Шарлот надвисва над внуците си Патрик и Карла, които се карат за това какво ще наследят от нея, а то е предимно голямо имение. Затова тя решава да ги изпита, като им каже една бяла лъжа, а истината се оказва още по-невероятна, отколкото си е представяла.
“Твърде често посещаваш баба ни, Карла. Познавам играта ти и това няма да се развие по твоя начин!” Шарлот чу как внукът ѝ Патрик се кара със сестра си Карла в хола на възрастната жена. Тя беше излязла за секунда, за да вземе нещо, и ги беше оставила сами. Те нямаха представа, че тя ги чува.
Рядко се случваше двамата да ги посещават едновременно. Нито една от тях не живееше в Кънектикът като нея, но Карла пътуваше с влак от Ню Йорк два уикенда в месеца, за да я види.
Този уикенд обаче се появи и Патрик. Той също живее в Ню Йорк, но е много по-зает с кариерата си, за да посети Шарлот, която разбира напълно. Тя изобщо не се чувстваше сама в голямото си имение. Имаше тонове неща за правене, много приятели и хобита.
Шарлот очакваше същото избухване и от внучката си.
Но, разбира се, тя се зарадва, когато Карла започна да идва всеки месец. Тя беше възхитителна, а сега, когато дойде Патрик, Шарлот се надяваше, че той ще се присъединява към тях по-често. За съжаление, тя не очакваше да стане свидетел на тази караница между внуците си.
“Патрик! За Бога, аз не правя нищо лошо тук. Просто исках да посетя баба. Нямам предвид никаква игра”, издекламира Карла над брат си.
“Моля! След като си замина, ти никога не я посети, но после мама ми каза, че идваш тук от месеци. ТУК! Никога не си посещавал майка ни или баща ни. Само баба. Искаш тази къща и всички пари, които са й останали. Не е ли така?” Патрик обвинява. Тонът му беше брутален и безмилостен.
Шарлот искаше да спре тази караница, но трябваше да признае, че тя насаждаше съмнения в съзнанието ѝ. Наистина изглеждаше подозрително, че Карла е започнала да го посещава изневиделица. Възможно ли беше думите на Патрик да са истина? Ако беше така, какви бяха личните му намерения? Дали се тревожеше, че сестра му манипулира Шарлот, или се притесняваше, че няма да получи нищо от завещанието?
Възрастната жена не знаеше какво да мисли, затова влезе в стаята си и изчака известно време. Когато се върна, и двамата бяха спокойни и й се усмихваха топло, затова тя се държеше така, сякаш нищо не е наред.
През следващата седмица Шарлот се притесняваше какво да прави и реши да изпита внуците си. Може би това е етично погрешно, но е единственото решение, което ѝ хрумва, за да разбере истината от внуците си.
Първо се обажда на Патрик. “Скъпи, исках да ти съобщя, че съм решила да оставя къщата си на Карла. Тя ми каза, че иска да се върне в Кънектикът, и това е правилното решение. Ти нямаш нужда от нея, тъй като обичаш Ню Йорк”, излъга Шарлот внука си. Тя все още нямаше завещание.
“КАКВО? БАБА! Не! Това не е честно! Трябва да се раздели по равно! Тя ти каза, че се връща? Това е лъжа! Тя иска само да продаде и да запази парите! Не е редно да постъпва така. Не ме ли обичаш?” Патрик изкрещя по телефона и Шарлот започна да се съгласява, че не е справедливо. Но последната реплика ѝ се стори манипулативна. Нещо в думите му я накара да се намръщи и изпрати студенина по гръбнака ѝ.
Вместо да слуша повече, тя каза на Патрик, че той ѝ е дал много неща за обмисляне и тя ще направи това, което е справедливо.
След това се обади на Карла и ѝ каза, че Патрик ще получи къщата, защото има постоянна приятелка и вероятно скоро ще се ожени, за да създаде семейство. Шарлот очакваше същия изблик от внучката си, но това не се случи.
“Е, бабо. Ако това е, което искаш, добре е. Все пак това е твоята къща”, заяви Карла безгрижно. За нея това изобщо нямаше значение. Всъщност тя дори се пошегува с това в следващото си изречение. “Както и да е, все пак ще дойда този уикенд и ще ти помогна да засадиш новите азалии. Надявам се, че Патрик ще ги запази, когато се премести да живее”.
Това беше всичко, което Шарлот трябваше да чуе. Затова тя написала завещанието си така, че Карла да получи къщата само за себе си. Патрик все пак щеше да получи прилична сума пари, но внучката ѝ заслужаваше имението, особено защото помагаше на Шарлот да го поддържа красиво. Те обаче нямаше да разберат за това до смъртта ѝ.
Какво можем да научим от тази история?
Някои хора нямат най-добри намерения, дори да са членове на семейството. По време на телефонния им разговор Шарлот разбира, че Патрик се интересува само от парите ѝ, докато Карла не ги иска.
Никой няма право на чужди пари. Патрик изобщо не е трябвало да очаква, че баба му ще му даде пари. Тя можеше да прави с тях каквото си поиска, дори ако семейството ѝ очакваше наследство.
Споделете тази история с приятелите си. Тя може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Този разказ е вдъхновен от историята на наш читател и е написан от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или места е чисто случайна. Всички изображения са само с илюстративна цел. Споделете своята история с нас; може би тя ще промени нечий живот. Ако искате да споделите своята история, изпратете я на info@ponichka.com.
