Отдадеността на пенсиониран учител към болната му съпруга го кара да живее в колата си, борейки се да свързва двата края. Съдбата обаче му поднесе вълнуваща изненада за 77-ия му рожден ден.
В квартал близо до дома си Стивън Нава се натъква на неочаквана гледка – стара кола, служеща за импровизиран дом. Приближавайки се, той скоро осъзнава, че това скромно жилище принадлежи на някой, когото познава.
Бившият учител на Нава изпаднал в трудна ситуация и това, което се крие под повърхността на това ужасно изпитание, беше една сърцераздирателна история.
Възрастният учител изоставил своето благополучие, живеейки в колата си. Нава описа сцената, на която е станал свидетел през 2021 г.:
„Забелязах, че всичките му вещи са в колата, и тогава разбрах, че е бездомен.”
Хосе Виляруел трбявало да събере средства за достойна кауза. Любимата му съпруга била тежко болна и той трябвало да направи план за плащане на растящите й медицински сметки.
Докато ледената хватка на зимата се прокрадва в годините на здрача на учителя, той открива, че живее в колата си, изоставяйки топлината и удобствата на скъпия дом.
Въпреки това, на 77-ия си рожден ден Виляруел открива, че съдбата му е подготвила непредвидена изненада. Случайна среща с някой от миналото му променя завинаги хода на живота на този забележителен учител.
Любопитството на Нава се събужда, когато се приближава до превозното средство на Виляруел, без да подозира дълбокото въздействие, което тази среща ще има върху живота му и живота на бившия му учител.
Една случайна среща променя живота им завинаги
За учудване на Нава, човекът в колата се оказва не кой да е, а бившият му учител от училище, г-н Виларуел, наричан нежно “г-н Ви”
Шокът да види как неговият уважаван наставник живее в такава бедност тежи на сърцето на Нава. Условията, в които Виларуел е принуден да живее, са опустошителни – реалност, която засяга дълбоко струната в състрадателния млад мъж.
Докато си разменят думи, истинската степен на трудностите на Виляруел излиза наяве. Със сълзи в очите си възрастният учител разкрива, че живее в колата си поради безкрайна преданост към болната си съпруга.
Всяко спестено пени е педантично изпратено за покриване на медицинските й разходи, оставяйки му малък избор освен да пожертва комфорта си и да потърси подслон в тесните пространства на колата си. Той казва:
“Тялото ми е адаптирано към всички неравности на седалката. Колата ми служи като транспорт, служи като трапезария и служи като спалня.”
Нава не можеше да не се замисли за безценната роля на г-н Виляруел в собствения му живот по време на училище. Припомняйки си безбройните часове на подкрепа и напътствия, дадени му от учителя му, Нава си спомня:
„Казах му, че ми е помогнал да работя върху материала и ми помогна в крайна сметка да премина тест по математика.“
Мълвата за тежкото положение на Виляруел бързо се разпространява из цялата общност, достигайки до ушите на техния уважаван кмет, Акуанета Уорън.
Кметът Уорън събира група от състрадателни хора за празненство в Центъра за възрастни хора във Фонтана.
Сред присъстващите е и Мелиса Лопес, която с умиление си спомня заразителната енергия и непоколебимата доброта на г-н Ви в класната стая.
„Всички винаги го разпознаваха, защото когато влизаше в класната стая, винаги имаше толкова добра енергия и винаги беше толкова сладък“, казва Лопес.
Тя повтори чувствата на безброй други, чиито животи са били засегнати от безкористната отдаденост на Виларуел на образованието.
Учителят обясни обстоятелствата, довели до избора му да напусне и каза, че с променящия се пейзаж на образователната система смята, че ролята му на учител по заместване е остаряла.
Документите били подадени, договореностите за пенсиониране били направени и получил скромен пенсионен чек. Въпреки това, отдихът, осигурен от тази финансова отсрочка, бил мимолетен, тъй като Виляруел скоро се оказал заобиколен от дългове, които погълнали спестяванията му.
Виляруел не можел да издържа себе си и семейството си в Мексико, така че направил трудния избор да се откаже от квартирата си. Сърцераздирателната ситуация трогва Нава, който заяви:
„Всеки ден излизах на работа около 5 сутринта, виждах Виляруел и просто почувствах необходимостта да направя нещо по въпроса.”
Простият акт на доброта остави пенсионирания учител в сълзи
Подхранван от непоколебима решителност и желание да помогне, Нава се впуск в мисия да промени житейската траектория на своя любим учител.
Нава оглави кампания за групово финансиране в GoFundMe. С първоначална цел от 15 000 долара, искреното начинание на младия мъж се хареса на безброй хора, нетърпеливи да подадат ръка за помощ.
Кампанията надмина всички очаквания, щедростта заваля от близо и далеч. Подкрепата на общността превърна скромната цел в изумителна реалност, натрупвайки зашеметяваща сума.
С осигурените средства и наближаването на 77-ия рожден ден на Виляруел, Нава планира празненство, което учителят никога няма да забрави.
Тържествата се разиграха в Центъра за възрастни хора на общността, където учителят беше посрещнат с радостен хор от смях и приятни спомени.
Нава пристъпил напред, държейки чек, който щял да промени завинаги живота на Виляруел — сума от $27 000. Той олицетворява благодарността и възхищението на общността към пенсионирания учител.
Поразен от величината на момента, очите на Виляруел се напълниха със сълзи на недоверие и благодарност. „Първоначалната ми мисъл беше: „Сънувам ли? Все още не мога да преодолея това преживяване“, призна той.
По време на това радостно събитие Виляруел даде тържествено обещание на себе си и на присъстващите. Подхранван от новооткритата надежда и подкрепата, която му е дадена, той обеща да се отплати за любовта и добротата, които е получил.
„Най-великото чувство, което изпитвам в момента, е като задължение, че трябва да направя много за света, а най-великото чувство е, че мога да го направя и ще намеря начин да го направя“, заяви той.
Признавайки огромното влияние на учителите върху оформянето на бъдещето, Нава също сподели едно дълбоко осъзнаване. Той отбеляза:
„Ние не ценим достатъчно тези учители и това е нещо, което трябва да правим.“
