Иван Петров
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Джонатан работи по маршрута си, когато в автобуса се качва малко момиченце, което отчаяно моли за помощ. Но той нямал време да помогне, тъй като трябвало да продължи да работи, а въпреки молбите ѝ, другите пътници също я игнорирали, така че момиченцето си тръгнало. Но когато Джонатан се прибрал у дома същата вечер, се случило нещо шокиращо.
„Моля! Някой, моля, да помогне на майка ми!“ – извика едно малко момиченце, когато скочи в автобуса на Джонатан. Той бил пристигнал на автобусната спирка по маршрута си в Ню Джърси и никой друг не бил влязъл в превозното му средство.
Той се изненада и се намръщи на момичето. „Какво?“
„Майка ми има нужда от помощ! Моля те, помогни ми!“ – умоляваше момиченцето, а Джонатан огледа автобуса си. Други пътници гледаха момичето, донякъде притеснени, но други напълно я игнорираха.
„Кой е този? Какво прави тук?“ – поиска той от съпругата си.
„Слушай, момиче. Нямам време да ти помагам. Обади се на 911“, каза той накрая на детето, което в този момент плачеше.
„Моля те! Майка ми!“ – настояваше момичето, а сълзите свободно се стичаха от очите му.
Накрая Джонатан станал от шофьорското място и избутал момиченцето от автобуса. „Съжалявам, но трябва да продължа да пътувам! Можеш да се обадиш на 911. Просто помоли някого за телефон“, каза той по-силно, докато я измъкваше от автобуса.
„Няма никой наоколо“, протестира момиченцето, а големите ѝ мокри очи бяха сърцераздирателни, но те не бяха достатъчни, за да накарат Джонатан да спре да работи. Той искаше да се прибере рано тази вечер и да си почине.
„Със сигурност ще намериш някого“, заяви той накрая и затвори вратата на автобуса, за да продължи да шофира.
Същата вечер той пристигна у дома и поздрави съпругата си Каролин, когато влезе през вратата. „Скъпа, у дома съм“, извика той.
„О, скъпа! Слава Богу, че си тук! Имахме най-лудия ден! Исках да ти се обадя, но не исках да прекъсвам работата ти“ – каза му тя, след като го целуна. Но тогава Джонатан замръзна. Момичето от по-рано седеше на дивана в хола му и го гледаше с големи очи.
„Кой е този? Какво прави тук?“ – поиска той от съпругата си, но Каролина не разпозна поведението на мъжа си и не се шокира.
„Това е, което трябва да ти кажа. Вървях към къщи, когато видях това красиво момиче, Сузи, да плаче за помощ. Трябваше да направя нещо. Тя искаше да ми заеме телефона, за да се обади на 911, след това ме поведе със себе си на няколко крачки, а там край пътя беше майка ѝ в пълно безсъзнание! Можете ли да повярвате? Аз самата се обадих на 911 – обясни Каролина. „Сузи беше толкова смела, че потърси помощ наоколо!“
Джонатан се почувства ужасно, осъзнавайки, че малкото момиче го е молило за помощ за майка си, а той толкова лесно ѝ е отказал. Всички останали в автобуса също я пренебрегнаха и той не можеше да повярва колко ужасно е постъпил.
„Какво още се случи?“ – попита той, преглътна и седна срещу Сузи на другия диван. Каролин седна до момичето и я прегърна силно.
„Ами, качихме се на линейката до болницата. Лекарите казаха, че майката на Сузи е получила инсулт, и веднага я закараха в хирургията. Явно е било доста сложно и една от медицинските сестри ми благодари, че съм действала толкова бързо“, продължи съпругата му. „Но честно казано, най-смелият и най-умният човек тук е Сюзи“.
Каролайн погледна момичето с топла усмивка, като я прегърна силно с едната си ръка, за да разбере какво иска да каже. „Справила си се невероятно, Сюзи. Ти спаси майка си. Тя ще се оправи“.
Джонатан все още се олюляваше от срама на предишните си действия, но имаше още един въпрос. „И защо си тук? Не трябваше ли да останеш в болницата?“
„Казаха ни, че часовете за свиждане се прилагат стриктно, затова предложих да заведа Сузи вкъщи, но не исках да е сама, затова я поканих. За щастие, тя се съгласи – отвърна съпругата му, все още усмихвайки се с гордост на момичето.
Накрая Джонатан трябваше да се изкаже пред съпругата си. „Мога ли да говоря с теб за секунда?“
„Разбира се – отвърна тя и те отидоха в спалнята си, за да обсъдят въпроса. В края ѝ Каролин беше вбесена. „Как можа? Майка ѝ можеше да умре!“
„Аз знам, знам! Толкова се срамувам от себе си. Какво мога да направя?“ – оплакваше се той, държейки се за главата.
„Трябва да се извиниш на това малко момиче. Точно сега – настоя Каролина, като посочи с пръст вратата.
Това беше правилното нещо, което трябваше да направи, така че той последва изискванията ѝ. „Сузи, помниш ли ме?“ – започна той, сядайки до момичето.
Сузи го погледна с големите си очи и кимна бавно.
Джонатан също кимна. „Искам да ти кажа, Сюзи, че изключително много съжалявам за действията си по-рано днес. Трябваше да изляза от автобуса и да ти помогна веднага. Мислиш ли, че можеш да ми простиш?“
Сузи се усмихна бавно и отново кимна. „Да“, каза тя тихо.
„Благодаря. Много ти благодаря“, промълви той емоционално и красивото дете го прегърна. Вероятно бързо му беше простила, защото майка ѝ беше добре, благодарение на действията на Каролин.
На следващия ден те посетиха майката на Сузи и го правеха всеки ден, докато я изпишат от болницата. В крайна сметка двете семейства станаха добри приятели.
Междувременно Джонатан се опитваше да помага на хората, особено на всеки, който го помолеше за това, когато можеше. Никога повече нямаше да допусне тази гигантска грешка. Можеше само да благодари на Бога, че съпругата му е била там, за да помогне за спасяването на майката на Сузи.
Последно обновена на 12 май 2024, 10:07 от Иван Петров