Когато Том се поддава на алчността си и краде от възрастна жена, той не очаква да я види отново в стаята си – нито да научи истинската причина, поради която тя носи толкова много пари.
Том Пулман искаше един ден да стане милиардер. Но засега щеше да се задоволи със скутер. Не просто скутер, разбира се. Най-малкото трябваше да е на нивото на скутерите, които имаха приятелите му.
Всеки път, когато Том искаше такъв от родителите си, те казваха едно и също: “Не, не можеш да имаш скутер. Спестяваме за нова къща!”
На Том му беше омръзнало приятелите му да си мислят, че са по-добри от него. Разбира се, всички те бяха отпаднали от училище като него и родителите им също изпитваха финансови затруднения. Но тези момчета се занимаваха със странна работа, правеха хитри шеги на непознати и изкарваха джобните си пари.
Том знаеше, че момчетата се занимават и със съмнителни неща. На няколко пъти ги беше виждал да крадат от кварталния магазин за хранителни стоки. Едно от момчетата, чийто баща работеше като пазач, беше прекарало две нощи в затвора.
Но същото това момче имаше най-добрия скутер и най-красивата приятелка – помисли си Том.
Ако Том имаше възможност, той също щеше да се заеме със странна работа. Разбира се, щеше да се пази от сенчестия бизнес. Но благодарение на баща си Том нямал шанс да изкара тези джобни пари.
Г-н Пулман беше само работник във фабрика, но имаше глас и интелект, които предизвикваха уважение. Той не изкарваше почти достатъчно пари, за да плати за скутер или за по-добър отоплителен уред вкъщи.
“Но изкарвам достатъчно, за да те държа в училище”, казваше той на Том.
А госпожа Пулман само подкрепяше плановете на съпруга си.
Господин Пулман вярваше, че Том е дете с огромен потенциал, и влагаше всичките си усилия и пари, за да го използва. На всеки рожден ден, когато приятелите на Том получаваха играчки и дрехи, Том получаваше книги, книги и още книги. В резултат на това Том лесно се превръща в най-начетения тийнейджър в квартала.
Г-н Пулман обаче знаеше, че Том е впечатлителен тийнейджър. И макар да беше изключително строг с Том, за да го предпази от заблуди, дълбоко в себе си никой не обичаше Том повече от г-н Пулман.
За Том е било разочароващо да се държи с наведена глава и да се фокусира върху обучението си, когато хората на неговата възраст са се забавлявали навън. Може би най-смущаващата част от деня му беше пътуването с претъпкания обществен автобус до и от училище.
По време на едно такова пътуване с автобус до училище Том открива решението на всичките си проблеми. Или поне така си мислеше.
Една възрастна жена седеше до него на седалката до прозореца. Тя беше мършава старица, но Том едва имаше място да седне до нея. Това беше така, защото жената държеше до себе си вехта чанта.
Том се ядоса, докато гледаше как възрастната жена заспива удобно, докато той се мъчеше да се предпази от падане. Но тогава през малък отвор в горната част на чантата Том видя нещо. Той бързо го разпозна като лицето на банкнота от 100 долара.
Чантата беше пълна с много пари!
През останалата част от пътуването Том беше изправен пред морална дилема. Той седеше до пари, които щяха да му осигурят нещо много по-голямо от обикновен скутер.
“С тези пари мога да си купя кола!
Той веднага си помисли какво биха казали родителите му. Чуваше как баща му го засрамва, че дори си е помислил да открадне парите.
“Мислех, че знаеш по-добре, сине.”
Родителите му вероятно нямаше да му говорят известно време.
Том отново погледна чантата и жената. ‘Ако това беше някой от моите приятели, нямаше да се замислят дали да вземат тези пари. Щяха да действат бързо и после да отидат да си купят нещо наистина готино. Искам да бъда такъв.” – помисли си той.
Когато автобусът спря на следващата спирка, Том изпита прилив на страх и вълнение. Той тихо взе торбичката с парите и слезе от автобуса.
Когато видя, че автобусът тръгва и жената все още спи, сърцето му спря да бие и той усети прилив на въздух в дробовете си. Не можеше да повярва на това, което беше направил. Изпита угризения на вина, но те бързо изчезнаха в поток от радост, вълнение и дори малко гордост.
Том прекара остатъка от деня, скрит зад един парк, като броеше парите многократно. Не си спомняше кога за последен път е пропускал училище и е прекарвал деня в мечти. Използва това време, за да измисли план как да скрие парите, да ги похарчи и да измисли история, която да разкаже на баща си.
Настъпи вечерта и беше време Том да се прибере у дома. Той решава, че не е безопасно да пътува с автобуса. И така, за пръв път в живота си момчето взе такси до вкъщи.
Чувстваше се царствено да бъде пътник, който се отпуска на задната седалка на обикновено такси. Животът ми никога няма да бъде същият – помисли си Том и се усмихна, докато гледаше същия град, който минаваше покрай него, в нова светлина.
В цялото това вълнение Том беше забравил да яде този ден. По пътя реши да си вземе пица от любимото си заведение.
Спря на един квартал от дома си и се разходи. Беше прехвърлил парите от дюшека в ученическата си раница и ги беше опаковал така, че никой да не разбере разликата.
Но нищо не го подготвя за неочаквания посетител, който му предстои да срещне.
Щом Том влезе в стаята му, лицето му пребледня, а кутията с пица се преобърна направо на пода.
“Казах ти, че ще се разтревожи, като види непознат в леглото си”.
Господин Пулман сподели смях с една възрастна жена, която седеше в леглото на Том. Тя изобщо не беше непозната.
Том сграбчи по-здраво раницата си, когато осъзна, че това е жената, от която беше откраднал парите. Опита се да отвърне поглед, страхувайки се, че жената ще го разпознае. Вместо това тя му се усмихна меко и каза: – Ти трябва да си Том. Синът ми изглеждаше точно като теб, когато беше в колежа. ”
Като каза това, тя се разплака. Г-н Пулман я утеши и започна да разказва за случайната си среща с нея.
“Том, това е госпожа Симс. На път за вкъщи я видях да плаче неудържимо на тротоара. Не можех да повярвам, че хората просто минават покрай нея, пренебрегвайки човек, който толкова видимо изпитва болка.
“Поговорих с нея и разбрах, че е пропътувала 247 мили, за да посети сина си Джейми в болницата. Джейми има тежко сърдечно заболяване и се нуждае от пари за операция”.
“Госпожа Симс беше успяла да събере половината от парите и носеше парите със себе си. По време на пътуването ѝ с автобуса до болницата някой откраднал торбата с парите. Тя се опитала да разпита пътниците, но не успяла да открие следа. Операцията на Джейми е насрочена за утре, но тя няма да се случи, ако не плати парите.
“Тя беше толкова разстроена и изгубена, че реших да й позволя да остане при нас, докато това нещо не се разреши”.
Том се опита да скрие срама, който усещаше да се надига под кожата му.
“Много съжалявам да чуя това, госпожо.”
“Том, засега ще помагаме на госпожа Симс с парите. Ще й дам всичко, което сме спестили за нов дом. Това означава, че известно време ще трябва да живеем скромно. Никакви излишни разходи – дори за любимата ти пица”.
Том беше шокиран да чуе колко лесно баща му е решил да се раздели със спестяванията си. Но отново, това е баща. Той винаги е ценял хората повече от парите.
Парите могат да бъдат откраднати, а добротата трябва да се култивира.
Жената избърса сълзите си и каза: “Не знам как да ви благодаря, господине”.
“Моля, наричайте ме Грег. А Том?”
“Да, татко?” Том едва можеше да говори.
“Утре ще придружиш госпожа Симс до полицейския участък, за да подадеш официална жалба”.
Това беше моментът. Том трябваше да направи още един избор – да остави това да се разиграе и да продължи да мами баща си и бедната жена, или да признае какво е направил.
Този път Том направи правилния избор. Той постави раницата пред госпожа Симс и започна да я разкопчава. Страхуваше се от баща си, но знаеше, че той го е възпитал по-добре, отколкото да бъде нечестен човек.
Със сълзи на очи Том каза: “Татко, трябва да ти кажа нещо.”
