Знам,че за щастието не трябва да се разгласява, но ще ви споделя една много мила случка от днес, ние живеем в село, което е много близо до нашият град. Реших да запиша детето в града. Това както се сещате всяка сутрин и всеки следобед е борба с трафика. Училището се намира много близо до свекъра ми. И човека (свекъра) всеки ден звъни да вземе детето от училище, защото имам и по-малко дете, което е на градина тук на село и да го докара. Не съм молила за нищо.

Мен майка ми ме е възпитала така, че който има деца трябва да си ги гледа, но факта, че този човек с главно Ч ми помага за мен е невероятен. И не само взе детето от училище и малкото от градина и ги закара на парка.

Казвам го, защото много майчета искат да се справят сами, но реалността е такава, че ако някой ти помогне без да го молиш е може би най-върховното чувство.
Мнения от потребителите
Прекрасно е, че оценявате човека и жестовете му! Така и човек живее по-леко и осъзнато, когато цени малките неща и прояви! Ако всичко се взима за даденост, нещата се обезсмислят и всичко става еднообразно. Видях и доста кофти коментари по-горе, че дядото го правил за себе си. Ами каква по-голяма радост от това да прекара безценно време с внуците? Едно ще ви кажа – времето е кратко на този свят и хората не са вечни. Тези, които приемат хората и техните постъпки за даденост, ги оценяват, след като някой напуснат този свят.
Дано всички имат повече такива роднини и хора около себе си.

Така трябва и да бъде. Бабите и дядовците ми също са помагали на родителите ми. И имам страхотни спомени с тях. Ние също трябва да позволяваме на нашите деца да имат моменти и спомени с техните баби и дядовци.
Без да ги ограничаваме и да мислим негативно.
Последно обновена на 15 октомври 2023, 08:09 от Иван Петров
Бележка от автора: Тази история е базирана на личен разказ, изпратен от наш читател или споделен в интервю. С цел защита на поверителността, имената и някои лични детайли са променени, но фактите и емоциите са запазени автентични. В Ponichka.com вярваме, че всяка съдба заслужава да бъде чута.
Ако желаете да споделите вашата история, моля, изпратете я на:
info@ponichka.com
