Учител решава да посети една от своите ученички, след като тя е спира да посещава училище. Той научава, че заради обир е загубила много от вещите си, включително всичките си дрехи.
Джак беше отдаден учител в гимназията, който беше обичан от своите ученици заради неговата доброта и способността му да общува с всички тях. За учениците си той беше един от „готините“ учители и оправда тези очаквания.
Той преподаваше история и вместо да следва учебника, измисляше креативни начини да се увери, че часът не е скучен за учениците му. Той включваше социални медии, видеоклипове и понякога дори пътувания за учениците си, за да разберат по-добре уроците.
Един ден учителят в 9 клас забеляза, че една от неговите най-добри ученички, Дебора, е спряла да ходи на училище. Първоначално той мислеше, че се е разболяла, докато един ден не се превърна в седмица, а тя все още не се беше върнала.
Беше трудно да пропуснете Дебора, защото беше отличничка, обичана от всички. Тя беше много учтива с всичките си учители и помагаше на затруднените си съученици между часовете.
Така че когато Дебора отсъстваше известно време, хората започнаха да се чудят къде е отишла. Един съученик пусна слух, че Дебора нямала дрехи, които да носи за училище, така че предпочела да не присъства изобщо.
Джак чу за слуха и реши, че е доста странен. Той реши да посети Дебора, която живееше в приют за бездомни жени и деца наблизо.
Когато стигна там, Дебора се срамуваше да излезе от стаята си. И когато Джак я видя, тя беше в дрипава голяма черна риза и чифт дълги шорти от трико, които не й стояха добре.
— Какво стана, Дебора? — попита шокиран Джак. — Бяхме толкова притеснени за теб в училище.
Дебора стисна ръце около корема си, засрамена, че любимият й учител я вижда в такова състояние.
— Не притежавам много неща, сър. Имах само три комплекта дрехи и една рокля. Миналия уикенд доброволци от приюта предложиха да ни заведат на екскурзия. Взех всичките си дрехи със себе си. — започна да споделя тя.
— Не разбрахме, че докато сме били на разходка, колата случайно е била оставена отключена. Някой е взел всичките ни неща и сега съм останала без нищо. — плачеше Дебора.
Джак беше толкова разстроен, когато чу какво се е случило, особено за някой, който вече имаше толкова малко. Дебора разкри, че приютът не е получил много дарения, а повечето дрехи са в окаяно състояние и не могат да бъдат носени, защото са й големи.
— Съжалявам, че трябваше да преживееш такъв ужасен инцидент, Дебора. — не можа да не се извини Джак. Той я увери, че той и останалите от училището са зад нея и че ще направи всичко възможно, за да й помогне.
Веднага след срещата им Джак се обърна към социалните медии, за да привлече помощта на тяхната училищна общност. В публикацията си той написа:
„Дебора Греъм е надарена, отлична ученичка, обичана от всички. Тя е учтив и услужлив ученик за своите учители и щедър и търпелив съученик за връстниците си, избирайки да им помага с уроците между часовете.
Дебора прави всичко това, без да очаква нищо в замяна, въпреки тежкия си живот. В момента тя живее със самотната си майка в приют за бездомни жени и деца и те разчитат на приюта за основните си нужди.”
“Наскоро вещите на Дебора бяха откраднати. Нейните и без това малко дрехи бяха взети от нея и сега тя е останала с парцаливи дрехи от дарения. Тъй като няма какво да облече на училище, тя отсъства повече от седмица.
Смирено моля за вашата помощ за осигуряване на Дебора с това, от което се нуждае, за да може да се върне в училище и да работи за по-добро бъдеще за себе си. Даренията ще се събират в кутии, поставени на входната врата на нашето училище. Г-н Джак Колинс.”
Скоро след като Джак публикува съобщението в социалните медии, то стана вирусно. Той получи стотици съобщения от добри самаряни, обещаващи подкрепа.
На следващия ден кашоните на Джак пред училището бяха пълни с чисто нови и почти неизползвани дрехи за Дебора и други жени, загубили нещата си в приюта. Тъй като имаше твърде много дарения, Джак разпредели част за други затруднени деца в училище, които сега имаха нови дрехи за обличане.
Освен даренията от дрехи, Джак беше изненадан да чуе няколко родители, които искаха да гарантират, че Дебора живее на по-безопасно място. Един родител притежаваше жилищен комплекс и предложи безплатно студио за Дебора и нейната майка.
Когато научиха за това предложение, Дебора и майка й не можаха да се сдържат и се разплакаха. Майката на Дебора работеше като чистачка и заплатата й не стигаше да наеме апартамент.
Тъй като не можеше да плаща наема, майката на Дебора предложи вместо това да работи за родителя, за да могат по някакъв начин да се отплатят, че им позволява да живеят безплатно в студиото.
В крайна сметка те не само получиха безплатно жилище, но и майката на Дебора получи увеличение на заплатата, за да може да се грижи за тях по-добре.
