Жена оставя новороденото си в болницата и си тръгва с усмивка, съдбата я достига по-късно

Ерика решава да остави бебето си в болницата и отказва да вземе предвид чувствата на съпруга си. Но по-късно Ерика си получава заслуженото.

— Не искам да ставам майка! Родих това бебе, защото беше твърде късно за аборт. Когато премина през това цезарово сечение, ще си тръгнем без него! — каза Ерика на съпруга си Дийн.

— Това е нашето бебе, Ерика. Имам право на избор в това! — Дийн отвърна рязко.

— Не! Знаеше как се почувствах, когато разбрахме, че съм бременна! Не искам да кърмя. Не искам животът ми да бъде съсипан и не ми пука за това бебе. Вече е достатъчно трудно, че ще трябва да работя, за да върна фигурата си. — добави Ерика.

— Най-малкото трябваше да потърсим осиновители за бебето, но ти все го отлагаше! Споменах го милион пъти, а ти винаги казваше „по-късно“. Честно казано мислех, че си променила решението си заради това. — обясни той ядосано.

— Няма нужда от целият този скандал, когато плащаме данъци, така че тази страна да има социални услуги. Болницата ще намери родители за бебето и не искам повече да чувам дума за това. — Дийн не искаше да се кара повече.

Няколко часа по-късно Ерика беше откарана до операционната за планираното й цезарово сечение. Междувременно в родилното отделение друга жена преживяваше съвсем различна ситуация. Бебето на Гери беше родено преждевременно.

Лекарите правеха всичко, за да спасят дъщеря й Лили, но й казаха, че не изглежда добре. Гери погледна дъщеря си в кувьоза, когато любимата й сестра донесе в отделението поредното здраво момиченце.

— Поне едно щастливо семейство празнува дъщеря си. — каза тя на сестра Морис.

— Почти…. — започна сестрата намръщено.

— Какво? — попита Гери объркана.

— Не би трябвало да ви казвам това, но видях съпругата и съпругът да се карат за бебето. Тя не иска да я задържи и съпругът й не можа да я вразуми. — обясни сестра Морис.

— О! Е, предполагам, че това е валиден избор. Но намериха ли вече осиновители? — отново попита Гери.

— Не. Това беше част от скандала. Съпругът смяташе, че съпругата му е променила решението си да задържи бебето, защото не е предприела стъпки към осиновяване. — каза сестра Морис. — О, трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно, Гери.

— Благодаря ви, сестро Морис. — каза й Гери. Не можеше да повярва, че някой е толкова безотговорен. Бебето на Гери не беше планирано, но тя беше толкова развълнувана да стане майка.

Няколко мига по-късно мъж влезе в отделението и държеше бебето.

— Вие трябва да сте нейният баща. — колебливо каза Гери.

— Технически, да. Но не знам дали ще успея да я задържа. Жена ми е… трудна. Тя дори няма да я кърми нито веднъж. — отговори Дийн.

— Надявам се да се оправи… — започна Гери, но мониторът на дъщеря й започна да звъни и лекарите се втурнаха в отделението. Взеха кувьоза и отидоха за операция. За съжаление Лили не успя, а Гери се разплака в родилното.

— Много съжалявам за загубата ви, госпожо. — каза й Дийн. — Мога ли да направя нещо за вас?

— Не. Ами… като гледам дъщеря ви, всъщност се чувствам по-добре. Мислил ли сте за име? — попита през сълзи Гери.

— Мислех си за Марина, като баба ми. — отговори Дийн.

— Това е прекрасно. — каза Гери и се усмихна с насълзени очи. Дийн и Гери разговаряха цяла нощ и се сближиха, докато гледаха бебето Марина. На сутринта Дийн взе решение и излезе.

Но в стаята си Ерика беше готова да си тръгне.

— Знаете ли къде е съпругът ми? — Ерика попита сестра Морис.

— О, госпожо. Видях го да излиза, но той каза, че скоро ще се върне. — отговори сестрата.

— А, добре. Вероятно ще се върне скоро. Нека се облека и да отида с него. Омръзна ми тази болница, въпреки че ще се върна за пластична операция, за да се отърва от това бедствие веднъж завинаги. — добави Ерика.

— Ъъъ… — измърмори сестрата Морис. В главата си тя съдеше тази егоистична жена.

Ерика стигна до входа на болницата и видя съпруга си да се приближава с букет. Тя се усмихна, мислейки си, че Дийн е дошъл при нея и е приел решението ѝ. Но той мина точно до нея и усмивката й изчезна напълно.

— Къде отиваш?! Дийн! Дийн! — извика тя.

Но Дийн продължи така, сякаш не я е чул. Ерика го последва и го видя да подава цветята на Гери.

Сестра Морис беше там и стана свидетел на всичко.

— Защо подарява цветя на тази странна жена? — попита Ерика сестрата.

— Мисля, че това преживяване с бебето не е единственото нещо, което ще трябва да забравиш. — каза сестра Морис злобно. Тя беше права. Дийн се разведе с Ерика и се ожени за Гери няколко месеца по-късно.

Последно обновена на 14 септември 2023, 07:45 от Иван Петров