Братът тръгва по мрачен път, мрази сестра си и накрая я изгонва от дома им, след като родителите им умират. Но няколко години по-късно животът му дава жесток урок.
Оскар израства с доста богати родители и като дете получава всичко, на което може да се надява. Но сестра му се родила, когато бил едва на шест години, и той веднага я намразил. Тя постоянно плачела, а майка им ѝ обръщала огромно внимание.
Той вече не беше центърът на тяхната вселена и Оскар започна да й се сърди за това. Никога не искаше да си играе с нея, а когато пораснаха, активно я тормозеше зад гърба на родителите им.
Нещата само се влошават, когато оценките на Оскар се влошават в училище. Той мразеше да ходи на уроци и предпочиташе да се забавлява с приятелите си. Харесвало му, че другите деца в училище се страхуват от него, а репутацията му го следвала през целия гимназиален курс.
От друга страна, Вики беше отлична ученичка и едно от най-добре възпитаните деца на света. Учителите ѝ я обожаваха, а родителите им често се хвалеха с нея пред останалите членове на семейството.
Оскар мразеше това и започна да се забърква в още повече проблеми в училище. Няколко пъти го отстраняваха от училище, но никога не го изключваха заради връзката с баща му. Дори е приет в добър колеж въпреки плачевните си оценки, защото баща му дърпа конците.
“Сине, искам да наследиш компанията ми, когато пораснеш”, казва му баща му, след като получават писмото за приемане.
“Не искам да вървя по твоите стъпки, татко”, отговори Оскар.
“Тогава какво ще правиш с живота си? Едва те вкарах в колежа” – продължи баща му.
“Не трябваше да си правиш труда. Просто запази всички тези връзки за сестра ми” – добави той с презрение в гласа си.
“О, престани. Ти имаш това съперничество с Вики още от детството си. Тя никога не ти е направила нищо, сине. Ти си на 18 години. Време е да продължиш със старите детски обиди”, каза баща му.
“Не знаеш през какво съм минал, татко”, започна Оскар.
“Моля те. Вечно си тормозил сестра си и дори си тормозил децата в училище. Знаеш ли колко тежко е било това за семейството? Но на теб не ти пука. Разочарован съм, Оскар. Не си бил такъв, когато си започнал да ходиш на училище” – добави баща му.
Оскар нямаше какво друго да каже, защото дълбоко в себе си знаеше, че баща му е прав. Но все още изпитваше горчивина, че се е превърнал в черната овца на семейството, докато Вики е била звездата. Той не искаше повече да има тази репутация.
Записал се в колеж и се опитал да го хареса, но бизнесът не бил силната му страна. Не знаел с какво да се занимава. Никога не е имал мечти или планове за бъдещето. Оценките му в университета също били отчайващи и без знанието на баща си той се отказал.
Баща му му намери работа като охранител на паркинга на фирмата, но все пак му даваха издръжка. Така че Оскар не изпитвал нужда да работи усилено и смятал, че тази работа е под достойнството му. Но един ден всичко се променя, след като получава телефонно обаждане от Вики.
“Защо ми се обаждаш? Мислех, че съм ти казал никога повече да не ми говориш”, казва Оскар по телефона, преди Вики да успее да каже и дума.
“Оскар!” Вики се провикна, едва успявайки да изрече името му през ридания.
“Какво става?” – попита той, сега притеснен, защото Вики винаги беше досадно весела.
“Родителите ни пострадаха при самолетна катастрофа. Те са загинали, Оскар. Не знам какво да правя!” – най-накрая отговори тя.
Оскар не можеше да повярва. Родителите му, които цял живот се преструваше, че мрази, бяха изчезнали. Но сега той знаеше истината. Той ги обичаше и започна да плаче на Вики по телефона.
След смъртта на родителите им Оскар решава да се премести в дома от детството си при Вики, докато тя завърши гимназия. Тя вече била постъпила в колеж, а родителите им ѝ били дали пари в спестовна сметка.
Те си поделят дяловете на баща си в компанията и в крайна сметка Оскар решава да продаде своята част. За известно време изглеждаше, че връзката им върви добре. Но Оскар никога не е имал достъп до такова богатство и веднага започнал да го профуква.
Той се свързал отново със старите си приятели от гимназията, които се превърнали в още по-лоши хора от преди. Висели в дома им и разхвърляли всичко. Но без значение какво казваше Вики, Оскар не обръщаше внимание.
Нещата стават все по-затънтени и Вики вижда, че Оскар се е забъркал с грешните хора. “Знам, че са ти приятели, но не са добри хора. Това е опасно”, опитва се да му каже тя в рядката вечер без странни партита в дома им.
“Вики, моля те. Те са мои приятели от училище. Всичко е нормално. Младите хора се забавляват и се веселят. Това е, което правиш през 20-те си години”, отвърна Оскар.
“Не, това не е нормално. Това е сериозно престъпно поведение, Оскар. Можеш да отидеш в затвора”, опита се отново Вики, но Оскар не искаше и да чуе за това. Спорът им ескалира, докато Оскар не започва да крещи.
“Свърших с теб. Мразех те през целия си живот. Трябва да си тръгнеш сега! Сега това е моята къща. Излизай и никога повече не ми говори!” – изкрещя накрая той.
Вики избяга, преди нещата да се влошат. Тя вече планираше да си тръгне, но не искаше да изостави брат си с неговите “приятели” или да им позволи да продължат да разрушават дома на детството им. Но сега не можеше да направи нищо.
Тя завърши с отличие колежа и си намери солиден стаж в компанията на баща си. Старите колеги на баща ѝ я бяха виждали как расте и знаеха колко е умна. Бавно, но сигурно, Вики си проправи път нагоре благодарение на таланта си, а не защото притежаваше част от акциите.
В крайна сметка един от големите шефове и по-възрастен приятел на баща ѝ я запознава със сина си. Двамата си допадат веднага и се женят след няколко години заедно. Вики не чува и дума от Оскар в продължение на години, дори когато го кани на сватбата.
Докато един ден той не се появява на вратата ѝ, разчорлен и изглеждащ съкрушен. “Оскар, какво стана?” – попита тя, след като отвори вратата и го пусна в дома си.
“Ти беше права, Вики. Винаги си бил прав. Толкова съжалявам за всичко. През целия ни живот се държах като глупак с теб, а ти винаги се грижеше за мен”, каза Оскар през сълзи.
Вики слушаше как Оскар разказваше за живота си през последните няколко години, а той беше ужасен. Той дължал куп пари на някакви лоши хора и я помолил за помощ.
Въпреки че имали много пари, Вики трябвало първо да поговори със съпруга си. Но той прояви разбиране и предложи пълната си подкрепа.
Вики дала на брат си пари с условието, че той ще оправи дома им от детството, ще се махне от лошите хора и ще си намери истинска работа. Тя обаче не хранеше големи надежди.
Няколко дни по-късно Вики отново го видяла. “Намери ли си работа?” – попита тя.
“Да, ще бъда пазач на земята в едно заможно семейство. Изглежда, че съм добър в градинарството и един любезен човек ми предложи работа дори без опит”, обяснява Оскар. Вики беше шокирана, но обнадеждена.
Но беше още по-изненадана на следващия ден, когато видя Оскар в униформа да коси тревата пред дома им. Съпругът на Вики беше онзи мил човек, за когото говореше Оскар, и Вики знаеше, че се е омъжила за правилния човек.
Когато го попитала за това, че е направила такова голямо нещо за брат си, съпругът ѝ казал: “Семейството е по-важно от всичко. Поговори с брат си. Вие се нуждаете един от друг.”
