През 2022 г. Антъни Хопкинс ще отпразнува своя 85-и рожден ден. Филмографията на този актьор е наистина обширна – в крайна сметка той е участвал в повече от 140 филма и продължава да бъде търсен и днес. Мнозина свързват Хопкинс с Ханибал Лектър от „Мълчанието на агнетата“, други с папата от „Двамата папи“, а трети с крал Один от „Тор“. Но малко хора знаят за трудния житейски път на актьора, който често се сблъсквал с трудности.
Антъни е роден в малък уелски град в семейството на Мюриел Ан и Ричард Артър Хопкинс. Баща му бил пекар. Самият Хопкинс по-късно казва, че винаги, когато мислел, че е специален, веднага се сещал за баща си и неговите груби и трудолюбиви ръце.
През учебните си години Антъни бил много непокорен, в резултат на което сменил няколко училища. Това време оставило особен отпечатък върху него, той признава: „Бях лош ученик, което ме превърна в постоянен обект на подигравки и разви комплекс за малоценност в мен. Израснах с абсолютната убеденост, че съм глупав.” Освен това Хопкинс страда от дислексия от детството си. Ето какво казва той за това: „Учех трудно. Бях асоциален и не общувах с други деца. Не знаех какво да правя в училище. Може би затова станах актьор“.
На 15-годишна възраст момчето случайно се среща с актьора Ричард Бъртън и го моли за автограф. Повлиян от Бъртън, Антъни постъпва в Кралския колеж по музика и драма в Уелс, който завършва през 1957 г. Между другото, много години по-късно Бъртън и Хопкинс се срещат отново, вече като колеги.
По-късно бъдещият актьор се мести в Лондон, където влиза в Кралската академия за драматично изкуство, която завършва през 1963 г. Година преди да започне обучението си, той се появява за първи път на сцената. И през 1965 г. той е забелязан от Лорънс Оливие и поканен да се присъедини към Кралския национален театър в Лондон. Там начинаещият актьор понякога замествал главните актьори и дори, според уместната забележка на самия Оливие, си тръгвал с по някоя роля „като котка с мишка в устата“. Именно Лорънс Оливие научил младия актьор да не се притеснява преди да излезе на сцената.
Въпреки театралния успех, Антъни се уморява да играе едно и също ден след ден, затова се дистанцира от театъра и започва да проучва почвата, за да започне телевизионна и филмова кариера. През 1967 г. излиза късометражният филм “Бял автобус”, в който той се появява в дебютната си филмова роля, а година по-късно, когато е на 31 години, Хопкинс играе голяма роля във филма “Лъвът през зимата”, за която е номиниран за наградата BAFTA за най-добър актьор в поддържаща роля. Успоредно с това той участва в телевизионни сериали.
Хопкинс се жени за актрисата Петронела Баркър през 1966 г. След 2 години се ражда дъщеря им Абигейл, която остава единственото му дете. Бракът на Антъни и Петронела продължил само 6 години. Размишлявайки върху този период от живота си, актьорът казва: „Предполагам, че съм егоист. Не бях добър съпруг и баща.” Той добавя още: „Дъщеря ми не иска да знае за мен, но се надявам, че е добре и всичко е наред с нея“. Връзката между баща и дъщеря била прекъсната веднага след като актьорът напуснал семейството си, за да се ожени за друга. Абигейл страдала много от това.
Хопкинс се жени за Дженифър Линтън през 1973 г. Тя била асистент продуцент на един от филмите, в които актьорът участва. По времето, когато се срещат, Хопкинс все още бил женен за Петронела, но между тях вече нямало близки отношения. Хопкинс и Линтън вървят ръка за ръка през метеоритния възход на холивудския актьор, споделяйки радостта от първата му победа на Оскарите.
Въпреки факта, че филмовите критици говорят доста добре за него, самият Хопкинс смята, че един от лошите му навици попречил на цялото развитие на кариерата му. Той получава това прозрение през 1975 г., когато се събужда в хотелска стая и не може да си спомни как е попаднал там. Актьорът признава: „Унищожавах себе си в продължение на няколко десетилетия. Едва след като се сбогувах с моите демони, успях да се насладя напълно на актьорството.”
След като изоставя саморазрушителния живот, кариерата му започна да набира бясно темпо. През този период той изиграва най-ярките си роли във филмите „Магия“ (1978 г.) и „Човекът слон“ (1980 г.). Не по-малко запомнящ се беше неговият герой в „Смяната на сезоните“. Партньор на Хопкинс във филма беше Шърли Маклейн – актьорът не се разбирал с нея и дори я нарече най-отвратителната актриса, с която е трябвало да работи.
През 1976 г. Хопкинс получава “Еми” за филма “The Lindbergh Kidnapping Case”, а 5 години по-късно получава същата награда за филма “Бункерът”. През 1987 г. получава титлата командор на Ордена на Британската империя, а 6 години по-късно придобива титлата рицар, което му дава право да добавя титлата “сър” пред името си.
Най-добрият час на Хопкинс обаче настъпва в началото на 90-те години с излизането на филма „Мълчанието на агнетата“ (1991 г.), в който той участва, когато е на 53 години. Тогава агентът се обадил на Хопкинс и казал, че предлагат сценарий, наречен „Мълчанието на агнетата“. Актьорът попита: “Какво е това, някаква детска история?” И след 10 минути четене на ролята той се обадил на агента с думите: „Това е най-доброто нещо, което някога съм чел!“ – и без колебание решил да играе във филма.
Тогава той получил признание както от зрителите, така и от критиците. През 1992 г. получава “Оскар” за най-добър актьор. В същото време е интересно, че общото време, прекарано от актьора в кадъра, е незначително – около 25 минути, той се появява само в 21% от филма. Впоследствие Антъни два пъти въплъщава образа на Ханибал Лектър във филмите “Ханибал” (2001 г.) и “Червеният дракон” (2002 г.). През 2016 г. актьорът казва, че е било грешка да участва в продълженията и добавя, че никога повече няма да играе тази роля.
Междувременно през 2002 г. Хопкинс и съпругата му Дженифър решават да се разведат. Но още докато е женен за нея, актьорът се запознава с колумбийката Стела Арояве, докато пазарува в нейния антикварен магазин. През 2003 г. двойката се жени. По-късно актьорът признава, че Стела буквално го е измъкнала от неуспешен период в живот. Ето какво каза той за жена си: „Тя е положителна към всичко. От нея научих, че трябва да живееш живота такъв, какъвто е.” И още: „Вършех всичко много бързо, защото бях убеден, че все още съм на 45. Но когато прекаля, винаги падам. Тя ми напомня да не бързам толкова.”
През 2008 г. Хопкинс участва в програма за отслабване и след 2 години сваля 36 кг. В едно от интервютата си той обяви, че е бил диагностициран със синдром на Аспергер, разстройство от аутистичния спектър. Според него тази диагноза практически не е повлияла на живота му по никакъв начин: „Беше ми трудно, когато ходех на училище. Така че трябваше да работя много и усилено, за да стана успешен актьор. Мога да кажа, че имам мания за детайлите. Работя здраво, докато науча всеки ред от сценария. Често обаче забравям разни неща и главата ми е пълна с ненужни подробности. Баща ми беше същият.”
Веднъж актьорът признава, че е композирал музика през целия си живот. Той продължава: „Ако бях достатъчно умен в училище, бих отишъл в музикален колеж. Но както и да е, трябваше да се примиря с факта, че ще стана актьор. През 1986 г. дори издава сингъл, а през 2007 г. обявява, че временно напуска киното, за да обиколи света с концерти. Хопкинс издаде цял музикален албум през 2012 г.
През 2003 г. актьорът получава звезда на Холивудската алея на славата. В същото време в анкета, проведена от един телевизионен канал, той е поставен на 7-мо място в списъка на 100-те най-големи филмови звезди. През 2006 г. за специалния си принос към киното е удостоен със “Златен глобус”, а през 2008 г. – с BAFTA.
През 2005 г. Хопкинс участва в биографичния филм „Най-бързият мотор“, който разказва за мотоциклетния състезател и изобретател Бърт Мънро. Между другото, той нарече тази роля любимата и в същото време най-простата, тъй като той и неговият герой Мънро имат сходни възгледи за живота.
През 2011 г. актьорът се появява във филма “Тор” като бог Один. През 2013 г. той повтори ролята си в “Тор: Светът на мрака”, а през 2017 г. в “Тор: Рагнарок”. През 2012 г. той направи незаличимо впечатление с работата си във филма “Хичкок”, където се появи в образа на режисьора Алфред Хичкок, правейки великолепен тандем с Хелън Мирън. Година по-късно той се появява в екшън комедията “БСП 2“, а през 2017 г. участва в екшъна “Трансформърс: Последният рицар”.
Периодът от 2019 г. насам е наричан “възраждането на кариерата на Антъни Хопкинс”. Тогава той участва във филма “Двамата папи” в ролята на папа Бенедикт XVI. Филмът получи висока оценка от критиците, а самият актьор получи номинации за “Оскар” (между другото, 5-та номинация в цялата му кариера), “Златен глобус” и BAFTA.
Той успя да получи втория “Оскар” в живота си за ролята си във филма “Бащата”. В него той брилянтно въплъти образа на човек, който се бори с деменция. Между другото, Хопкинс стана най-възрастният актьор, получил тази награда – по това време той беше на 83 години. Самият актьор не присъства на церемонията, тъй като не е очаквал, че победата ще бъде негова. На следващия ден той публикува видео в социалните мрежи, в което благодари на всички.
Хопкинс не е безразличен към изобразителното изкуство. Преди няколко години съпругата му открила старите рисунки на съпруга си и го насърчила да възобнови рисуването. Хопкинс дори успешно продава картините си.
Хопкинс признава, че с възрастта му е много по-лесно да играе, освен това, ако актьорът има 99,99% перфектен сценарий, тогава той не трябва да прави нищо.
Актьорът пази в телефона си снимка от ученическите си години. Тя му помага да философства за различните трудности и препятствия, които са били по пътя на живота му. В едно от интервютата той каза: „Когато я гледам, си мисля:„ Скъпи, всичко е наред с теб!”
На 84 години актьорът играе във филма “The Son” (2022 г.), който публиката нарече невероятен.
На въпрос дали харесва лукса, сър Антъни Хопкинс отговаря: „Не особено. Обичам да ям вкусна храна, но не ходя на откриване на нови ресторанти или нещо подобно. Обичам да работя здраво, ходя на фитнес и се поддържам във форма.”
Жена му винаги се притеснява, че той работи твърде много. На това той й отговаря: „Ще се пенсионирам, когато ми опадат зъбите и косата. Не виждам смисъл да седя и да гледам празно в телевизора.
Кои са любимите ви филми с Антъни Хопкинс?
