Бездетна двойка търси тийнейджърка, изоставила бебето си в кафене

Луиз и Доусън се опитват да имат бебе дълго време, но безуспешно. Внезапно в кафене тийнейджърка ги моли да гледат детето й, защото трябва да отиде до тоалетната. Тя не се връща и двойката е шокирана, когато я намира дни по-късно.

Луиз и Доусън се ожениха с надеждата да създадат семейство. Те се установиха в един от най-хубавите квартали в Сан Бернардино, Калифорния, и веднага започнаха да правят опити за бебе. След няколко месеца все още нищо не се беше случило и Луиз започна да се тревожи.

— Не се тревожи, Лу. Това не се случва толкова бързо за всички. Не бързай. — утеши я майката на Луиз. Тя се усмихна и се надяваше на най-доброто. Доусън й купи тестове за овулация и бременност, за да ги държи вкъщи за всеки случай.

Но след година без нищо, Доусън предложи да отидат в клиника за безплодие. Те се срещнаха с д-р Анабела Хайд.

— Добре, значи правите опити за бебе от около година и половина? Това не е толкова лошо. Но ние ще ви направим тестове и ще проверим нещата. — обясни лекарката.

Отидоха на изследвания и откриха, че Луиз има негостоприемна матка, а Доусън има нисък брой сперматозоиди.

— Ще бъда честна с вас. Няма да е лесно и тук няма гаранции. Но ако искате лечение, можем да го започнем веднага. — каза д-р Хайд.

Те продължиха с първия кръг от лечения, но нищо не се случи. Луиз ставаше все по-загрижена с течение на времето. Тя се притесняваше, че Доусън ще я напусне, въпреки че и двамата имаха проблеми.

Вторият кръг от лечение също не показа никакви положителни резултати и доведе до един от най-големите скандали, които някога са имали, защото Доусън искаше да спрат.

— Тази ситуация е твърде стресираща и за двама ни. Те добавят тонове хормони към тялото ти. Притеснявам се за теб! — каза Доусън.

— Не! Не можем да спрем точно сега. Трябва да продължим. Знаеш какво казват, „третият път е на късмет!“ Имам предчувствие за това. Можем да го направим! — отчаяно настоя Луиз.

— Моля те, скъпа. Не е нужно да се подлагаш на толкова много. Има и други опции…

— Няма други опции! —  прекъсна го тя, крещейки.

— Луиз, успокой се. Винаги има осиновяване. — разсъждава Доусън.

— Не! Отказваш се от нашата мечта! Ако не ти родя, ще ме оставиш заради жена, която може! Знам го! — Луиз се отчая.

Доусън не можа да се справи с нея и тръгна да кара, за да се успокои. Той не искаше да напуска жена си. Искаше да направят крачка назад и да си починат за малко.

За щастие, когато се върна, Луиз се беше успокоила и се извини за поведението си по-рано. Доусън й каза, че също съжалява, но решиха да посетят своя лекар за последен път.

След третото им лечение те спряха в кафене. Изведнъж към тях се приближи тийнейджърка.

— Здравейте! Съжалявам, че ви безпокоя, но можете ли да гледате бебето ми, докато отида до тоалетната? — попита ги момичето.

— Разбира се! — отвърна Луиз. Момичето приближи количката до тях и се отдалечи. Луиз изгука към сладкото момиченце и то се засмя. Доусън също започна да общува с бебето.

— Ей, сладурано! Тя е очарователна. Но ми е малко мъчно за това момиче. Тя не може да е на повече от 17. — коментира той небрежно.

— Да, но тя ще го преживее. Изглеждаше ми наистина зряла. — каза Луиз, докато продължаваха да си играят с бебето.

Но след 30 минути те се притесниха за тийнейджърката. Луиз се изправи и провери тоалетните. Вътре нямаше никой. Тя попита баристите и един от тях си спомни, че е видял момичето да излиза през задната врата.

Те не знаеха какво да правят сега, но взеха количката и претърсиха близките магазини. Момичето не се виждаше никъде, а и се стъмваше. Така те взеха бебето у дома.

— Трябва да се обадим на полицията или да я заведем в пожарната. — каза Доусън, докато Луиз хранеше бебето с ябълково пюре. Тя го погледна с учуден поглед.

— Ами ако… ами ако това е нашият шанс? — каза тя предпазливо.

— Скъпа, знам, че отчаяно искаме бебе, но това не е начинът. Дори не знаем името й, нито имаме свидетелство за раждане. — предупреди Доусън.

— Чакай, нека проверя количката. — каза Луиз. Изненадващо тя намери акт за раждане. Бебето се казваше Луси, а майка й – Лариса Чен.

— Е, това е достатъчно информация за полицията, за да я открие. Може да съжалява, че е направила това след няколко дни. — каза Доусън.

— Ами ако първо я потърсим? Може би можем да я осиновим и ако получим нейното разрешение, не е нужно да намесваме полицията в това. — молеше Луиз. Доусън се съгласи, защото тайно искаше да задържи бебето.

Те потърсиха името й онлайн и откриха няколко души около техния район. Обадиха се на всеки, но никой от тях не беше майката на бебето. Но изведнъж те видяха нейна снимка във Фейсбук и откриха къде учи.

Чакаха я от другата страна на улицата срещу нейната гимназия и тя веднага ги видя.

— Какво правите вие двамата тук? Оставих ви бебето. Тръгвайте сега! — Лариса им извика ядосано. Те бяха шокирани от отговора й.

— Ами ако съжаляваш? — попита Луиз.

— Няма да го направя. Бебето е на 8 месеца и не я искам. Моля ви, тръгнете си и не ме търсете отново. — сопна се Лариса и се отдалечи. В този момент Доусън и Луиз най-накрая решиха да отидат в полицията.

Полицай уреди среща със служител, който беше готов да вземе бебето със себе си.

— Искаме да я осиновим. — умоляваше Луиз. Дамата от социалните нямаше проблем с това, но полицията трябваше първо да разследва въпроса.

След като получиха разрешение, Луиз и Доусън бяха задължени да посещават курсове за приемни родители и след няколко месеца станаха законни настойници на Луси. Те я осиновиха малко след това. Луси беше всичко, което някога са искали.

Луиз и Доусън повече не се караха, откакто осиновиха Луси, и къщата им беше пълна със смях. Няколко години по-късно Луиз забременя случайно.

— Мислех, че изобщо не мога да имам деца, а сега ще имаме две! — тя каза радостно на Доусън, след като му показа теста за бременност.

— Мисля, че Луси ни излекува. — каза Доусън през сълзи.

Последно обновена на 11 септември 2023, 14:30 от Иван Петров