Богато момче е изненадано да научи, че приятелката му отива на бала със съученик с увреждания

Брус беше най-популярното дете в училище и можеше да е с всяко момиче, което поиска. Той обаче срещна половинката си, когато на сцената се появи новото момиче, Анджи. Но след като Брус обижда приятеля с увреждания на Анджи, той трябва да размисли и да промени поведението си.

Брус беше най-готиното дете в училище. Баща му беше богат, така че винаги имаше най-новите дрехи, джаджи и аксесоари. Животът му беше изграден около неговия образ, популярност и мнението на хората.

Момчето беше очарователно, справяше се доста добре в училище, но имаше един недостатък, който потенциално можеше да го превърне в невеж, нелюбезен възрастен: не мислеше много за хората, които смяташе за по-ниска социална класа.

Не че това повлия по някакъв начин на харесването на Брус в училище. Той беше много популярен сред момичетата и можеше да избира.

Един ден обаче в училище се появи ново момиче, Анджи. Анджи беше красива, интелигентна и грижовна. Брус я зърна за първи път в кафенето и моментално беше хипнотизиран.

Докато я гледаше как минава през кафенето с топла, уверена усмивка, сякаш тя беше единственият човек в стаята. Имаше близалка в устата си, но усмивката й някак си успя да покаже белоснежните й зъби. Анджи беше със своя приятел с увреждания Джейк, който беше на инвалидна количка.

— Коя е тя? — Брус попита един от приятелите си на „яката“ маса.

— О, да. Новото момиче. Мисля, че се казва Анджи. Ние споделяме няколко класа. — обясни приятелят на Брус.

— Анджи. — каза си Брус, все още с прикован поглед в нея.

Анджи тръгна към масата на своите приятели. Няколко от тях бяха ученици с увреждания в инвалидни колички, включително Джейк и момиче на име Ейми, приятелка от детството на Анджи.

Брус моментално скочи, когато тя се присъедини към тях. Той се приближи до нея с изпънати гърди и самонадеяна крачка.

— Здравей. Не вярвам, че сме се срещали. — каза Брус на Анджи с протегната ръка за ръкостискане. Масата утихна.

— Няма ли да поздравиш всички останали? — каза Анджи, без да обръща внимание на ръкостискането му.

— О… Хм… Здравейте, момчета. — каза Брус на останалата част от масата, които отговориха с просто „Здрасти!“ в отговор. От друга страна, Ейми вдигна ръка с весело „Здравей!“

— Здрасти, аз съм Анджи. — каза тя с топла усмивка, като сега стисна ръката му.

— Аз съм Брус. И така, защо си с тези деца с увреждания? Някоя красива като теб трябва да е с нас на популярната маса. — каза Брус доста самодоволно. Точно в този момент Анджи дръпна ръката си от хватката му.

— Уау! Не говориш сериозно, нали? — попита учудено Анджи.

— Какво? Нещо грешно ли казах? — попита Брус, без да обръща внимание на своята арогантност и обиди.

— Ако нямаш нищо против, опитваме се да обядваме, а ти ни пречиш… Брок. — студено каза Анджи, като се обърна отново към приятелите си и хладно подаде рамо на Брус.

— Брус. — промърмори Брус, докато се обръщаше и се насочваше към масата си.

След това Брус беше на мисия да привлече вниманието на Анджи. През следващите седмици той ухажваше Анджи с всичко – от цветя до големи жестове на училищни спортни събития. Но Анджи просто не го отразяваше.

Един ден Анджи се натъкна на тъжния Брус, който седеше на стълбите на входа на училището и гледаше към близалките в ръката си. Анджи съжали момчето. Той не беше прекалено самоуверен, както обикновено. Тя се приближи до него и седна.

— Защо зяпаш близалките, Ричи Рич? — попита Анджи. Брус се обърна изненадан към нея.

— Ъхм… Взех си една от магазина и си помислих, че и ти може да искаш една. Имаше такава, когато те видях за първи път. Тогава ме нарани. Ти просто не се интересуваш от мен. Опитах всичко за да привлека вниманието ти. — призна Брус.

— Хм… Това наистина е някак сладко. — каза Анджи и грабна една от близалките.

От този ден Брус и Анджи започнаха да прекарват повече време заедно. Колкото повече време Брус прекарваше с Анджи, толкова повече започваше да се променя. Той не беше толкова самонадеян и не беше толкова зает с популярността си. Учеха заедно и си помагаха с домашните.

Брус дори се записа за дейности по рециклиране и общественополезен труд с Анджи след училище. Тя изваждаше най-доброто от Брус, а Брус беше влюбен до уши в нея. Анджи също започна да развива чувства към него, когато забеляза промяната в сърцето му.

Двамата в крайна сметка започнаха да се срещат, когато наближи дипломирането. Балът беше зад ъгъла и Брус планираше да покани Анджи да бъде неговата дама на събитието. И така, Брус организира романтичен пикник за него и Анджи.

— Анджи, исках да те попитам нещо. — каза нервно Брус.

— Да, Брок. — каза Анджи с нахален смях.

— Говоря сериозно… Би ли отишла с мен на бала? — попита Брус.

— О, Брус. Съжалявам, не мога. Вече обещах на Джейк, че ще отида с него. — каза Анджи.

— Какво? Без да ми кажеш? — излая раздразненият Брус.

— Съжалявам. Пропуснах. Не мислех, че ще имаш нещо против. Той ми е приятел и бяхме го планирали по този начин, преди да стане сериозно между нас. — каза Анджи.

— Не си помисли, че ще имам нещо против да ме зарежеш заради момче с увреждания? — сопна се Брус още по-яростно.

— Внимавай с тона си! Говорим за моя приятел. — отвърна Анджи, срещайки енергията му.

— О, спести си го! Опитваш се да ме изиграеш, а? — Брус продължи. Анджи не каза нищо и започна да опакова нещата си. Брус разбра, че е отишъл твърде далеч.

— Анджи, съжалявам. — помоли се Брус, докато тя ставаше.

— Всичко е наред. Ще се оправя. Благодаря за пикника, Брус. Довиждане. — каза Анджи, преди да си тръгне.

— Анджи! — изкрещя Брус на непреклонното момиче, докато я гледаше как изчезва в далечината.

Брус беше с разбито сърце и изглежда избухването му беше последната капка за Анджи. Мразеше се, задето беше груб с нея и говореше, без да мисли. Анджи беше всичко за него и той бе застрашил това в името на гордостта си.

Няколко дни по-късно беше денят на абитуриентския бал. Анджи се появи с приятеля си Джейк. Колкото и да беше ядосана на Брус и да си мислеше, че не може да му прости, той наистина й липсваше. Не го беше виждала от началото на бала и се чудеше къде е.

Тя остави Джейк да отиде да вземе питие за двамата. Когато се върна, Анджи беше шокирана от това, което видя пред себе си. Тя видя Брус да танцува с Ейми от разстояние на дансинга. Ейми изглеждаше по-весела от всякога, а Брус беше също толкова весел. Оказа се, че в крайна сметка Брус е поканил Ейми за своя дама на бала. Сърцето на Анджи се стопи.

Очите на Брус и Анджи най-накрая се срещнаха, докато тя продължаваше да ги гледа от разстояние с най-топлата усмивка. Брус прекара остатъка от нощта с Ейми, помагайки й и забавлявайки я. Анджи го наблюдаваше, но не го прекъсваше.

Популярните му приятели го гледаха осъдително, но Брус не обръщаше внимание на косите погледи на старите си приятели. Накрая, към края на вечерта, Анджи се приближи до него и го покани на бавен танц. Брус се извини и обясни, че е имал малко време да преосмисли действията си през последните няколко дни.

Той каза, че след последния им разговор разбрал колко е сгрешил. Анджи му беше помогнала да израсне в по-добър човек и той искаше да продължи по този път, дори и без нея. Въпреки това той беше щастлив, че може отново да я държи в ръцете си.

Дори повече от това, той просто искаше да направи всичко необходимо, за да я види щастлива и усмихната. Анджи му благодари и го целуна. След този ден те се помириха, давайки нов ход на връзката си.

Последно обновена на 10 август 2023, 08:06 от Иван Петров