Куче всеки ден отива до затворен магазин, след което си тръгва, една вечер бедно момче го забелязва и го последва

Бедно момче, което работи в склад близо до затворен магазин за велосипеди, забелязва мърляво куче да посещава магазина всеки ден. Любопитен да види накъде отива, един ден той го последва и открива сърцераздирателна тайна.

18-годишният Крис беше опитен работник на пазара, който беше виждал много бездомни животни. Но Оли, шиба ину, беше съвсем различен. Той беше дружелюбен, добре възпитан и твърде добре поддържан, за да бъде бездомно куче.

Когато Крис срещна Оли за първи път, той го намери да стои пред затворен магазин за велосипеди и просто да се взира в огромните стъкла. Приятели от работа му казаха, че кучето е на собственика на магазина, който изведнъж спрял да идва на работа преди няколко седмици.

Крис се разстройваше всеки път, когато виждаше горкото куче. Той обичаше кучета и се дразнеше как някой може да изостави любимия си домашен любимец на улицата и да изчезне просто така. И така, един ден, преди да отиде в кафенето за обяд, той погали кучето по главата и нежно каза:

— Здравей, Оли… Искаш ли сандвич, момче?

От този ден нататък любопитното куче тичаше към Крис всеки път за обяд, размахвайки развълнувано опашка при вида на кутията на Крис. Но вместо да погълне закуската, кучето я грабваше и изчезваше с храната, здраво стисната между челюстите му…

Гледането на Оли да се измъква с храната всеки ден и след това да се връща на същото място до затварянето, караше Крис да се тревожи и да бъде любопитен. Първоначално той предположи, че Оли трябва да има някъде кученца и взема храната, за да ги нахрани. Но Оли беше мъжко куче и необичайното му поведение не беше съвсем подходящо.

С всеки изминал ден Крис ставаше все по-притеснен. Някога лъскавото палто на Оли ставаше матово и той изглеждаше обезпокоен от неизвестен източник на страдание. Крис дори си помисли, че това може да се дължи на изоставяне, но не беше сигурен.

Един ден по време на обяд Крис наблюдаваше как Оли маха с опашка, развълнувано облизвайки се при вида на сандвича, само за да го грабне и да избяга както обикновено. Това остави Крис замислен и още по-притеснен.

— Ако Оли няма кученца и собственикът му го е изоставил, тогава къде носи храната всеки ден? — заподозря той.

— Оли, къде отиваш? — извика Крис, докато гонеше кучето. Но то не забави и не погледна назад, просто изчезна от пазара, оставяйки Крис в облак прах.

— Странно куче! — Разочарован и объркан, Крис поклати глава и се върна на работа, неспособен да се отърси от гледката на Оли, който бяга с храната.

Умът на Крис препускаше с няколко мисли къде отива кучето всеки ден, но не можеше да определи нищо.

Когато Крис свърши смяната си и излезе на мразовития нощен въздух, за да се прибере тази вечер, той забеляза Оли да седи пред затворения магазин за велосипеди. Очите на кучето бяха приковани в стъклата и то издаде тихо скимтене, когато видя Крис да се приближава.

Сърцето на Крис се сви при вида на горкото самотно куче, за което той започна да се грижи много през последните няколко дни. Връзката между двамата стана по-силна и Крис осъзна, че Оли е нещо повече от странно куче.

Той беше лоялен и любящ приятел, който бе докоснал сърцето му, и гледката на Оли, седнал там, сам и тъжен, докосна струните в сърцето на Крис. Знаеше, че трябва да направи нещо, за да му помогне.

Докато вървеше към Оли, Крис даде мълчаливо обещание на себе си никога повече да не оставя горкото животно да се чувства самотно. Той коленичи, нежно погали Оли по главата с натежало сърце и прошепна:

— Не си сам, приятел! Тук съм за теб.

Състраданието и загрижеността на Крис за Оли го тласнаха да вземе трудно решение — да вземе бедното куче у дома със себе си. Имаше обаче малък проблем, който му се изпречи. Крис деляше апартамент под наем с приятелката си Мила, която не обичаше особено домашните любимци, особено кучетата.

Крис знаеше, че добавянето на куче към домакинството им е голям, рискован ход и приятелката му със сигурност не би се съгласила. Но не можеше да остави клетото същество само на улицата.

Така че онази вечер той мълчаливо се приближи до кучето и му предложи бисквитка, преди да закопчае каишката на нашийника му. Оли беше ужасен и се опита да се освободи, но Крис го успокои и го взе със себе си.

Сърцето на Крис биеше от радост и тревога, докато се прибираше с Оли. Знаеше, че Мила няма да се развълнува от новото попълнение в домакинството им. Но той се довери на решението си и беше решен по някакъв начин да я убеди да задържи кучето.

С всяка стъпка Крис си обещаваше, че ще осигури безопасно убежище за Оли. Но сърцето му се сви, когато се прибра и погледна в бесните очи на приятелката си. Мила беше повече от бясна, когато видя кучето.

— Какво, за Бога, прави това куче тук? — Мила се ядоса на Крис, когато видя Оли да наднича иззад краката му, взирайки се в нея с големите си кафяви очи, светещи от отчаяние.

— Махни това нещо! — добави тя и отстъпи назад с отвращение.

— Скъпа, няма кой да се грижи за него… Моля те, можем ли да го вземем? Той е изоставен и го намерих на пазара…Само го виж… той е толкова невероятно куче и съм сигурен, че ще се влюбиш в него…просто му дай малко време, скъпа…моля те. Той се нуждае от нас…има нужда от любящ дом, а ние имаме много пространство в нашия апартамент.

Но Мила беше твърде раздразнена и упорита, за да слуша повече.

— Искаш ли да се събудим от сутрешния му вой, който разяжда мозъците ни, за да го изведем на разходка, Крис? Полудял ли си? Не можеш просто да доведеш бездомно куче тук… Това не е приют за животни .. Имаме много проблеми. Не можем да го задържим. — извика тя на Крис.

— И няма да се събуждам всяка сутрин с кучешка торбичка в ръце, чакайки да взема пресни, топли изпражнения, става ли? И това нещо ще лее много… просто вижте гъстата му козина. Знаеш, че съм алергична съм към кучета…и не искам да бъда ухапана. Виж, не приемам това куче у дома и това е. Изведи го оттук, преди да съм…

— Но скъпа, Оли е безобиден. Само го погледни! — помоли Крис, докато кучето тихо скимтеше зад него, пухкавите му хълбоци стъпиха здраво на пода и опашката му се сви около лапите. Оли се страхуваше от нрава на Мила и се чувстваше неспокоен, докато ги гледаше, карайки се на висок глас.

— Няма да те ухапе. Оли е толкова мило, дружелюбно куче и всички на пазара го обичат. Виж, знам, че не харесваш кучета, защото са те хапали, когато си била малка. Но това не означава всички кучета са заплаха или нещо подобно… просто му дай шанс и няма да съжаляваш… повярвай ми.

— Виж това… ако го помолиш за лапа, той дава лапата си… и ако му кажеш да се търкаля, той го прави… и Оли става… виж, той стана… той е толкова послушен и не е бездомник. — демонстрира Крис ръкостискане с Оли и други трикове, в опит да убеди Мила да го задържи.

— Да, както и да е! И знаеш ли какво? Ако всички, които познаваш, го обичат, тогава могат да го вземат у дома. Просто си губиш времето с това куче. Тези неща само ядат и спят през цялото време. не очаквай да му чистя изпражненията, става ли? Ако искаш това куче у дома, ще трябва да чистиш цялата бъркотия, а аз не искам да виждам козина по дрехите си. И още нещо… не му е позволено да влиза в спалнята ни. Не искам това куче да е близо до мен… Предупреждавам те, Крис. Ако обърка нещо, той се маха.

Крис беше частично облекчен, че Мила се съгласи да задържи кучето. Докато седеше в кухнята с новия си космат приятел, той нямаше как да не се почувства зле. Той винаги е обичал кучетата, но неприязънта на Мила към животните го тревожеше. За Крис това куче беше нещо повече от домашен любимец. Той беше най-добрият му приятел.

Крис беше решил да направи всичко необходимо, за да потръгнат нещата, дори това да означаваше да спи на пода в кухнята с кучето за известно време, докато Мила промени решението си и приеме Оли.

И така онази нощ той спа в кухнята с кучето, свито до крака му, доволен, че е направил добро дело, като го е довел у дома. Но тази радост продължи само една нощ.

— Оли…хей момче…ела тук…къде си? — паниката се надигна в гърдите на Крис, докато той се оглеждаше за кучето на следващата сутрин. Оли го нямаше.

Претърси всяко кътче в кухнята и апартамента, но Оли не беше открит никъде. Тишината беше оглушителна и сърцето на Крис се сви и имаше чувството, че са го ударили в корема. Не можеше да понесе мисълта да загуби новооткрития си приятел толкова скоро.

— Избяга ли? Мила ли го отведе, докато спях, и го остави на улицата? — помисли си той и веднага се изправи срещу приятелката си. Но за негова изненада Мила отрече обвиненията му и му каза, че не е виждала Оли тази сутрин.

— Защо изобщо да си помислям да се отърва от него, когато ти го искаш. — възрази Мила.

— Скъпи, знам, че обичаш кучета, нали? Аз не ги харесвам, но това не означава, че ще се отърва от нещо, което обичаш, без да ти кажа. Ти искаше да го задържиш, а аз не можах да направя нищо ..Не харесвам това куче, но те обичам, затова се съгласих да го задържим. Не съм го виждала от сутринта… повярвай ми, скъпи. Може би е избягал където му е мястото или нещо подобно. Казах ти, че си губиш времето с това куче. Сега е главоболие да го намериш. Трябва да мия чиниите, така че ако нямаш нищо против…

Когато Мила влезе в кухнята, тя изкрещя с пълно гърло. Пронизителният й писък разтърси Крис, когато той изтича вътре, за да види какво е станало.

— Казах ти… А сега виж какво е направило това куче. — ядоса се Мила. — Той е откраднал пържолата, която бях оставила на масата, за да се размрази. Ти донесе вкъщи четириног крадец, Крис, и по-добре сега да съжаляваш. Знаех, че това куче е досадно… просто го знаех.

„Щях да повярвам на думите ти за лоялността на това проклето куче, ако беше откраднало глупавото ми гадже вместо скъпоценната ми пържола. — Мила избухна в смях, подигравайки се на Крис, че е застанал на страната на кучето предишната вечер.

Умът на Крис започна да препуска, когато Мила му се присмя заради доверието му към Оли. Не можеше да повярва, че кучето би направило такова нещо. За момент дори се усъмни дали е постъпил правилно, като е взел Оли у дома.

— Може би е била права! — Крис беше разочарован, когато тръгна за работа тази сутрин. — Не трябваше да водя Оли у дома…Сега тя ще продължи да ми се подиграва и няма да ми позволи отново да доведа друго куче у дома. Благодаря ти, че направи това, Оли…Ти наруши доверието ми.

Крис беше изненадан, когато пристигна на пазара и видя Оли да стои на същото място пред магазина за велосипеди. Гледката на кучето предизвика гнева и съжалението му.

С напредването на деня Крис все повече се дразнеше от поведението на Оли и не обръщаше внимание на кучето, когато се приближеше до него, размахвайки опашка.

Когато обядът наближи, Крис реши да не споделя храната си с Оли. Той все още беше бесен на кучето, че открадна пържолата и избяга, и не можеше да се накара да прости на Оли, че го е предал.

По-късно същата вечер Крис наблюдаваше горкото куче, свито пред магазина за велосипеди, изглеждащо тъжно и гладно. Изведнъж някой хвърли на Оли застоял хляб. Крис видя вълнението в очите му, когато той нетърпеливо грабна лакомството и избяга от пазара, без дори да си направи труда да го изяде. Подхранван от подозрение, Крис реши да проследи Оли, за да разбере къде носи храната всеки ден.

— Къде отива с храната, без дори да отхапе? — Крис се задъха, докато преследваше Оли. Бяха минали малко повече от два часа, но кучето продължаваше да бяга, без да спира никъде по пътя, за да хапне трохичка хляб. Накрая Оли забави скоростта и стигна до затънтен квартал в покрайнините на града.

— Какво прави тук… толкова далеч? — ахна Крис, докато следваше кучето, за да види накъде отива.

След това видя Оли да се насочва към къща, заобиколена от няколко стопански постройки в края на алеята. Къщата изглеждаше изоставена и Крис не можеше да разбере какво прави  кучето там и за кого взема храната всеки ден.

Тежките стъпки на Крис по развалините разсеяха Оли. Но кучето не си направи труда да го изчака. Той неясно размаха опашка и провря дребното си тяло през дупка под ограда, като си проправи път от другата страна на комплекса.

— Какво има там, Оли? — Крис се напрегна, докато се катереше по оградата и кацна в двора, следвайки кучето към къщата.

— Хей, момче… защо ровиш под вратата? — Крис извика отново на Оли, но кучето беше заето да рови дупка под вратата. Вратата беше заключена и Крис помисли, че Оли се опитва да си пробие път.

Миг по-късно Крис не можа да повярва на какво стана свидетел. Оли пъхна хляба в малката дупка, която беше изкопал, докато друго куче започна да лае от другата страна, дращейки свирепо по вратата.

Любопитен, Крис надникна през прозореца и се отдръпна шокиран. От другата страна имаше голяма немска овчарка, хваната в капан в къщата, поглъщаща хляба.

— О, Боже мой! Значи си носил храна за приятеля си, заседнал там! — Крис ахна, докато Оли нежно изскимтя и размаха опашка, втренчен в Крис.

Крис чу немската овчарка да лае яростно и беше ясно, че е в някаква беда. Крис знаеше, че трябва да действа бързо и почука на вратата, викайки собственика отново и отново. Но нямаше отговор.

— Странно…Къде е отишъл собственикът и защо това бедно куче е хванато в капан в къщата? Кой го е заключил там? — помисли си Крис, докато оглеждаше околностите, търсейки следа.

— Здравейте…Има ли някой там?…Здравейте… — извика Крис из двора, но там нямаше никой. Стопанските постройки изглеждаха изоставени, а самата къща изглеждаше необитавана от дълго време.

Крис разбра, че кучето е останало в тази къща от неизвестно време и се нуждае от помощ. Той се опита да намери път вътре в къщата, но всички врати и прозорци бяха блокирани или заключени.

Когато Крис не можа да намери друг вход, той реши да се обади на полицията, за да спасят немската овчарка и да разберат къде е изчезнал собственикът. Точно когато приключи разговора с диспечера на 911, нещо странно привлече вниманието на Крис.

— Господи, каква е тази ужасна миризма? — той се намръщи и покри носа си с отвращение от нещо, което изглеждаше като воня на нещо гниещо в една от сградите наблизо.

Точно когато Крис тръгна към източника на миризмата, полицията пристигна и пое отговорността.

— Полицай, аз бях този, който се обади… Казвам се Крис. — поздрави той шерифа. — В тази къща има голямо куче, заклещено в капан и мисля, че собственикът е изчезнал.

Полицаите разбиха вратата и това, което Крис видя мигове по-късно, изтръгна сърцето му и го трогна до сълзи. Огромна немска овчарка беше изведена на каишка, изглеждаше слаба и изтощена поради липса на храна и вода. Сълзи бликнаха в очите на Крис, когато видя кучето да стои треперещо на лапите си. Изглеждаше, че не се е хранил добре от дни и че единственият източник на храна, който го поддържаше жив, беше храната, която Оли му носеше всеки ден.

— Хей, Макс…хей момче…не се притеснявай…вече си в безопасност и свободен. — каза Крис, докато потупваше кучето с успокояващо докосване, след като видя името му на нашийника.

Крис беше толкова ядосан на собственика, че е изоставил кучетата при такива ужасни условия. И точно когато тръгна към полицаите, за да подаде жалба, видя двама полицаи да тичат с лента за местопрестъпление към една от стопанските постройки, от която се носеше вонята на гниене.

Миг по-късно устата на Крис потрепна и той почти повърна, когато видя разложеното тяло на мъж да се изнася на носилка. Той бил шокиран още повече, когато научил, че мъртвият мъж е собственикът на магазина за велосипеди, който беше изчезнал преди няколко седмици.

— Тепърва предстои да установим причината за смъртта на г-н Лорънс. — каза шерифът на Крис. — Източници предполагат, че той е бил сърдечно болен и е живял сам тук с двете си кучета. Може да е било сърдечен удар, но все още не сме сигурни… А тези кучета ще бъдат изпратени в приюта.

Сърцето на Крис пулсираше и той не искаше да остави бедните кучета сами. Знаеше, че не може да ги изостави, след като стана свидетел на страданието им и сърцераздирателния обрат на съдбата. Затова той говори с полицията и се съгласи да осинови кучетата и да ги прибере у дома.

Докато Макс беше изпратен във ветеринарната клиника за възстановяване, Крис взе Оли у дома със себе си, знаейки, че Мила отново ще му се ядоса.

— Не отново, Крис. Мислех, че сме го загубили. — Мила се намръщи, когато видя Оли да се крие зад краката на Крис и да я гледа с големи, умоляващи очи.

За нейна изненада Оли размаха опашка, докато бавно се приближаваше към нея. С нетърпелив поглед в големите си кафяви очи, кучето протегна лапа към Мила. Когато меките възглавнички на лапата му срещнаха ръката на Мила, в очите й бликнаха сълзи. По-късно, когато Крис й разказа всичко, сърцето й се стопи и тя се съгласи да осиновят двете кучета. Няколко седмици по-късно Крис и Мила бяха най-щастливите родители на кучета, когато посрещнаха Макс у дома от клиниката.

Какво можем да научим от историята?

• Никога не изоставяйте домашния си любимец, защото може да мислите, че ще оцелее сам. Реалността в света е по-жестока, отколкото предполагате. Неприязънта на Мила към кучетата я накара да не се съгласи Оли да остане у дома. Тя се опита да убеди Крис да остави кучето обратно на улицата, знаейки малко за страданието, което горкото куче бе претърпяло.
• Не може да има нищо по-истинско и по-чисто от любовта на кучето. Дори когато хората около вас ви предадат, кучето ще остане лоялно до последния си дъх. Оли беше обикновено изоставено куче в очите на хората. Някои, като Мила, дори се усъмниха в неговата лоялност. Но Оли доказа магията на любовта и състраданието, като пожертва храната си, за да нахрани своя другар, немска овчарка на име Макс, който беше хванат в капан в усамотената къща.

Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.

Последно обновена на 2 юни 2023, 13:02 от Иван Петров