Богат мъж наема жена от фирма за почистване, без да знае, че срещата с нея ще отвори стара емоционална рана. Той забелязва нещо познато, когато вижда жената – белег на китката й, който го изпраща в спомените.
— Кога ще се обадиш на фирмата за почистване, Уилям? — попита Сара съпруга си, преди той да седне на масата за закуска. — Това е последният път, когато ти напомням!
— По дяволите, пак забравих! — каза Уилям, докато затваряше очи и се плесна по челото.
— Къщата е пълна бъркотия, а аз нямам време и сили да я чистя! — каза Сара. — Напомнях ти всеки ден през последната седмица!
— Обещавам, че ще им се обадя днес след работа. — отговори Уилям.
40-годишният мъж работеше неуморно през деня, като присъстваше на срещи с клиентите си в офиса си. Той притежаваше маркетингова фирма, която процъфтяваше, разрастваше се и му позволяваше да поддържа луксозен начин на живот.
Недостатъкът? Уилям винаги работеше. Той рядко намираше време или енергия да се свърже със семейството си. Работните му ангажименти не му позволяваха да се грижи за своя дял от домакинството, както Сара искаше. Този път обаче той смяташе да спази обещанието си.
Беше типичен ден за Уилям, когато един ден той се върна у дома по-рано от работа. Както се очакваше, Сара все още беше на работа, така че мъжът използва това като възможност да я изненада.
„Ще се уверя, че всеки ъгъл на къщата е чист, преди тя да се върне у дома“, помисли си той.
След бърз душ Уилям вдигна телефона си и се обади на фирмата за почистване.
— Здравейте, исках спешно да наема чистачка. — каза той.
Представителката от другата страна каза на Уилям, че ще трябва да плати двойна цена за спешна услуга.
— Имаме някой, който може да дойде в къщата ви през следващите 30 минути, но ще таксуваме двойно повече от обичайната цена. — каза жената.
— Всичко е наред — отвърна весело Уилям. — Ще платя каквато и да е сумата. Моля, уверете се, че тя пристига навреме!
— Не се притеснявайте, сър — каза жената от другата страна. — Марта ще бъде там след 30 минути! Ще ви изпратя нейните данни на телефона ви…
Уилям въздъхна с облекчение. Сара вече няма да му се сърди. Беше щастлив от това малко постижение, което чувстваше, без да подозира изненадата, която го очакваше.
Няколко минути по-късно той чу звънеца на вратата и бързо се втурна да отвори. Осъзна, че не си е направил труда да провери подробностите за тази жена на телефона си. Но на кого му пукаше? Тя най-накрая беше тук!
— Здравейте, аз съм Марта от фирмата за почистване. Тук съм, за да почистя къщата ви. — представи се привидно срамежливата жена на прага на Уилям.
Мъжът огледа Марта от главата до петите. Тя беше облечена в оранжев гащеризон, носеше ръкавици и гумени ботуши, косата й беше вързана на разрошен кок. Носеше почистващи препарати в две торби.
— Моля, влезте, Марта. — каза Уилям, докато й отваряше вратата.
След това мъжът прекара пет минути, обяснявайки какво иска да направи. Той й показа всички стаи, които иска да почисти, като обясни, че иска да изненада жена си с подредена къща.
— Можете да разчитате на мен, сър! — Марта се усмихна. — Първо ще започна от хола.
— Звучи чудесно! — Уилям се развесели.
След това той седна на кухненския остров и гледаше как Марта прави магията си, докато миеше пода, почистваше диваните и се уверяваше, че всяка мебел е безупречна.
— Наистина си добра в работата, Марта! — Уилям я похвали, докато оглеждаше хола. — От колко време работиш като чистачка?
— Присъединих се към компанията, когато бях на 20. — отговори Марта, докато миеше чиниите. — Минаха около петнадесет години.
— О, това е много време, за да усъвършенстваш занаята си. — каза Уилям, като погледна Марта.
Нещо в нея му се струваше познато, но Уилям не можеше да го разбере. Чувстваше, че това не е първата среща с Марта, но не можеше да си спомни къде я е виждал преди.
Докато Марта вървеше към кухненския остров с кърпа в ръка, погледът на Уилям се премести от телефона му към нейната китка. Не можеше да откъсне очи от белега на кожата й. Къде го беше виждал преди?
Той мълчаливо наблюдаваше как жената бърше кухненския остров, докато се увери, че бялата повърхност е безупречна.
„Защо белегът изглежда толкова познат? Познавам ли Марта?“ — учуди се Уилям.
Той погледна към пода, докато въртеше пръсти, опитвайки се да разбере защо присъствието на Марта му напомняше за миналото му. Докато си мислеше за детството си, той внезапно осъзна, че Марта не е просто чистачка. Тя беше някой, когото търсеше.
Погледът му се измести към нея, докато тя почистваше кухненския плот, движейки почистващата кърпа с бързи, кръгови движения. В този момент Уилям искаше да каже на Марта какво мисли, но реши, че ще е по-добре първо да потвърди подозренията си.
— И така, Марта, какво беше детството ти? С родителите си ли живееше? — попита Уилям с притеснение в гласа, тъй като смяташе, че въпросите му може да я обидят.
Марта чу въпроса и се зачуди защо богаташът е толкова бъбрив. Нямаше време за приказки. “Не ме интересува кой си ти или колко си очарован от живота ми. Имам сметки за плащане.”, въздъхна Марта. Но, разбира се, тя беше твърде учтива, за да го каже на глас.
— Израснах в приют в Сан Хуан. — отговори тя строго, докато миеше пода. — Загубих родителите си в автомобилна катастрофа.“
— Какво? — Уилям се изправи на крака шокиран. Отговорът й беше достатъчен, за да потвърди подозренията му. Марта наистина беше неговата отдавна изгубена сестра, която той търсеше.
Уилям беше живял обикновен живот, преди да спечели джакпота и да стане милионер. След като загуби родителите си в автомобилна катастрофа, той се премести в сиропиталище със сестра си Мери. Всичко вървеше добре, докато брата и сестрата не се разделиха
— Мери! Ти си, нали? — попита Уилям Марта с блеснали от надежда очи. — Ти си моя сестра! Нали?
Шокирана, Марта погледна лицето на Уилям, опитвайки се да го разпознае.
— Уилям? Това ти ли си? — ръцете й се спуснаха към устата й, докато сълзите започнаха да се стичат по бузите й.
Мъжът веднага прегърна сестра си, разказвайки й как се е опитвал да я намери навсякъде.
— Дори се свързах с приюта, но те нямаха следи за теб, Мери. — каза той с треперещ глас.
Когато Уилям навърши 10 години, богат бизнесмен го осинови, докато сестра му остана в приюта. Няколко години след като се раздели с брат си, Мери получи възможност да работи във фирма за почистване. Тя промени името си на Марта, защото не искаше да използва истинската си самоличност.
— Не мога да повярвам, че си тук, Уилям. — прегърна силно брат си Марта.
— Никога не съм мислил, че ще те видя отново.
Брата и сестрата прекараха следващите няколко часа в разговор за живота си. Уилям дори представи сестра си на Сара, след като тя се върна у дома от работа и се почувства благодарен на Бог, че го събра с малката му сестра.
Какво можем да научим от тази история?
- Решението на вашите проблеми е точно зад ъгъла. Уилям никога не е мислил, че ще срещне отдавна изгубената си сестра чрез фирма за почистване. Срещата им беше неочаквана, но върна вярата му в плановете на съдбата.
- Никога не позволявайте на трудните обстоятелства да ви спрат да постигнете големи неща. Марта можеше да прекара целия си живот в приюта, но го напусна веднага щом получи възможност да работи. Въпреки че работата й беше нископлатена, тя даде всичко от себе си, надявайки се нещата да се подобрят.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
