През последния половин век населението на света се е умножило многократно, което означава, че нуждите на човечеството са се увеличили: липсва ни питейна вода и проблемът с преноса на енергия става все по-сериозен. Следователно нашата планета просто се нуждае от гении, способни да измислят технологии, които ще решат глобални проблеми и ще бъдат от полза за всички хора. И тези гении ще получат световна слава и богатство.
Поничка ще ви разкаже за основните задачи, над които ще работят най-големите умове на човечеството през следващите години.
Обезсоляване на морска вода
Според ООН до 2050 г. около една четвърт от световното население ще страда от постоянен или временен недостиг на питейна вода. Междувременно 70% от повърхността на земното кълбо е заета от океанска и морска вода, която за съжаление е неподходяща за пиене поради висока соленост. Разбира се, инсталациите за обезсоляване отдавна са измислени и активно се строят, но разходите за обезсоляване са много високи, така че всеки, който излезе с бърз и евтин начин да превърне морската вода в питейна вода, със сигурност ще стане милионер.
Безжично предаване на енергия
Експериментите за безжичен трансфер на енергия започват да се извършват от Никола Тесла в края на XIX век, а през 1975 г. американски учени успяват да прехвърлят няколко десетки киловата безжично, но с 60% загуба.
Индукционните зарядни устройства, които ви позволяват да зареждате телефона си безжично, вече съществуват. Те обаче имат два съществени недостатъка: висока цена и малък радиус на действие. Следователно в момента реално нямаме съвременни технологии за безжично предаване, особено когато става дума за големи количества енергия.
Принтиране на човешки органи
Човешкото ухо, отпечатано на 3D биопринтер.
През 2003 г. биоинженерът Томас Боланд патентова технологията за отпечатване на живи клетки, а през 2009 г. се роди биопринтерът, който позволява отпечатването на части на човешкото тяло. Още през 2030 г. учените планират да отпечатат истински функциониращ бъбрек, но това ще струва колкото космически кораб.
В допълнение към намаляването на разходите за „производствената“ технология, ще е необходимо да се реши проблемът със степента на оцеляване на отпечатаните органи, както и, най-вероятно, да се създаде робот, който ще ги отпечатва и инсталира директно в човешкото тяло.
Телепортиране
Строго погледнато телепортацията (поне нещо подобно) вече съществува. През 2014 г. немски учени създадоха устройство на базата на 3D принтер, наречено „Скоти“ – то сканира обект, прехвърля данни за него на друго устройство, което от своя страна го пресъздава. Има обаче проблем: по време на процеса на сканиране обектът се унищожава и следователно условията категорично не са подходящи за телепортиране на човек.
В допълнение, „Скоти“ досега може да работи само с черни пластмасови предмети – това е необходимо, за да може камерата на четеца да го разпознае възможно най-добре. Накратко, създателите на телепорта са изправени пред много трудна задача.
Супер леки двигатели
Според общата теория на относителността материалните обекти не могат да достигнат или надвишат скоростта на светлината. Именно поради ниските скорости на нашите кораби никога няма да успеем да достигнем най-близката звезда – Proxima Centauri, намираща се на 4,22 светлинни години от нас – на най-бързата ракета Сатурн-5 , която достигна скорост от 64 500 км/ч. ще й отнеме около 70 000 години.
Същата теория на относителността обаче ни оставя два варианта за заобикаляне на забраната за свръхлюминална скорост: червейни дупки и изкривяване на пространството. Именно върху технологията на изкривяване на пространството може да се основава т. нар. Основен двигател, който ще създаде един вид „балон“ около неподвижен кораб, който му позволява да се мести в пространството със скорост, няколко пъти по-висока от тази на светлината. Между другото, работата по създаването на двигателя вече е започнала. Присъединете се сега.
Пътуване във времето
Решението на проблема със създаването на машина на времето се намира приблизително в същата равнина като изобретението на свръхлекия двигател – поне една от теориите, на базата на която може да се изгради тази мечта на цялото човечество, се състои в изкривяването на пространството. Друга теория предполага червейни дупки- тунели, свързващи две отдалечени точки в космоса.
Но великият Стивън Хокинг в книгата си „Кратка история на времето“ доказа, че за създаването на машина на времето е необходима екзотична материя. Друга възможност за връщане към миналото е цилиндърът на Типлер – теоретичен „обект“ с извита повърхност, въртящ се в пространството. Според теорията пътник във времето ще трябва да го обиколи няколко пъти и след това да се върне на Земята, само че в миналото. С една дума, теориите са налице – изберете някоя и действайте.
Таблетка за всичко
Въпреки развитието на медицинските технологии, човечеството не само не се е отървало от много заболявания, но и постоянно „придобива“ нови. Хапче, което би било в състояние самостоятелно да диагностицира болестта и да я излекува, би донесло на създателите си поне Нобелова награда.
Между другото, последните проучвания показаха, че растението, известно като Scutellaria baicalensis, съдържа така наречените флавони, които могат да убиват раковите клетки, без да засягат здравите, а също така помагат и при чернодробни заболявания. С една дума началото е поставено.
Четец на ума
Бионична протеза, контролирана от мозъка.
Съвременните бионични протези могат да бъдат наречени една от първите стъпки към възможността за четене на мисли, защото тяхната работа се основава на сигнали от мозъка до желания мускул. Така че, ако човек например иска да движи пръст, мозъкът изпраща сигнал до съответния мускул, той се свива и пръста се движи.
Теоретично трябва да се използва приблизително същия метод за четене на мисли. Веднага обаче възникват много проблеми, например: невъзможността да се свържете с многото процеси, които протичат в най-сложната невронна мрежа в света – мозъка, а самият принцип на формирането на мисълта все още не е ясен. Може би трябва да започнете с изучаване на мозъка. Просто, нали?
Криптиране на данни
Най-големият проблем, свързан със съхранението на данни, е невъзможността да се гарантира 100% защита. Всяка парола може да бъде хакната, въпрос е единствено на време и желание и следователно никой не може да бъде сигурен, че неговата информация няма да стане публична. Пръстовите отпечатъци, достъп чрез снимки или чрез ириса на окото също са несъвършени методи.
Има шифри, които са почти невъзможни за разбиване, например шифърът Vernam. Бедата обаче е, че той е непробиваем, но не е пренесе в цифровото пространство. Следователно, основната задача на този, който се ангажира да реши проблема с кражбата на данни, е да измисли как да прехвърли в киберпространството това, което вече съществува „на хартия“.
