„Ще направя всичко!“ момиче моли богат мъж за работа, той отива в дома й вечерта

Емили и нейната баба Агнес живеят трудно и в бедност, особено след като Агнес се разболя. Но след като отива на почти провалено интервю с местен бизнесмен с лоша репутация, животът им се променя.

Емили седна на ръба на леглото в малкия апартамент с една спалня. Тя нежно потупа изпотеното чело на баба си с мокра кърпа, като внимаваше да не й причини повече болка.

Тя разтревожено погледна надолу към баба си Агнес, която изглеждаше все по-бледа с всеки изминал ден. Повечето 24-годишни хора прекарваха времето си във влюбване, купони или усъвършенстване в процъфтяващата си кариера.

Но не и Емили. Това беше живот, който не бе опознала.

И макар да вижда баба си в такива ужасни условия, я наскърбяваше, тя ценеше възможността да бъде до нея. Баба й беше жената, която я приюти като бебе, след като родителите й починаха.

На хартия Агнес беше нейната баба, но за Емили тя беше единствената майка и родител, които някога е познавала.

— О, мое прекрасно дете — каза Агнес, хриптейки за дъх, докато гледаше внучката си с присвити очи.

Думите на Агнес никак не бяха далеч от истината. Емили имаше изящна красота в себе си и ако искаше, можеше да има всеки млад мъж, който пожелаеше. Но никога не се бе занимавала с такива неща, въпреки че като повечето млади жени на нейната възраст копнееше да срещне своя чаровен принц.

Беше опитала да се среща преди известно време с човек, който изглеждаше мъжът на нейната мечта. Но той се оказа жаден за пари кошмар, който все още я преследваше, тормозейки я при всяка възможност.

—Наистина ми се иска да не прекарваш толкова много време в тревоги за мен и да живееш живота си — продължи Агнес.

— Живея живота си, бабо. И ти без съмнение си най-добрата част от него — каза Емили с мила усмивка.

— Само Бог знае какво щях да правя, ако не беше наоколо — каза Агнес.

— Често се питам същото за теб — отвърна Емили, преди да направи дълга пауза, с гримаса от тревога. — Бабо, температурата ти изглежда се покачва и лекарствата ти свършват —, каза Емили с прочувствена въздишка.

— Знам, скъпа моя. Но пенсията ми стига само дотук — отвърна унило Агнес.

— Не се притеснявай — каза Емили с утешителна усмивка. —Търсенето на работа е малко трудно. Но се надявам, че скоро ще се получи нещо — добави Емили.

— И аз се надявам. Бог ще направи път. Той винаги го прави — каза Агнес, уморена.

— Вярно… Изглеждаш малко уморен. Нека те оставя да си починеш. Ще те уведомя как върви — завърши Емили, като отбеляза, че Агнес вече е задрямала. Тя нежно целуна баба си по челото и излезе от стаята.

Емили излезе от къщата и хвана автобуса. Тя отиваше към възможна работа, за която нейната приятелка Анна й беше казала. Тя се обади на Анна само за да потвърди, че всичко продължава по график.

—Хей, Анна. На път съм към офиса. Как каза, че е името на собственика на компанията? — каза Емили.

— Здравей, Емс. Казва се Том. И както ти казах, това е труден шанс. Този човек е главоболие. Сестра ми работеше за него и очевидно той е студен като лед и изключителен женомразец, що се отнася до работната среда. Всички казват така — обясни Ана.

— Е, предполагам, че ще видя, когато стигна. Нямам какво да губя в този момент. Благодаря ти отново, че се погрижи за мен — каза Емили.

— Няма проблем. За това са приятелите! — заключи Анна, прекъсвайки разговора.

Емили най-накрая пристигна в офис сградата и застана на вратата. Тя пое дълбоко дъх, овладявайки се, след което спокойно влезе.

— Хей, ти! — един глас агресивно се обърна на Емили. Тя се обърна и видя пълен охранител да се втурва към нея.

— Какво правиш тук? – продължи охранителят.

— Здравейте, сър. Тук съм за да си търся работа. Моя приятелка…— но преди Емили да успее да довърши изречението си, охранителят отново излая.

— Тук няма работа. И освен ако нямаш среща, трябва да си тръгнеш! — каза пазачът.

Емили прекара още около пет минути, опитвайки се да убеди пазача да я пусне вътре. Въпреки това, виждайки, че той е само на секунди от това да я изрита насила, тя реши да отстъпи и излезе да седне до близката автобусна спирка.

Автобусът, който щеше да я откара у дома, пристигна десет минути по-късно и спря точно пред нея. Тя спря за момент, обмисляйки дали да се качи или не.

— Млада госпожице, знаете ли къде отивате? – попита шофьорът на автобуса. В този момент Емили получи прозрение.

— Да сър. Знам. Но няма да взема автобуса до вкъщи. Още не — каза Емили, поглеждайки назад към офис сградата.

Емили стана и застана на разстояние от сградата, за да може да вижда охранителя, но не и да бъде идентифицирана. Тридесет минути по-късно охранителят напусна поста си пред вратата, за да си вземе обяд от съседната пицария. Емили веднага се възползва от възможността и се втурна в офис сградата.

Тя обиколи малкото офис пространство, докато най-накрая намери врата с името на Том върху нея. Тя направи пауза и си пое дълбоко дъх, мърморейки си:

—Хайде, Емили! Хайде! Ти можеш да направиш това! — Тя пое още веднъж дълбоко въздух, събирайки смелост да продължи. Тогава най-накрая почука на вратата, чакайки нетърпеливо отговор.

— Влизайте — извика най-накрая глас от другата страна. Емили влезе и намери Том, привлекателен, елегантно облечен 40-годишен мъж, на бюрото му.

— Съжалявам… Познаваме ли се? — попита Том объркан.

Емили нервно прочисти гърлото си, когато се приближи до Том, казвайки:

— Ъъъ… Не, сър. Казвам се Емили и дойдох тук с надеждата може би да си намеря работа — обясни Емили.

„Може би да си намерите работа? — Том отвърна със смях. — Е, в момента нямаме свободни места и имам доста работа. Така че, моля ви — заключи Том, като посочи към вратата.

Емили направи няколко крачки към вратата, след което спря. „Хайде, Емили! Това може да е единственият шанс, който получаваш.“, помисли си тя. Емили се обърна, насочи се към шокирания Том и смело зае мястото в другия край на бюрото му.

— Слушайте, сър. Знам, че сте изключително зает и ще отнема само минута от времето ви. Знам, че всички имаме свои собствени проблеми и не искам да ви отегчавам с моите плачевни истории. Но наистина имам нужда от тази работа. Отгледана съм от една самотна баба и в момента тя е много болна. Лечението й е скъпо и не мога просто да седя и да не правя нищо. Моля ви! Ще направя всичко! Ще търкам тоалетните, ако трябва. Всичко! — умоляваше Емили.

Докато Том наблюдаваше как младата жена смело заема позицията си и след като я видя отблизо, той остана хипнотизиран от красотата на Емили. Той беше толкова съсредоточен върху работата си, когато тя влезе, че всъщност не беше имал възможност я огледа. Освен това смелостта й сякаш го омагьоса още повече.

И докато всички тези мисли се въртяха в главата му, докато Емили отправяше молбата си, поведението му оставаше студено и строго. Никога не трепва и сантиметър, без грешка.

— Добре. Слушам те – най-накрая каза Том, след като помисли. – В момента съм много зает. Но ще отделя време да помисля за това.

— Благодаря Ви, господине. Това е всичко, което искам — каза Емили, стана и излезе.

— Хей! Как влязохте тук? — попита охранителят, когато се сблъска с Емили в коридора. Емили не каза нищо и просто сви рамене с нахална усмивка.

— Джеймс! — Том извика охраната, като го чу отвън. Охранителят, Джеймс, влезе в офиса на Том.

— Да сър? — каза Джеймс и свали почтително шапка.

— Младата дама, която току-що си тръгна — започна Том, преди Джеймс да се включи.

— Знам, сър. Казах й, че няма работа да идва тук — каза Джеймс.

— Какво? Не, нямам проблем с нея. Всъщност исках да разбереш къде живее — каза Том.

— Защо бихте се тревожил за нея? Тя не е никой — каза Джеймс доста грубо.

— Плащам ли ти, за да задаваш въпроси? — попита Том със строго изражение.

— Не, господине — заключи Джеймс, излизайки засрамен.

През останалата част от този ден Том едва успя да се съсредоточи върху работата си. Мислеше си за Емили, нейната красота и нейната искрена история. Той беше дълбоко развълнуван и искаше да помогне. Но първо трябваше правилно да оцени ситуацията.

И така, той получи адреса на Емили от Джеймс и отиде с колата до дома й след работа. Надяваше се, че ще успеят да продължат разговора си от там, където са спрели, за да може да научи повече за Емили и нейното положение.

Когато Том се приближи до апартамента на Емили, той я видя ужасена на вратата с млад мъж, който стискаше китката й. Бившето й гадже се появи отново, опитвайки се да издои малкото пари, които Емили и баба й имаха.

— Хайде Емили! Трябват ми само малко пари, за да се справя! — каза настойчиво бившият приятел на Емили, все още стискайки я здраво за ръката.

— Пусни ме, Дан! Нараняваш ме! — Емили се разплака. Внезапно Том скочи, блъскайки Дан в стената.

— Чухте дамата — каза Том, втренчвайки се в Дан.

— Това новото ти гадже ли е? А? — излая Дан, свивайки юмрук.

— Или си тръгваш, или имаме проблем — каза Том със свиреп поглед.

— Както и да е — каза Дан и избяга.

— Добре ли си? — попита Том и нежно хвана натъртената й ръка.

— Ъхм… Ъъъ… Да — заекна объркана Емили. — Това е моят бивш идиот. Хм… Какво правите тук? — продължи тя.

— Е, имах малко време да помисля и реших, че можем да продължим разговора си — обясни Том.

— Разбира се. Моля, влезте — каза Емили, въвеждайки Том вътре.

Когато Том влезе в апартамента на Емили, той забеляза лошите условия на живот – олющените тапети, оръфаните мебели и малката, тясна стая, която Емили и баба й споделяха. Сърцето му се разтопи, когато видя крехката Агнес да лежи на леглото, кашляйки и мъчейки се да диша.

— Е, няма да ви губя много от времето. Просто исках да ти кажа, че имаме място за теб. Няма да е търкане на тоалетни, но ще включва много документи. Трябва да ти помогне да се погрижиш за баба си, както и за себе си — каза Том с топла усмивка.

— Какво?! — извика Емили, пищейки от радост. — Не мога да повярвам! Много благодаря! — извика Емили, скочи в ръцете на Том и го прегърна силно.

— Ъмм… Съжалявам. Просто… Това е просто страхотна новина — каза Емили, докато неловко се дръпна назад, забелязвайки напрегнатостта си.

— Всичко е наред — отвърна Том с лек смях.

— Все пак трябва да попитам… Защо?

— Е, от една страна, твоята смелост. Бих използвал някой като теб в офиса. И второ, не винаги съм бил това, което бихте сметнали за така наречения процъфтяващ бизнесмен. Всъщност аз бях отгледан в условия, много подобни на вашите. Собствената ми баба почина, защото семейството ми не можеше да си позволи нейното лечение. Не бих искал същото да се случи на някой друг — обясни Том, опитвайки се да сдържи сълзите си, докато говореше за трагичното си минало.

Емили видя как очите на Том започват да се насълзяват и една сълза падна по бузата му. Тя нежно я изтри, докато се гледаха в очите, сякаш най-накрая се виждаха за първи път.

— Съжалявам. — каза Емили, разчупвайки леда.

— Всичко е наред — отвърна Том.

— Знаете ли, хората казват, че сте лош човек. И част от мен смята, че може дори да го предпочитате. Но аз не го вярвам — каза Емили почти шепнешком.

—Не можеш да повярваш на всичко, което хората казват — отвърна Том.

— Не, не можеш. Хората винаги ще съдят. И е лесно да направите това, когато не знаете нечия история. А всички имаме истории. Просто бих искала отново да ви благодаря, че ми помогнахте с моята — каза Емили.

— Удоволствието е мое. Кой знае? Може би някой ден ще направиш същото за мен — каза Том, като се отправи към вратата. — Надявам се баба ти да се възстанови бързо. И ще се видим утре сутрин — завърши Том, излизайки от вратата. Емили стоеше там и се изчерви, докато гледаше как си тръгва.

През следващите месеци Емили успя да плати лечението на баба си и тя се възстанови бързо. За съжаление на Том, нещата не вървяха толкова гладко за него и бизнеса му.

Той започна да изпитва проблеми с паричните потоци и се бореше да поддържа бизнеса на повърхността. Емили каза на Агнес за проблемите, които Том имаше с компанията, и баба й се почувства принудена да помогне на човека, който спаси живота й. Тя помоли Емили да покани Том на вечеря. По-късно същата вечер и тримата седнаха на масата, изпълнена с настроение и прочутата месна питка на баба Агнес.

— Благодаря ти за това, Агнес — каза Том, докато Емили и Агнес почистваха масата след вечеря.

— Бабо, не се занимавай. Аз ще почистя — каза Емили.

— Глупости! Една от благословиите да си възвърнеш здравето е да бъдеш полезен. За мен е удоволствие да мога да ви обслужа. Ти и Том можете да измиете чиниите — каза Агнес, обръщайки се към Том. — А ти, скъпи мой, няма за какво да ми благодариш. Това е най-малкото, което можех да направя, след като ти ни помогна да си стъпим на краката. По-скоро аз трябва да ти благодаря. — каза Агнес с усмивка.

— Всъщност имам нещо за теб — каза Агнес, отивайки в спалнята. Том и Емили се изгледаха объркано. Агнес се върна с кутия за пръстени и я подаде на Том.

— Какво е това? — попита Том объркан. Той го отвори и намери пръстен вътре.

— Това е отговор на проблемите ви с паричния поток — каза Агнес.

— Това сватбената халка на дядо ли е? — попита Емили със страхопочитание.

— Да, скъпа. Том може да спечели доста от това в заложната къща. Не е много, но би трябвало да ти спечели известно време, докато накараш нещата да работят отново. Знам, че можеш. Просто имаш нужда от малко помощ — каза Агнес.

— Бабо, не можеш да го дадеш. Това е едно от най-ценните ти притежания — каза Емили.

— Съгласен съм с Емили, госпожо. Не мога да приема това — каза Том и го върна.

— Ти ни помогна, когато имахме най-голяма нужда. Редно е и ние да направим същото. А сега, моля те, дете, приеми подаръка ми и го използвай, за да осигуриш работа на внучката ми — настоя Агнес и го върна на Том.

— Много благодаря! Ти си спасителка, Агнес — каза Том, приемайки подаръка.

— Мога да кажа същото за теб, млади човече — заключи Агнес.

Том занесе пръстена в заложна къща на следващия ден и инвестира парите в бизнеса си. След известно време бизнесът не само започна да тръгва отново, но Том се справяше дори по-добре от преди. Той организира вечеря в къщата на Агнес, за да благодари на Агнес и Емили за това, което са направили. В края на вечерята Том извади два пръстена.

— А какво е това? — попита Агнес, когато Том й подаде един от пръстените.

— Това е твоят пръстен. Успях да го купя обратно от заложната къща — каза Том.

— А вторият? — попита Емили объркана.

— Това, скъпа моя, е за теб — каза Том и коленичи пред Емили. — Ще ми окажеш ли честта да ме направиш най-щастливия човек на…

— Да! Да! — Емили изпищя, преди Том дори да успее да каже дума.

Том и Емили се ожениха два месеца по-късно на малка церемония, заобиколени от приятели и семейство. Агнес беше на седмото небе, когато най-накрая успя да изпрати момиченцето си по пътеката. Емили, от друга страна, беше щастлива да разбере, че истинският Том се оказа много по-добър от всичко, което хората смятаха за него.

Какво можем да научим от тази история?

• Не съдете другите, без да знаете тяхната история. Хората бяха изградили свои собствени представи за това кой е Том, но никой не знаеше истинската му история. В крайна сметка разбрахме, че той е далеч от картината, която хората рисуват за него.
• Каквото посееш това ще пожънеш. Бъдете добри и добротата ще ви се върне. Том беше проявил доброта към Емили и Агнес и в крайна сметка те отвърнаха на тази доброта по повече от един начин.

Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.

Последно обновена на 21 март 2023, 17:48 от Иван Петров