вземе почивен ден, но отказва да го направи. Трудни ли са нещата у дома?”
Джак кимна с глава. “Вкъщи сме само аз и майка ми. Винаги е било така, защото никога не съм срещал баща си. През годините майка ми работеше усилено, за да плаща сметките ни и да се грижи за мен подобаващо. Вчера я чух да плаче по телефона и да се оплаква, че тялото я боли. Просто се чувствам зле заради това, сър – проплака Джак.
В този момент от вътрешността на стаята се чу млад глас. По-рано Джак не забеляза, че малката дъщеря на господин Джеферсън е там. Тя беше на възрастта на Джак.
“Татко, аз знам за какво говори той. Ти си точно като майка му. Винаги си на работа и почти не прекарваш време с мен. Рядко си вкъщи! Джак също желае да прекарва повече време с майка си”, каза тя на баща си.
Г-н Джеферсън осъзнал, че дъщеря му има много смисъл. Чувствал се ужасно, че е влагал цялото си време в работата си и по някакъв начин е пренебрегвал семейството си в този процес. Той обеща да помогне на Джак и майка му, преди да изпрати Джак вкъщи чрез шофьора на офиса.
На следващия ден след изненадващото посещение на Джак г-н Джеферсън извика Дебра в офиса си. “Синът ви дойде тук вчера и каза някои изненадващи неща – каза той на Дебра.
Дебра го погледна нервно, любопитна какво би могъл да каже Джак, за да заслужи среща с изпълнителния директор на компанията. “Няма как да го кажа по друг начин, но си уволнена, Дебра”, каза г-н Джеферсън.
Изразът на лицето на Дебра спадна. Тя беше потрошена и започна да изпада в паника. “Сър, не! Не знам какво е казал синът ми, но той е просто момче. Много съжалявам за всичко, което е казал. Моля ви, не ме уволнявайте. Наистина се нуждая от тази работа!” – молеше тя.
“Не бъдете глупава, Дебра – отвърна той. “Ти си един от най-трудолюбивите хора, които някога съм срещал! Няма да те уволня без причина. Виждате ли, вчера синът ви ме посети, докато десетгодишната ми дъщеря беше тук. И двамата ме накараха да осъзная някои неща”.
“Децата ни няма да са млади дълго и мисля, че е важно да им обръщаме внимание и да им даваме време. Реших да заведа семейството си на почивка и искам ти и Джак да дойдете с нас. Разбира се, цялата ваканция ще бъде платена изцяло”, разкри г-н Джеферсън. “Какво ще кажеш?”
Дебра беше объркана. Току-що беше загубила работата си – не можеше да си позволи да отиде на почивка. Тя се притесняваше, че няма да й постъпват пари за ежедневните им разходи.
“Оценявам любезността ви, господине, и аз също бих искала да прекарам време със сина си, но просто не мога да си позволя да нямам работа в момента. Моля ви, господине, ако можете да ми дадете шанс, бих искала да запазя работата си”, помоли още веднъж Дебра.
“Това няма да е възможно, Дебра. Не ти е мястото в корпоративния свят. Вместо това искам да те поканя да работиш за моето семейство. Ти и Джак можете да живеете при нас. Имаме вила в задния си двор, която би била идеална за вас двамата – предложи господин Джеферсън.
“Трябва да работите само по няколко часа на ден, а след това можете да се оттеглите във вилата, където с Джак да прекарвате повече време заедно. Отгледали сте един прекрасен млад джентълмен, който наистина се грижи за майка си – трябва да го цените!”
В този момент господин Джеферсън извади букет цветя изпод масата си. “Това е от сина ви” – усмихна се той и го подаде на Дебра. “Върнете се вкъщи и прекарайте един прекрасен ден с него.”
Дебра не можеше да повярва на късмета си. За първи път от години тя и Джак можеха да отидат на почивка. Те пътуваха до Бахамите със семейството на г-н Джеферсън, като всички разходи бяха платени. Когато се върнаха, се преместиха в новата си вила, която се намираше в луксозно имение, каквото бяха виждали само в списанията.
