Децата задава от 8 до 35 въпроса на ден и чрез отговорите опознава света. Но какво правите, когато вече сте пораснали и никога не сте получили отговори на „Защо свалят знамето по време на траур?“, „Защо водата в морето е солена, а рибата в нея не е солена?“ и „Защо пастата за зъби разваля вкуса на сладката закуска?“ Готови сме да помогнем: отворете статия и научете нещо ново.
Екипът на “Поничка” намери интересни въпроси, на които бихте искали да знаете отговори, независимо от възрастта.
1. Защо маратонците бягат точно 42 км и 195 м?
Дължината на маратона първоначално не е била фиксирана (около 40 км), основното условие е било едно: всички спортисти тичат по един и същ маршрут. Смята се, че маратонът е получил днешната си дължина благодарение на английското кралско семейство, което искало да наблюдава състезанието от прозорците на замъка Уиндзор по време на Олимпийските игри в Лондон през 1908 г. В резултат на това разстоянието е увеличено с 2 км 195 м. След това дължината е променяна няколко пъти. Официалната дължина на маратона от 42.195 км е утвърдена през 1921 г. от Международната федерация по лека атлетика (сегашната IAAF) .
2. Защо числата 1, 2, 3 са на клавиатурата на телефона в горната част, а на калкулатора отдолу?
Телефонът и калкулаторът с бутони идват от различни устройства. Калкулатор – от касата. При изчисляването най-често се използват числата 0 и 1, така че те са поставени отдолу, така че да са най-достъпни. Телефоните с бутони са алтернатива на телефоните със шайба . Bell Labs проведоха експеримент, наречен „Изследвания на човешкия фактор при проектирането и използването на телефонни комплекти с бутони“. Тестваха се няколко различни оформления на клавиатурата на телефона, за да се разбере кои са най лесни за научаване от потребителите. Във всяка група бяха оценени следните параметри: входна скорост, нисък процент на грешка, по-предпочитани.
Макети на телефонната клавиатура за „Изследвания на човешкия фактор при проектирането и използването на телефонни набори с бутони“. Въз основа на този резултат инженерите на Bell Labs реализираха клавиатурата с матрица от 3 × 3 клавиша и нула в долната част. Това местоположение се използва и до днес и е пригодено и за смартфони.
3. Защо спускат знамето по време на траур?
Обичаят да се спуска знамето по време на траур се вижда през XVII век от британските моряци, които правят това в памет на починалите си другари. Първоначално знамето беше спускано на разстояние, равно на височината му, сякаш прави място за специален флаг – невидимия флаг на смъртта. Способността за изравняване на победителите и губещите в битка е това, което подчертава величието и силата на смъртта.
4. Защо пастата за зъби разваля вкуса на сладката закуска?
Храненето е по същество химичен процес. Всеки продукт има своя уникална формула от молекули, която съответства на специфична вкусова рецептура. Наличието на натриев лаурил сулфат (SLS) или натриев лаурет сулфат ( SLES ) в пастата за зъби помага на състава не само да се разпенва (като например душ гела, в който също се добавят тези вещества), но и нарушава идеалния баланс между вкусовите молекули и нашите рецептори. SLS или SLES заглушават „сладките“ рецептори и унищожават съединенията, които потискат горчивия вкус.
5. Защо не можем да се гъделичкаме сами?
Учени от Университетския колеж Лондон определиха, че малкият мозък не ни позволява да се гъделичкаме сами. Малкият мозък е частта от главния мозък, която е отговорна за координацията на движенията, регулирането на баланса и мускулния тонус. Когато гъделичкате себе си, именно той различава очакваното усещане от неочаквано докосване. Има хипотеза, че гъделичкащата функция (като остатъчен ефект от еволюцията) е предупреждение за наличието на чужди същества (например насекоми) върху кожата.
6. Защо неделя на английски е Sunday(слънчев ден), след като не винаги е слънчево?
В древността, за много народи неделята е бил ден, посветен на Слънцето (бога на Слънцето). Интересен факт: всички месеци, които започват в неделя, имат петък 13-и.
7. Защо Тихия океан е наречен така?
Първоначално всички са наричали този океан Велики. Португалецът Фернандо Магелан, оглавявайки испанските каравели, през 1519 г. тръгва към Молукските острови. През 1521 г. експедицията прекосила океана и се озовала на Филипините. За цялото време на пътуването (което е 4 месеца и 4000 мили), според разказите на един от членовете на екипажа, не са се сблъсквали дори и с най-слабата буря, затова е решено да се нарече Тихия океан. Екипажът, обаче, просто е имал късмет, защото именно в Тихия океан се формират 75% от всички цунамита на нашата планета, а скоростта им достига 800 км/ч.
8. Защо течностите и газовете се нагряват отдолу?
Течност или газ се нагрява отдолу, тъй като топлината се прехвърля към тях чрез конвекция, в резултат на което целият обем се нагрява, не само повърхностната част. В твърди частици, топлината се прехвърля чрез топлопроводимост, където енергията се прехвърля от една част на тялото към друга поради движението на молекулите.
9. Защо човек има отделни ребра?
Основният двигател на дихателния апарат са междуреберните мускули, а твърда костна кутия на гърдите би изключила тяхното присъствие. Ниската скорост на дишане би забавила метаболизма. Движението на такова същество не можеше да бъде дълго и бързо. Потвърждение на това заключение е костенурката, чийто пластрон представлява слепени ребра и осификация на кожата(рогови щитчета).
10. Защо битовите лампи се обозначават с ватове, ако светлинният поток се измерва в лумени?
Във ватове не се посочва яркостта, а консумацията на енергия . Преди, когато имаше само лампи с нажежаема жичка, излъчваната светлина беше приблизително пропорционална на консумираната мощност и никой не се замисляше за лумени. С появата на нови технологии (луминисцентни, LED) лампите започват да показват както светещия поток в лумени, така и мощността във ватове. Флуоресцентните лампи консумират 4–5 пъти по-малко енергия, а LED лампите – 5–10 пъти с равна светлинна мощност с лампи с нажежаема жичка.
11. Защо водата в морето е солена, а рибата в нея несолена?
Около 1 г сол се разтваря в 1 литър морска вода, но в кръвта и тъканната течност на повечето морски риби концентрацията на соли е три пъти по-ниска. Това създава силно осмотично налягане (налягането, което се получава между разтвори с различни концентрации, когато те влязат в контакт). То “изсмуква” вода от тялото на рибата. Въпреки че люспите предотвратяват изтичането на течности, известно количество вода се губи чрез хрилете, екскрементите, слузта и пр. За да компенсира тази загуба, рибата пие морска вода и я „обезсолява” вътре в тялото, като премахва излишните соли – главно чрез хрилете, но също така частично през червата. За това са отговорни клетките на Уилмър, в мембраните на които са налични специални протеини, които пренасят солни йони във външната среда.
