Човек в костюм на маймуна идва в училище, след което първокласник изчезва

Първокласниците на Холи са много развълнувани от лекцията за маймуните и горилите, изнесена от мил човек от местния зоопарк, носещ костюм на горила. Когато шумът се успокоява, тя забелязва, че едно от децата й, Томи, липсва и трябва да действа.

— Най-големите горили се наричат среброгърби! — каза мъжът от зоологическата градина, като се разхождаше из класната стая с вдигнати ръце. Всички деца ръкопляскаха развълнувано. Винаги беше хубав ден, когато бяха толкова щастливи.

Холи обичаше да бъде учител на първокласници. Те бяха нетърпеливи да учат, особено когато уроците се правеха по вълнуващи начини. Винаги й се е искало да има начин да учи по-големите деца по същия начин, както по-малките, така че те никога да не загубят тази жажда за знания.

Човекът продължи да върви, издавайки маймунски звуци между фактите, които разкриваше за горилите и маймуните. Той работеше за местния разговорен зоопарк.

Освен че бяха информативни, тези лекции трябваше да помогнат, защото зоологическите градини пострадаха в тази икономика. Имаха нужда от повече посетители. Освен това децата трябваше да бъдат насърчавани в науки като биология и предмети като защита и опазване на животните.

Беше важно, така че Холи нямаше нищо против да наложи част от планираната си учебна програма за деня на маймуната. Тя знаеше, че децата няма да спрат да говорят за това дори след като мъжът си отиде, така че планира няколко дейности, включително да нарисуват собствена маймуна.

— Е, деца! Време е тази горила да си тръгва. — каза мъжът. Тя се надяваше да научи името му по-късно, за да планира друго събитие, като екскурзия до зоопарка, но трябваше да почака.

— Хайде всички да се снимаме с г-н Горила. — каза Холи и всички деца се наредиха пред дъската с милия мъж, докато тя направи няколко кадъра. — Всички кажете „Банан!“

— Мис Холи! Дайте да видя! Дайте да видя! Ако не изглеждам красива, трябва да ретуширате тази снимка! — властно каза една от ученичките й, Лорън.

Очите на Холи леко се разшириха. Господи, децата са толкова напреднали в технологиите в наши дни, помисли си тя.

— Няма да има фотошоп, Лорън. Ще бъдеш красива точно както изглеждаш.

Тя все пак показа телефона си на момиченцето, докато другите тичаха наоколо. Когато Холи вдигна очи, човекът горила си беше тръгнал и тя искаше да изтича след него, но класът беше развълнуван.

— Добре, всички! Върнете се по местата си! Хайде!

Холи трябваше да повтори думите си няколко пъти, преди всички най-накрая да седнат, и тя грабна парче тебешир, но първо се обърна към класа.

— Всички, вземете лист хартия и ще рисуваме… — започна тя, но направи пауза, за да създаде напрежение.

Тогава погледът й се насочи към празен чин, което беше странно, защото класът й беше пълен. Всички деца бяха присъствали, знаейки, че имат специален посетител.

— Къде е Томи? — попита тя вместо да довърши предишното си изречение.

Всички деца се обърнаха към празния чин. Повечето бяха объркани.

— Видях го да следва горилата! — Хънтър, друго от децата й, каза, усмихвайки се.

Но инстинктите на Холи се включиха.

— Стойте тук, деца. — каза тя и изтича до залата. Беше празно. Тя изтича до съседната класна стая и попита г-н Томпсън дали е видял нещо. Когато възрастният мъж поклати глава, тя го помоли да наглежда децата й.

Токчетата й щракаха по линолеума, но не толкова силно, колкото сърцето й, когато се втурна към входа на училището. Отвън видяла стар буик да потегля. Мъжът беше свалил костюма си, за да кара, и тя не видя Томи, но бързото му тръгване беше съмнително.

Тя събу обувките си и изтича до кабинета на директора. Те веднага извикаха полицията и майката на Томи, Линда.

— Боже мой! — извика тя по телефона. — Трябва да е Астън! Той е ядосан, че се развеждам с него! О, Господи!

Астън беше вторият баща на Томи, когото Холи никога не беше срещала, но знаеше, че нейният ученик беше по-щастлив сега, когато напуснаха дома му. Линда бързо дойде в училището, като се присъедини към полицията, за да провери видеонаблюдението. Тя го потвърди.

Мина известно време, но полицаите успяха да затворят всички изходи на малкия им град. Помогна им фактът, че Линда беше докладвала Астън за тормоз няколко пъти и имаше временна ограничителна заповед, защото това направи въпроса по-сериозен.

Само два часа по-късно откриха Томи и го върнаха в училището, където Линда го прегърна. Но щом се разделиха, тя изтича при Холи.

— Благодаря ви, благодаря ви! — извика тя, бършейки щастливите сълзи. — Вие спасихте момчето ми!

— Не, аз съм тази, която беше небрежна. — оплака се Холи.

— Не, никой друг не би забелязал или действал толкова бързо. — настоя Линда. — Нищо чудно, че Томи казва, че сте любимата му учителка.

Директорът и полицията също похвалиха Холи за стореното от нея, и класът беше официално разпуснат за деня.

По-късно инспекторатът изиска непознати да влизат в училище само ако покажат лични и професионални документи за самоличност, а няколко учители трябва да присъстват по време на презентацията или лекцията за всеки случай.

Персоналът се съгласи, знаейки, че нещо по-лошо можеше да се случи на Томи. Астън беше арестуван за отвличане и в крайна сметка Линда и Томи се преместиха в друг щат.

Холи продължи да обича да преподава на малки деца, но се издигна в йерархията през годините. Всички деца бяха в нейния радар и никой не изчезна, докато беше в училище.

Последно обновена на 29 август 2023, 16:31 от Иван Петров