Джак провери кучето си Ралф, което не спираше да лае на улицата, само за да открие изоставено бебе с него. Бебето се оказва много специално момиче, което щеше да промени живота на Джак завинаги.
Въпреки че беше богат човек, Джак беше известен като един от най-милите и щедри хора в града. Той имаше всичко до преди три месеца, когато разбра, че жена му му е изневерявала с най-добрия му приятел.
Джак се разведе със съпругата си и тя се премести в друг щат с вече бившия му най-добър приятел. Той не позволи на инцидента да втвърди сърцето му и остана мил с всички около себе си. Въпреки това всички знаеха, че той е доста самотен човек, колкото и мил и дружелюбен да беше.
За да облекчи самотата си, Джак си взе куче и го нарече Ралф.
— Ти поне няма да ме предадеш, нали Ралф? — каза той, след като го взе, усмихвайки се през болката.
Тъй като беше зает човек, Джак обучи Ралф да се държи добре. Той позволяваше на Ралф свободата да тича в задния им двор следобед и щом се умореше, очарователното куче намираше пътя си обратно.
Един ден той пусна Ралф навън. Гледаше филм по телевизията, когато осъзна, че Ралф още не се е прибрал у дома. Излезе и чу кучето да лае отдалеч.
Джак изтича през оградата и щом стигна до пътя, той видя Ралф до бебе, което лежеше на тревата.
— Горкото дете. — каза той, натъжен, че някой ще остави безпомощно бебе на улицата. Той провери района за чанта, която може да е принадлежала на бебето, но нямаше такава.
Преди да го прибере вкъщи, той отиде до близкия магазин и купи бебешко мляко и памперси, за да може да се погрижи за детето. Когато се прибраха, той нахрани момиченцето и смени пелените й. След това се обади в полицията и съобщи за инцидента.
— Това бедно бебе беше оставено само на улицата без нищо освен дрехите си. Нямаше други възрастни в района, затова я прибрах. — обясни Джак.
Полицията каза, че ще провери записите от камерите за видеонаблюдение в района, за да открие родителите й. Засега обаче трябвало да потърсят приемни родители за бебето.
След като чу това, Джак не се поколеба.
— Мога ли да стана неин настойник? — попита той. — Управлявам бизнеса си от вкъщи, така че няма да имам проблеми да се грижа за нея.
В полицията получиха още няколко подробности и доказателство за самоличност от Джак и позволиха малкото момиче да живее с него. Джак се грижеше за нея в продължение на месеци и когато се установи, че родителите й не могат да бъдат идентифицирани, тя беше обявена за осиновяване.
Веднага щом беше възможно, Джак обработи документите, необходими за законно осиновяване на детето, което нарече Емили.
Той отгледа Емили като своя дъщеря, дори я кръсти на майка си, която също го беше отгледала сама. Той много обичаше Емили и й осигуряваше всичко, от което се нуждаеше, и дори повече.
По същия начин Джак беше героят на Емили. Тя обожаваше баща си и винаги искаше да бъде около него. Заедно те се наслаждаваха на всяко хранене заедно и ходеха в парка, любимите си места за сладолед и игри, където прекарваха много време заедно.
Когато Емили навърши седем години и започна да ходи на училище, много от родителите и дори учителите забелязаха, че Джак и Емили си приличат. Дори приятелите на Джак казваха, че “изглеждат като близнаци”.
Джак никога не беше смятал Емили за своя осиновена дъщеря, така че приемаше това като комплименти и просто се усмихваше всеки път, когато някой заговореше за приликата им.
Един ден, докато Емили си играеше с Ралф в задния им двор, тя падна и одраска главата си на тротоара. Когато Джак започна да третира раната с антисептик, той забеляза нещо невероятно.
— Би ли погледнала това, скъпа? Имаме еднакъв родилен белег! — каза той изненадан. Никога преди не беше забелязвал рожденото петно на Емили, защото косата й го покриваше.
— Винаги ни е било писано да бъдем заедно, татко. — каза тя, като изтри сълзите си и се усмихна на баща си.
Любопитен как може да се е случило това, Джак реши да направи ДНК тест. Той взе проба от косата на Емили и я изпрати заедно със своята. Той не се замисли много, но беше зашеметен, когато резултатите дойдоха около три седмици по-късно.
Тестът показа 99,9% съвпадение, Емили беше негова дъщеря. Той винаги е бил лоялен мъж, така че това означаваше само едно – бившата му жена е била бременна с детето му.
Той реши да й се обади и тя отговори.
— Какво искаш, Джак?
— Защо не ми каза, че имаме дъщеря? — попита я той веднага след като тя отговори.
— Не исках да отглеждам детето ти, нито исках да те виждам някога отново, затова я оставих на пътя. Знаех си, че така или иначе ще я намериш. Чао сега и моля те, никога повече не ми звъни. — каза тя, преди да затвори телефона.
Джак не можеше да повярва и се разплака. Но това, че Емили всъщност е негова биологична дъщеря, не се отрази на любовта му към нея, той се радваше да знае, че може да се грижи за собствената си дъщеря.
— Какво има, татко? — попита Емили, след като видя баща си да плаче.
— Нищо, скъпа. Просто съм наистина щастлив. — обясни той. — Помниш ли какво ти каза татко? Че си изпратена при мен от небето, въпреки че не съм истинският ти баща? — попита я той.
Емили кимна.
— Ти си истинският ми баща, татко. Не забравяй това. — поправи го тя.
— Да, скъпа. Аз съм истинският ти баща. Тези ДНК резултати доказват това. — каза той, подавайки й хартията.
— Казах ти, татко. Винаги ни е писано да сме заедно. — каза Емили, прегръщайки го.
Няколко години по-късно Джак отново намери любовта. Той присъстваше на всички училищни дейности на Емили и в крайна сметка се влюбил в една от нейните учителки.
Две години след като се ожениха, Емили се сдоби със сестричка. Емили стана голяма сестра с много гордост и радост.
Оттогава Джак, Емили и останалата част от семейството им заживяха мирно и щастливо. Те ценяха времето си заедно като семейство повече от всичко. Това накара Джак да се пенсионира рано, за да прекарва повече време с децата си.
Какво можем да научим от тази история?
- Преживяването на трудности не трябва да вкоравява сърцата ни. Колкото и да беше болезнено за Джак да загуби жена си и най-добрия си приятел, след като го предадоха, той не позволи това да го озлоби. Вместо това той се изправи и намери начини да се справи, като същевременно остана мил, щедър и искрен.
- Никога не е късно да започнете отново. Джак никога не си е представял, че някога ще има семейство след това, което му се случи, но Емили влезе в живота му и го научи какво означава истинска любов. Благодарение на здравата си връзка с дъщеря си той се надяваше, че ще успее да намери любовта отново и в крайна сметка го направи.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
