Единственият истински приятел на 15-годишния Стив е чистачът в училище Хари. Когато Хари си тръгва без предупреждение, Стив не очаква той да се върне месеци по-късно като богат човек с въпрос, променящ живота му.
Купонът при Суенсън беше в разгара си, както и лъжите.
— Нашият малък Стив е толкова скъп!
— Стив, изнеси купчината боклук от къщата!
— Стиви е толкова невероятен брат на нашия Тимъти.
— Не ме интересува дали Тим е започнал. Той е по-малък от теб. Трябваше да го спреш!
За всяко изречение с фалшива похвала, което излизаше от устата на приемните му родители, на Стив се припомняше всяко лошо нещо, което му бяха казали по-рано тази вечер.
— Стив е брилянтен в изкуството. Не мога да повярвам, че отглеждаме художник в нашия дом.
— Спри да хленчиш, Стив! Беше просто арт проект. Създаваше бъркотия в къщата, а и без това не беше толкова страхотно!
Партито ставаше все по-шумно и домакините, г-н и г-жа Суенсън, говореха за „духовното преживяване“ от отглеждането на Стив.
Суенсън бяха твърде слепи, за да го видят, но гостите се спогледаха многозначително и завъртяха очи пред измислените анекдоти на двойката.
През последните няколко години Стив се беше убедил, че г-н и г-жа Суенсън са го приели само за да си създадат образ на хора с голямо сърце и морално богати. Те искаха да изглеждат мили, елитни и богати.
Тимъти беше техен собствен син, но те избраха да имат и приемен. Не от любов или човечност, а с манипулативно, егоистично намерение.
Г-н Суенсън се кандидатира на местните избори тогава. Като истински светец, той и съпругата му доведоха Стив в семейството си като трик, за да спечелят точки от публиката. Но г-н Суенсън така или иначе загуби и те бяха заседнали с непокорно малко дете и дете, с което не знаеха как да се справят.
Липсата им на търпение към Стив бързо се превърна в разочарование и негодувание. Стив знаеше, че двойката се е опитвала няколко пъти да го хвърли обратно в приемната система. Но всеки път имаше заплаха местните медии да ги разобличат и да съсипят имиджа на семейството.
Стив огледа хола и морето от шум, светлини и фалш се усещаше задушаващо. Предястията се въртяха за петнадесети път тази вечер, а оставаха още вечеря и десерт.
Стив осъзна, че ще бъде дълга нощ. Той тихо се шмугна в обичайното си скривалище, склада. Там той рисуваше и експериментираше с различни начини за създаване на изкуство от отпадъци.
Беше направил красиви артефакти от неочаквано прости неща — ловци на сънища от сламки и пера, цветни кошници от капачки за бутилки и изхабена хартия, вятърни камбанки от изхвърлени стъклени бутилки, лампички от използвани хартиени чаши и много други.
Докато Стив оглеждаше стаята, той нямаше как да не си спомни единствения човек, който го подкрепяше – Хари.
Хари беше единственият истински приятел на Стив. Срещаха се в училище, обядваха на стълбището и си разказваха неща за живота си, които другите не искаха да слушат.
Приятелството на Стив с Хари беше странно и шокиращо за мнозина. Това беше така, защото те виждаха Хари само като 34-годишния чистач в гимназията, а не като човек, който знае шест езика, бил е барабанист в местна рок група в младостта си и има златно сърце.
Стив и Хари станаха приятели по време на тайната мисия на Стив да намери интересни отпадъци за своите арт проекти.
Хари забеляза, че детето е специално и че може би е пренебрегнато у дома.
От друга страна, Стив беше забелязал как Хари се приемаше за даденост в училище. По-големите деца често си правеха обидни шеги, но Хари си тръгваше тихо, без да реагира.
През последните две години Стив и Хари станаха най-добри приятели. Стив се страхуваше да го признае, но Хари му беше станал като баща.
Но един ден всичко се промени.
Стив все още си спомняше последния път, когато срещна Хари. В гласа му имаше тъга, каквато Стив не беше чувал никога досега.
— Трябва спешно да отида вкъщи. Майка ми отново се разболя. Този път звучеше изключително крехка. Каза ми, че състоянието й се влошава и че иска да ме види за последен път…
Стив знаеше колко Хари обича майка си. Беше чувал истории за това как тя е отгледала сама него и четиримата му братя и сестри, след като техният богат баща ги е изоставил.
През годините братята и сестрите на Хари се преместили в различни части на страната и изградили обещаващи кариери и животи.
Хари обаче нямал този шанс, тъй като майка му не можела да си позволи да го прати в колеж.
Хари обичаше майка си заради всичко, в което го беше възпитала. Не можеше да я посещава повече от веднъж годишно, но всеки месец изпращаше част от заплатата си за нейните грижи.
Стив разбра спешността на Хари да тръгне.
— Знам, че не трябва да те питам това, но никой не познава работата ми толкова добре, колкото ти. Така че би ли ме покрил днес? Само за да не разберат, че съм си тръгнал за деня?
Стив почти се засмя колко официален се опитваше да бъде Хари.
— Разбира се, че ще го направя, Хари. Знам точно какво да направя. Не се тревожи за това. Тръгвай.
Очите на Хари светнаха, когато чу тези думи.
— Той е толкова страхотно дете. — помисли си той.
Бяха минали два месеца от този ден. Нямаше новини от Хари. Единственото нещо, което Стив разбра, беше, че Хари е напуснал два дни след заминаването си.
Стив никога не се беше чувствал толкова самотен или предаден. Но по-голяма част от него се тревожеше за благосъстоянието на Хари. Стив знаеше, че работата на чистач не се плаща добре и се чудеше дали Хари успява да печели достатъчно, за да оцелее, където и да е.
Той огледа мръсната стая и осъзна колко е сам, без никой, който да го разбира или да го е грижа.
Изведнъж г-жа Суенсън почука на вратата.
— Стив, има обаждане за теб.
Стив не можеше да повярва. През всичките тези години само един човек му се беше обадил на домашния телефон. Можеше ли да е той?
— Хей, хлапе. Иди на училище рано утре и чакай до главната порта. Имам изненада за теб.
— Хари?! Чакай, къде си? Къде беше?
Точно когато Хари започна да говори, г-н Суенсън грабна слушалката от него и прекъсна разговора.
— Не ти ли изяснихме това преди? Никога повече няма да говориш с този долнопробен чистач! Той ти оказва лошо влияние!
Всички очи в групата се бяха обърнали към Стив и момчето вече не можеше да мълчи.
— Не! Вие сте лошото влияние, г-н Суенсън! Вие и г-жа Суенсън ме измъчвахте психически и емоционално и не си помисляйте нито за секунда, че тези гости не знаят. Аз слушах тихо лъжите ви и обидите ви толкова дълго, но няма да слушам как ругаеш единствения ми приятел.
— Той е повече като баща за мен, отколкото ти някога ще бъдеш.
Като каза това, той изскочи на улицата. Минаха часове и той огладня. Но никой не дойде да го потърси.
— Няма начин да се върна там. — реши Стив. Той тръгна към училищния двор и си почина на пейката пред портата.
Знаеше, че е изкоренил живота си. И все пак в сърцето му имаше странно чувство на свобода и вълнение. Нямаше търпение да се срещне със стария си приятел.
На следващата сутрин Стив беше разтърсен от рев на клаксон. Точно пред пейката спря мъж с черен Range Rover.
Стив се приближи да види кой му свири. И той беше шокиран да види познато лице.
— Хей, хлапе. Как ти харесва новото ми возило?
Стив беше развълнуван и изненадан да види Хари да изглежда толкова изискан в луксозния SUV. Беше ли същият Хари? Стив беше озадачен.
— Скачай, Стив. Имам толкова много да ти разказвам!
В това неочаквано пътуване с кола Хари продължи да разкрива невероятното си пътуване, след като се прибра вкъщи преди два месеца.
— Майка ми искаше да ме види за последен път, преди да почине. Когато стигнах, тя ме прегърна и плака дълго.
— Тя ми каза истината за баща ми. Знаех, че ни е изоставил и ни е оставил много малко от богатството си, преди да умре. Но майка ми разкри, че в действителност той е бил много по-щедър.
Майката на Хари му показала последното писмо, което е получила от баща му. В него той беше оставил по малка сума за всяко от децата си. И беше оставил останалата част от огромното си богатство и имущество на майката на Хари.
Хари беше шокиран да научи за наследството на майка си и беше объркан защо тя все пак е избрала да живее пестелив живот.
— Нямах нужда от пари. Това, от което се нуждаех, беше да бъда обичана.
Майката на Хари споделила, че сред всичките й деца Хари е бил единственият, който й се обаждал всеки ден и я посещавал, когато е възможно. Въпреки че братята и сестрите на Хари бяха по-образовани и по-добре финансово, те не си направиха труда да поддържат връзка с майка си.
Хари не знаеше, че майка му е била толкова самотна.
— Иска ми се да можех да направя повече за теб, мамо! — извика той.
— Ти направи повече от всеки друг, скъпи мой. Имам чувството, че съм те провалила. Ти заслужаваше много по-добро детство, много по-лесен живот, отколкото имаш. И затова те извиках тук. За да се опитам да компенсирам това.
Докато Стив слушаше напрегнато историята, имаше чувството, че е в тази стая с Хари и болната му майка. Стив никога не я беше срещал, но разговорът му се стори дълбоко личен.
— И тогава мама направи най-неочакваното нещо, което промени живота ми завинаги.
Тя прехвърлила цялото богатство, включително наследството от починалия си съпруг, на името на Хари.
Очите на Хари се насълзиха, докато повтаряше думите на майка си на Стив.
— Искам да живееш пълноценен живот с тези пари, сине. Не ги дръж просто в банката. Не се страхувай да ги използваш. Това богатство е твое по право. И с него искам да създадеш живота, за който си мечтал. Обещай ми, че ще го направиш.
Хари спря колата пред гастроном.
— Това е денят, в който избрах да обърна живота си. Но никога не съм те забравил. Нарани ме, че не можех да ти се обадя или да те посетя през следващите седмици. Истината е, че не исках да напусна майка си. Беше емоционално предизвикателен период, но за нищо на света не бих го пропуснал.
— Освен това, ако не бях останал с мама, нямаше да срещна и любовта на живота си.
Хари посочи една красива жена, седнала на прозореца в гастронома.
— Това е тя. Тя знае всичко за теб и е много развълнувана да те срещне.
Стив също беше много развълнуван да опознае дамата.
— Но ето каква е сделката…
Стив погледна вълнението на Хари, докато изваждаше малка кадифена кутия от джоба си.
— На път съм да я помоля да се омъжи за мен. Но преди това имам въпрос към теб, Стив.
— Питай ме каквото и да е! — отвърна Стив с нетърпение в гласа.
— Виждаш ли, когато казах на приятелката си за теб, тя ме накара да разбера, че гледаш на мен като на баща. Тя осъзна, че заслужаваш нещо повече от добър приятел – заслужаваш любящо, щастливо семейство.
— И така, дори преди да я помоля да се омъжи за мен, ще те попитам: Ще ни позволиш ли да те осиновим като наш син?
Стив беше онемял. Не можеше да повярва, че приятелката на Хари може да чете сърцето му толкова ясно.
— Да. Да! Това би означавало всичко за мен! Бих искал да бъда твой син!
Стив прегърна Хари възможно най-силно, осъзнавайки, че вселената току-що го е благословила с нов живот.
