Шеф несправедливо понижава самотен баща на 2 деца до чистач, ден по-късно местата им са разменени

Стив се влюбва в изпълнителната директорка Розан по време на работа, ядосвайки шефа си, който решава да го понижи незаконно. Въпреки това Розан прави нещо, което може да съсипе кариерата й и да промени живота на Стив.

— Не трябва да правим това. — каза Розан на Стив, поклащайки глава. Но очите и голямата й усмивка разказваха друга история. В сърцето си тя знаеше, че не иска да спре случващото се между нея и Стив.

— Защо не? Няма правило за това в наръчника на служителите. Проверих. — каза Стив, приближавайки се до нея в стаята за почивка на служителите.

— Аз съм твой началник, Стив. Това е неправилно от морална гледна точка. Шефовете ми биха се намръщили на това. — добави тя слабо.

— Ако това навреди на кариерата ти, ще се отдръпна. Но Роузи, не съм се чувствал така от… е, изминаха много години. — каза той, отдръпвайки се от един от топ мениджърите в технологичната компания. Не искаше, но я обичаше. Не искаше нищо лошо да й се случи.

Стив обаче искаше да бъдат заедно, защото не беше обичал друга, откакто съпругата му Мона почина преди няколко години. Тя остави две деца и Стив се беше съсредоточил върху това да ги отгледа възможно най-добре сам.

Той дори беше получил тази страхотна работа и се опита да се издигне въпреки грубото отношение на шефа си, г-н Мълинс, който изглежда мразеше Стив със страст. На Стив обаче не му пукаше. Той печелеше добри пари и даваше всичко от себе си, но нямаше как да не се влюби в Розан.

Тя беше забавна и брилянтна, а амбицията й беше забележителна. Освен това беше толкова мила и не гледаше с пренебрежение на никого под нея в йерархията на компанията. Тя беше единствена по рода си.

— О, по дяволите! — измърмори Розан изневиделица и скочи в прегръдките на Стив, давайки му страстна целувка въпреки неромантичната обстановка. Никой от двамата не очакваше шумното прокашляне, което последва.

— Господин Мълинс! — каза Стив, задъхан, когато се отдели от Розан. — Съжалявам, сър. Бях…

Той нямаше представа какво да каже, но Розан се намеси. В края на краищата тя беше много над г-н Мълинс в компанията.

— Извини ни, Ричард. Направихме нещо нередно. Тук обаче няма нищо за гледане. Нека всички се върнем на работа. — каза тя, намигна на Стив и си тръгна.

Стив я последва от стаята за почивка, но тя отиде до асансьора, докато той отиде до кабинката си. Няколко минути по-късно той беше извикан в офиса на г-н Мълинс, което не можеше да е добра новина.

— Г-н Хол, това, което току-що видях в стаята за почивка, беше неприемливо. — започна шефът му, кръстосвайки пръсти на бюрото си и незнайно защо скърцайки със зъби.

— Знам, сър. Аз съм…

— Не ме интересуват извиненията ти. Отсега нататък си официално понижен и ще започнеш работа като… уф… чистач, — каза г-н Мълинс, като се поколеба за секунда.

— Понижен до чистач? Това дори не е законно! — Стив се присмя.

— Да, така е. Договорът казва, че можете да бъдете понижен. — настоя г-н Мълинс, но по лицето му личеше, че той просто импровизира. Освен това Стив беше добре запознат с договора си.

— Мога да бъда понижен само за лошо представяне или подобни нарушения в определени случаи, но аз все още бих работил в този офис. Не можете произволно да ме назначите за чистач. Това е лудост. — продължи Стив, поклащайки глава. — Няма нищо лошо в това да си чистач, разбира се. Но не затова съм тук.

— Ще направиш каквото ти кажа, или ще те уволня! Мога да напиша всичко за лошото ти представяне. Всъщност мога да напиша за малката ти среща с г-жа Кларк. Това няма да зарадва никого! — Г-н Мълинс се закани и накрая Стив изпита страх.

Лесно можеше да си намери друга работа, но Розан бе работила много за позицията си в тази компания. Не би било честно този мъж да съсипе кариерата й. Не знаеше дали г-н Мълинс има силата да повлияе на Розан, но нямаше да рискува.

— Добре, напускам! — каза Стив и се обърна. Започна да опакова нещата си.

Но Розан слезе и го видя. Той нямаше да каже нищо, но тя беше много убедителна. Когато той свърши, тя изглеждаше бясна.

— Стив, това няма нищо общо с теб или представянето ти .— каза тя със свирепо лице.

— Знам.

— Не, не разбираш. Ричард ме кани да излезем от години и аз отказвах всеки път. Мисля, че той може да е знаел за нас, преди да ни хване в стаята за почивка. — каза Розан, прехапвайки устни. — Мисля, че това е причината да се отнася толкова зле с теб.

— Е, всичко е наред, Роузи. Няма да позволя това да повлияе на кариерата ти. Вече напуснах. — каза Стив, потупвайки я по рамото.

— Не. Това не свършва дотук. — прекъсна го тя и затропа на много високите си токчета. Стив нямаше представа какво ще направи, но се надяваше, че това не е нещо, което може да застраши репутацията й в компанията.

Въпреки това Розан направи нещо, което можеше да съсипе всичките й години упорит труд. Тя отиде при шефа си, главния изпълнителен директор на компанията, г-н Робинсън, и му разказа всичко за връзката си със Стив и какво се е случило току-що.

Г-н Робинсън не беше доволен от това, но обичаше Розан като дъщеря. Освен това знаеше, че г-н Мълинс няма най-добрата репутация като мениджър в компанията. Бяха получили няколко оплаквания от други служители за него. По ирония на съдбата, Стив беше единственият му подчинен, който не беше подал оплакване, въпреки че беше третиран зле от самото начало и само се влоши с времето.

Изпълнителният директор прегледа работата на Стив и реши нещо.

— Розан, не се притеснявай. Ще разрешим това по правилния начин. — увери я той.

На следващия ден Розан каза на Стив да дойде на работа, но да се качи на последния етаж за среща с нейния колега. Стив беше повишен на място, защото се отвори нова позиция. Междувременно г-н Мълинс беше кандидатствал за тази позиция и беше поканен на среща с главния изпълнителен директор.

Арогантният шеф си помисли, че ще я получи и се запъти към последния етаж, сякаш притежаваше мястото. Главният изпълнителен директор обаче му произнесе същата реч, която г-н Мълинс беше казал на Стив, и Розан беше там, за да стане свидетел на всичко това.

— Поради представянето ви и многото оплаквания срещу вас, аз ви понижавам в чистач. Влиза в сила незабавно. — каза г-н Робинсън, повдигайки вежди.

Устата на г-н Мълинс се отвори и затвори като риба на сухо, но след това той изръмжа.

— Не! Не! Това е невъзможно! Това е незаконно! Мога да съдя тази компания, ако направите това!

— О, наистина? Защото в договора се казва, че мога да ви понижа в длъжност, ако представянето ви е лошо. — продължи главният изпълнителен директор, действайки бласирано.

— Не, но това не е… аз… каквото и да ти е казала, лъжа е! — Г-н Мълинс посочи Розан в обвинение.

— Г-н Мълинс, аз съм зает човек. Или ставате чистач, или напускате. Изберете. — каза изпълнителният директор, отегчен.

Г-н Мълинс ги изгледа сърдито и двамата и изхвърча от офиса. Той подаде оставка официално и напусна помещението.

Излишно е да казваме, че офисът се развесели, когато научи какво се е случило.

Стив имаше нова работа с по-висока заплата, която щеше да е от полза за децата му, а главният изпълнителен директор не го интересуваше, че излиза с Розан. Година по-късно те се ожениха и половината офис развълнувано присъства на сватбата.

Последно обновена на 3 ноември 2023, 07:16 от Иван Петров