Дилън беше чистач с голямо сърце. Когато научил, че дъщеря му Анастасия е пред годеж с новия му шеф Кевин, той се зарадвал. Но когато един ден Кевин обидил Дилън пред персонала, това променило всичко.
— Добре дошли отново във вашия магазин. Радвам се да ви видя отново!
Всеки ден през последните 15 години собственикът на Bernie & Bryce Boutique стоеше на входа на престижния магазин и посрещаше посетителите със същата незабравима усмивка.
Но днес беше трудно да се усмихне. Клиентите не казаха нищо, но и те го видяха.
Брайс познаваше повечето хора, които идваха да пазаруват, защото бяха лоялни към магазина от години. Знаеше имената им и какви цветове харесват или какъв стил предпочитат. Брайс също така знаеше имената на децата им, много от които бяха пораснали и идваха със собствените си деца.
Той и съпругата му Бърни стартираха магазина преди 27 години и той все още беше един от най-успешните местни магазини в квартала. И въпреки че Бърни почина преди няколко години, имаше едно невероятно приятелство, което мотивира Брайс да продължи да се появява на работа. Този приятел беше Дилън.
Дилън беше друго лице, което нямаше да забравите от магазина. Той беше този, който щеше да ви преведе през пътеките и да ви помогне да намерите най-близката съблекалня.
Това не беше негова работа. Той беше нает като част екипа, отговарящ за миенето на подовете, поддържането на тоалетните чисти и почистването на рафтовете и манекените два пъти на ден. През годините той беше повишен в надзорник по домакинството, но никога не се отклоняваше да изпълнява първоначалните си задължения като чистач, когато това беше необходимо.
И това едва покриваше това, което Дилън направи за магазина. Той беше ентусиазиран и даде всичко от себе си, за да помогне на обърканите клиенти да направят правилния избор. Редовните клиенти често търсеха препоръките му и оставаха уловени в честния му търговски чар. Дори и без това да е негова работа, Дилън вероятно беше този, който донесе най-много продажби за магазина.
Именно този ентусиазъм накара Дилън и Брайс да развият близко приятелство. Това и цял списък от подобни житейски преживявания. И двамата мъже бяха загубили жените си, и двамата обичаха да се наслаждават на цигара след обяд и двамата имаха упорити деца.
Брайс имаше син на име Кевин. Дилън имаше дъщеря на име Анастасия. Докато Анастасия нямаше търпение да забогатее и да пътува по света, Кевин нямаше търпение да поеме семейния бизнес и да го направи свой.
Двамата често се засичаха в магазина. И беше само въпрос на време амбициите им да ги сближат. След няколко месеца срещи Анастасия и Кевин заживяха заедно. Докато връзката им имаше възходи и падения през следващите години, приятелството между Брайс и Дилън само се засили.
Но нещо щеше да се промени.
Брайс най-накрая се бе поддал на непрестанните искания на Кевин да му предаде магазина. Кевин смяташе, че магазинът е остарял. Това, което баща му виждаше като „очарователно“ или „приятелско“, Кевин смяташе за остаряло и ненужно.
Той настоя, че ако Bernie & Bryce иска да оцелее в непрекъснато нарастващата конкуренция навсякъде, магазинът трябва да направи няколко радикални промени. Брайс веднага щеше да предаде нещата на сина си, но се притесняваше от визията на Кевин да превърне магазина в елитна, ексклузивна и премиум марка, а не магазин, който е отворен за всички.
Ето защо Брайс се задържа в магазина толкова дълго, колкото можеше. Но преди седмица Кевин отново го накара да вземе решението. Този път той даде причина, която не остави избор на Брайс.
— Искам да се оженя за Анастасия, татко. И си представи колко горда ще бъде тя да каже „да“ на новия собственик на един от най-престижните бизнеси в града. Да бъда ръководител на операциите не е достатъчно за мен. Знаеш ли колко чаках за да се почувстваш готов, но не мога повече.
— Планирам да й предложа брак следващия месец и имам нужда да се пенсионираш по-рано. Изчакай до края на тази седмица, за да приключим нещата, и ме остави да поема. Това е, татко. Не повече от седмица.
Беше минала точно седмица от този ултиматум. И докато всеки поздрав „добре дошъл“ и „посетете отново“ нараняваше Брайс малко повече този ден, той беше най-притеснен да каже на Дилън. Дилън нямаше представа, че Брайс се пенсионира, но беше забелязал, че светлината в очите на Брайс е угаснала.
И така, когато двамата старци взеха последната си пауза за цигара в магазина, Дилън го попита:
— Какво има, Брайс? Какво те яде?
Брайс се опита да звучи възможно най-спокойно.
— Днес е последният ми ден тук, приятел.
— Какво искаш да кажеш? Умираш или нещо такова? — Дилън пренебрегна думите на Брайс и го удари по рамото, мислейки, че се шегува.
— Не, вярно е. Случва се. Предавам бизнеса на сина си.
Дилън беше изненадан. Знаеше колко много означава този бизнес за Брайс. Освен това знаеше, че Кевин ще поеме юздите някой ден.
— Но защо сега? — попита Дилън.
— Горе главата. Кевин планира да предложи брак на дъщеря ти. Той иска да поеме собствеността, преди да зададе въпроса. Не мога да го държа повече от това.
Дилън беше завладян от противоречиви емоции. Като загаси цигарата, той постави ръка на рамото на Брайс и просто каза:
— Мога да разбера.
Мъжете стояха там в мълчание през следващите няколко минути.
— Човече, тези деца пораснаха. — каза накрая Дилън. Брайс кимна с глава едновременно в знак на недоверие и съгласие и двамата приятели се върнаха в магазина.
Кевин не губи време да направи серия от драматични промени в магазина. Той уволни половината персонал, отърва се от няколко стила, ориентирани към комфорта и даде на мястото минималистичен, монотонен вид.
— Това е, което се продава в наши дни. — казваше той на баща си отново и отново. Въпреки това, за голям шок на Кевин, ремонтът на магазина не се доближи до успех. Продажбите намаляха, хората често се приближаваха до магазина и си тръгваха объркани, а всички нови маркетингови техники не предизвикваха никакъв интерес.
Кевин продължаваше да харчи пари за един трик след друг, уволнявайки един продавач след друг, без да осъзнава истината: хората не идваха в магазина, защото беше станал като всеки друг магазин от новото време. В процеса на копиране на други конвенционално успешни марки дрехи, той беше загубила достъпния си чар.
Брайс се тревожеше за бизнеса и за сина си. Пенсионираният бизнесмен чувстваше, че Дилън е единственият човек, с когото може да сподели неволите си. Брайс се опита да говори директно с Кевин за това, но това само вбеси Кевин още повече. Кевин беше под огромен натиск, тъй като беше решил да предложи брак на Анастасия след по-малко от седмица.
В нощта на предложението Кевин отиде с колата до магазина с Анастасия в часа на затваряне. Беше планирал всичко перфектно. Целият персонал беше включен в плана. Те бяха направили красива флорална композиция в секцията с булчински рокли.
Той помоли Анастасия да изчака в колата. След като чуше ежедневната информация за продажбите от управителя на магазина, персоналът се разотиваше и той щеше да я покани да влезе.
— Добре. Как се справихме днес? — Кевин звучеше припряно, докато питаше управителя на магазина. Управителят на магазина и другите служители изглеждаха нервни. Кевин ставаше нетърпелив.
— За бога, някой от вас, безполезни хора, ще си отвори ли устата и ще ми каже как се справихме днес?
Виждайки, че всички се страхуват да говорят, Дилън излезе напред и предложи да отговори.
— Синко, днес не направихме никакви продажби.
Кевин не можеше да повярва.
— Какво? Как е възможно това? Току-що бях започнал нова платена промоция, наех този нов невеж мениджър и те помолих да смениш дисплея…
— Синко, направихме точно както ни помоли. Може би е време да върнем някои от нещата, които работеха. Това ще помогне да си върнем старите клиенти…
Мекотата в гласа на Дилън беше оглушителна.
— Съжалявам, но кой те попита?
Дилън не очакваше враждебността в гласа на бъдещия си зет. Още преди да успее да отговори, Кевин отново го прекъсна.
— Забрави ли кой си в този магазин, Дилън? Ти си просто чистач! Мислиш ли, че имаш право да надскочиш позицията си тук, само защото излизам с дъщеря ти, или баща ми мисли, че си му приятел? Не. Нямаш работа да обсъждаш идеи, стратегии или каквото и да било с мен. Имаш една работа.
Гневът на Кевин се изстреля още повече. Изглеждаше така, сякаш ще стане жесток. Той грабна най-близката ваза с цветя и я разби на пода. Служителите бяха разтърсени от тази внезапна агресия и се отдръпнаха от бъркотията на разпръснатите парченца, листенца и вода.
Дилън замръзна невярващо.
— Е, какво чакаш, старче? Вземи парцала и почисти тази бъркотия. Точно сега. Това би трябвало да ти помогне да запомниш мястото си тук.
Дилън се почувства така, сякаш някой е дръпнал килима изпод него. Той наведе глава и със сълзи, които се търкаляха от очите му, се обърна, за да вземе парцала.
— Достатъчно. — Глас стресна всички в стаята.
Беше Анастасия. През цялото това време тя стоеше зад него.
— Как смееш да говориш така на баща ми? — Кевин се мъчеше да намери думи за защита. Той се опита да се приближи до нея и да я хване за ръката.
— Не ме докосвай. Не казвай нито дума.
— Татко, толкова съжалявам, че трябваше да чуеш това. Нямах представа, че това е грозната истина зад мъжа, когото обичах. Хайде, татко. Тръгваме си. — Анастасия едва се сдържаше. Трябваше да направи нещо, за да отвърне на обидата на Кевин.
— О, извинявай, Кевин. За малко да забравя. Остави ме да разчистя тази бъркотия вместо теб. Така или иначе щях да го направя, ако бях направила грешката да се омъжа за теб.
Казвайки това, тя отиде до сватбената част, напълно пренебрегна флоралната аранжировка и избра най-скъпата рокля.
За шок на всички, тя хвърли роклята върху бъркотията от счупената ваза и избърса пода с нея.
— Ето. Блестящо чиста! Използвах най-бялата и най-скъпата сватбена рокля, която съществуваше. Защото нека бъдем честни, под твоето провалено ръководство никой нямаше да дойде и да я купи така или иначе!
Като каза това, тя пусна малко пари върху роклята, хвана баща си за ръка и избяга.
Дилън беше с разбито сърце, че Анастасия, която трябваше да бъде щастливо сгодена тази вечер, трябваше да си тръгне вместо това. За момент се уплаши, че ще загуби приятелството си с Брайс. Но дълбоко в себе си знаеше, че Брайс ще разбере.
Докато Анастасия вървеше с него до най-близката автобусна спирка, Дилън нямаше как да не изпита чувство на гордост към дъщеря си.
