Учител се кара на момче, че закъсня за час. Когато научава причината, той е много изненадан и благодари на момчето за закъснението.
През целия му живот майката на Лео го беше учила да бъде мил и полезен и той никога не е мислил, че това ще му навлече беда. Лео беше мило момче, а на 9 беше необичайно отговорен и внимателен.
За съжаление, Лео понякога лесно се разсейваше и от време на време закъсняваше с няколко минути за училище – не всеки ден, но достатъчно често, за да забележи учителят му.
В този конкретен понеделник Лео беше решен да стигне навреме. Дори беше излязъл от вкъщи десет минути по-рано от обикновено, но съдбата имаше други планове за него. Докато се готвеше да пресече улицата пред дома си, една дама, която вървеше пред него, извика.
Тя падна, хвана се за глезена и Лео веднага й се притече на помощ.
— Госпожо, добре ли сте? — попита той.
Дамата, която седеше на земята, беше по-възрастна от майката на Лео, но също толкова красива. Очите й бяха насълзени и Лео видя, че глезена й се подува.
— Усуках си глезена. — обясни жената и прехапа устни от болката.
Лео протегна малката си ръка.
— Мога ли да ви помогна да станете? — Жената се огледа. Хората бързаха. Някои я погледнаха с любопитство, но отминаха. Единственият, който беше спрял да помогне, беше това кльощаво момче.
— Благодаря ти — каза дамата и с помощта на Лео се изправи на крака. Тя се опита да ходи, но извика от болка, когато натовари ранения си глезен.
— Чакайте тук. — извика Лео и бързо изтича до близкото магазинче и поиска от собственика малко лед. Той се върна и притисна пакета с лед към глезена на жената. Тя погледна надолу към момчето, коленичило в краката й.
— Как се казваш? — попита тя.
Лео вдигна поглед и се ухили.
— Казвам се Леонардо, но приятелите ми ме наричат Лео.
— Радвам се да се запознаем, Лео, благодаря ти за помощта. — каза тя. С ръка на рамото на Лео тя закуцука надолу по пътя към близката клиника. Лео с облекчение я видя в добри ръце и се втурна към училище.
Той изтича в клас точно когато учителят му се канеше да раздаде тест.
— Лео! — Г-н Кърк извика. — Пак закъсня!
— Съжалявам, г-н Кърк! — Лео извика: — Спрях, защото…
— Не искам да слушам извинения, Лео! Седни, моля, пречиш на часа. — каза г-н Кърк.
След като часът приключи, г-н Кърк извика Лео.
— Лео, време е да се научиш да бъдеш отговорен. Ще оставаш след часовете всеки следобед през следващите две седмици.
— Но г-н Кърк… — започна Лео, но учителят му го прекъсна.
— Без извинения, Лео, нито дума повече, или ще станат три седмици!
Лео беше много нещастен. Оставането означаваше, че ще пропусне бейзболната тренировка цели две седмици… Но следващият ден донесе огромна изненада. Директорът обяви събрание във физкултурния салон на училището след обяд за цялото училище.
Лео седеше на пейката с приятелите си, когато директорът влезе.
— Деца, — каза той — много съм горд да кажа, че имаме герой сред нас. Вчера един от нашите ученици се отличи, като помогна на една дама в беда.
— Тази дама, г-жа Денси, ми обърна внимание на този инцидент и тя реши да възнагради нашето училище и този ученик с щедро дарение, което ще ни позволи да построим наш собствен закрит басейн!
Директорът се усмихна щастливо.
— Искам да се запознаете с нашата благодетелка, госпожа Денси.
За учудване на Лео г-жа Денси се оказа дамата с изкълчения глезен! Тя ходеше с бастун, но изглеждаше много щастлива.
— Лео! — извика тя. — Моля, ела тук!
Изчервен, Лео стана от пейката и плахо се приближи до г-жа Денси и директора. Г-жа Денси го прегърна, директорът му стисна ръката и цялото училище му ръкопляскаше.
Всички се връщаха към стаите си, когато г-н Кърк спря Лео в коридора.
— Лео, затова ли закъсня за час? Спрял си да помогнеш на онази дама?
Лео наведе глава.
— Да, сър, господин Кърк — каза той.
— Но защо не ми каза? — попита г-н Кърк.
Лео сплете пръсти.
— Казахте ми, че не искате да слушате извинения, сър…
Г-н Кърк се изчерви и се изправи в целия си ръст.
— Е, Лео, тогава трябва да ти се извиня. Трябваше да те послушам. Наказанието ти е отменено!
Лео изтича до следващия си час с широка усмивка на лицето. Все пак щеше да тренира бейзбол!
Какво можем да научим отот тази история?
- Трябва да слушаме децата си. Родителите и учителите трябва да слушат какво имат да кажат децата, преди да вземат решение относно събитията.
- Един акт на доброта винаги се възнаграждава. Добротата на Лео доведе до това, че училището му получи дарение за изграждането на басейн, който не биха могли да си позволят.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
