Любезна учителка подава ръка на ученик имигрант и семейството му, след като го забелязва да пише домашни на картонена кутия на улицата. Години по-късно, когато е обезумяла и безпомощна, нейната доброта се връща при нея по най-неочакван начин.
Г-жа Смит знаеше, че нещо не е наред със 7-годишния Мигел. Той беше един от най-добрите й ученици и много всеотдайно и трудолюбиво дете. Но напоследък той се проваляше на тестовете и вече не изглеждаше фокусиран върху ученето.
Мигел идваше на училище и изглеждаше изморен и изгладнял, а г-жа Смит не можеше да разбере какво не е наред с малкото момче. Тя знаеше, че семейството му е имигрирало в Америка от Южна Африка и смяташе, че вероятно са в някаква беда.
И така, един ден г-жа Смит реши да говори с родителите на Мигел, но всичко беше напразно. Родителите му не признаха, че нещо не е наред с живота им, докато… тя не намери Мигел на улицата, тъжен и уморен…
Г-жа Смит се връщаше към колата си след дълъг работен ден и спря на място, за да види уморения Мигел на улицата. Отне й известно време, за да осъзнае, че момчето седи върху картонена кутия с домашните си разстлани пред него и учи.
— Мигел! — извика тя, приближавайки се към него. — Какво правиш тук, скъпи?
Момчето присви очи от слънчевите лъчи, когато погледна нагоре.
— Госпожо Смит? — попита той. — Тъкмо си довършвам домашното!
— Тук? — ахна тя. — Така по улиците? Защо? Къде са родителите ти?
Изведнъж тя забеляза, че очите на момчето се извиха.
— Те не са добре… — каза той тъжно. — Не мога да остана с тях. Ние… дори вече нямаме дом.
Г-жа Смит беше с разбито сърце, когато Мигел започна да споделя историята си с нея. Той каза, че когато за първи път пристигнали в страната, те живеели при роднини, които наскоро ги изгонили. Родителите му сега живеели в приют, но там било ужасно във всеки смисъл на думата.
Мигел нямал бюро или маса, на които да пише домашните си в приюта, а и било твърде шумно, така че го правел върху картонена кутия на улицата и се връщал в приюта само за да спи.
Той каза, че не можел да се концентрира върху обучението си там и не знаел къде да отиде, докато не намерил място на улицата зад училището.
— Мама и татко много трудно печелят пари. — каза той. — Трябва да уча и да се справям добре. Трябва да им помагам.
Г-жа Смит знаеше, че трябва да направи нещо, за да помогне на ученика си. Тя помоли Мигел да се върне при родителите си в приюта, като му обеща, че ще уреди да учи.
И тя изпълни обещанието си. Ппристигна в училище рано на следващия ден и подреди малко бюро в дъното на класната си стая за Мигел. Тя също така му осигури допълнителни училищни пособия и разрешение да остава след часовете и да си пише домашните в класната стая.
Г-жа Смит решава да се срещне с родителите на Мигел, след като проблемът с домашното му бъде решен, без да подозира, че ще открие още една сърцераздирателна подробност от живота на младото момче.
Майката на Мигел се оказа глуха, а баща му вече нямаше работа. Родителите имигранти бяха преизпълнени с благодарност, когато г-жа Смит им разказа как е позволила на Мигел да остава в училище след часовете и му е помогнала с домашните.
— Трудно ни е тук. — каза й бащата на Мигел, г-н Нкоси. — Не намираме работа, защото не искат да ни наемат. Допреди седмица чистех тротоарите пред един магазин. Вече нямам тази работа…
— Г-н Нкоси — каза г-жа Смит. — Не мога да обещая нищо, но мога да говоря с директора на училището и да видя дали може да помогне на семейството ви. В края на краищата синът ви Мигел е много интелигентен и талантлив ученик и аз не искам добро дете като него да пропусне по-светло бъдеще.
Г-жа Смит и съпругът й никога не са имали деца, но сърцето й винаги е жадувало за деца. Вероятно липсата на собствени деца я накара да симпатизира на Мигел.
И така, на следващия ден г-жа Смит се обърна към директора на училището и му разказа историята на Мигел. Г-н Рандолф беше трогнат и нямаше търпение да помогне на семейството на малкото момче. Той веднага се свърза с комисията по училищния стол и майката на Мигел била наета в училищния стол.
Но въпреки че помагаше на семейството, г-жа Смит знаеше, че проблемите на Мигел далеч не са приключили, защото той и родителите му все още нямаха подходящ дом, в който да живеят. Тя знаеше, че може да им осигури подслон в къщата си и дори го предложи на съпруга си, но той отказа и беше бесен.
— Те са проклети имигранти! Доколкото знаем, може просто да се преструват на безпомощни! — сопна се той. — Колко си доверчива? Как можеш да се доверяваш на непознати?
— Джош! — Г-жа Смит се разплака. — За бога, спри да ги дискриминираш. Това дете… е, той е толкова интелигентен, а родителите му са много мили и любезни. Бяха ми толкова благодарни, когато им казах за малката помощ, която оказах на детето им. Прекаляваш!
— Прекалявам? — възмути се той. — Не можеш да направиш разлика между щедрост и глупост! Има толкова много имигрантски семейства в страната! Ще отидеш ли да помогнеш на всички?
— Е — спокойно каза г-жа Смит. — Не. Страхувам се, че не мога. Но знам, че мога да помогна на това семейство и ако имам възможност, няма да позволя на никого, дори и на съпруга ми, да ме спре! Това също е моят дом и те ще останат тук. Ако не ти е удобно да останат тук, можешда намериш място в къщата на приятел!
— Преподаването означава да се отнасяме към всички еднакво и да помагаме на хората, независимо от това кои са и откъде идват. Не става дума само за четене на книги и предаване на знания! По-скоро е да покажеш на учениците си грижа и състрадание, но ти няма да разбереш, защото не си учител, Джош!
За семейството на Мигел г-жа Смит беше ангел, който преобърна живота им. Освен че им помогна да си стъпят на краката, тя им даде и покрив над главата.
Г-жа Смит беше похвалена в училище за добрите си дела и нейните ученици научиха ценен урок по съпричастност и доброта. Тя също така помогна на учениците да научат основен език на знаците, за да общуват с майката на Мигел в училищното кафене.
Едва ли са предполагали какво ги очаква…
Малкият Мигел беше щастлив и толкова благодарен на г-жа Смит за всичко, което бе направила. Беше благодарен и на г-н Смит, макар че на него не му харесваше особено, че те остават в къщата.
Но въпреки всичко нещата вървяха гладко за Мигел и семейството му. С помощта на г-жа Смит момчето успя да се съсредоточи върху обучението си и да възстанови оценките си. И беше много щастлив, че има собствено бюро, на което да си пише домашните.
Минаха години и г-жа Смит остана наставник и защитник на Мигел, помагайки му да постигне целите си. За миг 7-годишният Мигел порасна, завърши гимназия и минаха години, откакто той и семейството му се бяха изнесли.
Г-жа Смит никога не можеше да ги забрави. Бяха завоювали специално място в сърцето й и тя нямаше представа, че пътищата им ще се пресекат отново — във време, когато нямаше да има помощ, нито надежда в живота.
Години след като семейството на Мигел се изнесе, съпругът на г-жа Смит я напусна заради по-млада жена от Пуерто Рико и я осъди. Тъй като къщата им беше на негово име, г-жа Смит беше на ръба да остане без дом.
По това време тя вече беше пенсионирана и спестяванията й не й позволяваха да си наеме адвокат. Бедната жена един ден плачеше в кафене, мислейки си, че ще трябва да живее на улицата, защото животът й е свършил, когато усети успокояващо потупване по рамото.
— Мога ли да помогна? — попита я тогава един глас.
Г-жа Смит вдигна поглед и се обърна. Тя не можа да сдържи сълзите си, когато видя Мигел. Изглеждаше толкова очарователен, толкова различен в елегантен костюм.
— О, скъпи! — изхлипа тя, разтвори ръце и го прегърна. — Как си?
— Толкова съм добре, госпожо Смит! — каза той с благодарност. — И всичко е заради вас. Какво ви се е случило обаче? Защо плачете сама? Бях тук за среща с клиент и все още имам време, така че мога ли да попитам дали мога да ви помогна?
Бедната учителка се срина, докато разказваше всичко на Мигел.
— Е, нека ви помогна тогава — каза той. — Аз съм адвокат, госпожо Смит. Занимавах се с право, след като завърших гимназия, и всичко беше възможно благодарение на вас. Вие ми помогнахте, когато имах нужда от вас, така че позволете ми да ви се отплатя.
— Но… — по-възрастната жена се поколеба. — Страхувам се, че не мога да си позволя хонорара ти, скъпи. Не мога.
— Никога не съм го искал, госпожо Смит. — увери я той. — Всичко, от което се нуждая, е малко помощ от вас, за да разбера по-добре случая и правните документи, които вашият съпруг би изпратил. Мога ли да ви посетя по-късно днес?“
Г-жа Смит не можа да сдържи сълзите си.
— Ангел… — прошепна тя. — Ти си ангел… как се казваше? Да, да, рицарят в блестящи доспехи!
Мигел се засмя.
— Боже, не знам дали бих се нарекъл така. Защото вие бяхте моят рицар в блестящи доспехи, когато имах нужда от вас, г-жо Смит. Това е минимумът, който мога да направя за вас.
Мигел посети г-жа Смит по-късно същия ден и внимателно проучи документите, изпратени й от съда. Тъй като г-н Смит беше подал молба за развод и г-жа Смит вече не беше в състояние да се издържа сама, тя имаше право на издръжка.
Мигел представлява г-жа Смит в съда и те спечелиха. Той не само успя да получи издръжка за нея, но и законен дял от имуществото. След процеса обаче г-жа Смит беше разстроена, въпреки че съпругът й беше загубил, защото се чувстваше предадена и наранена.
Не успя да сдържи сълзите си, като си помисли колко щастлива е била със съпруга си, въпреки че той не беше най-добрият мъж. Тя бръкна в чантата си, за да вземе носната си кърпичка и изведнъж усети нещо дебело, като кутия, в ръката си.
Г-жа Смит го извади от чантата си, за да види ярко опакован подарък. Отваряйки го, тя намери прекрасно колие с висулка във формата на сърце вътре.
— Хареса ли ви? — попита Мигел и се настани до нея. — Направих го за вас… с ръцете си.
Г-жа Смит не можеше да каже нито дума. Топли сълзи се стичаха по нежните й бузи, а Мигел я обви с ръце и я увери, че всичко ще бъде наред, че тя ще бъде добре.
Но това не беше всичко. Когато г-жа Смит и Мигел напуснаха съдебната зала и излязоха от съда, тя беше изненадана да види чисто нова, скъпа кола, спряла пред тях. Родителите на Мигел излязоха от колата и й връчиха ключовете.
— Това е от семейството ми. — обясни Мигел.— Просто исках да ви благодаря за всичко, което направихте за моето семейство и мен преди години. Искам да продължа да ви помагам по същия начин, по който вие помогнахте на мен, когато имах нужда. Моля ви.
Обляна в сълзи, г-жа Смит погледна семейството на Мигел, а след това ярко оранжевото небе и слънцето, което хвърляше блестящите си лъчи върху тях. В крайна сметка животът не беше съвсем лош. Беше заобиколена от хора, които я обичаха и се грижеха за нея.
И какво, ако Джош не беше част от живота й? Тя все още можеше да бъде щастлива! Имайки това предвид, г-жа Смит беше вдъхновена да започне нова глава в живота си и знаеше, че оттук нататък няма връщане назад.
Какво можем да научим от тази история?
- Понякога добротата, която показвате на другите, се връща при вас, когато имате най-голяма нужда от нея. Г-жа Смит даде всичко от себе си, за да помогне на Мигел и да измъкне семейството му от мизерията. Години по-късно, когато тя беше в беда и имаше нужда от помощ, младото момче реши да се застъпи за нея.
- Отнасяйте се към всички еднакво и подайте ръка за помощ на някой в нужда. Никога няма да съжаляваш. Въпреки възраженията на г-н Смит, г-жа Смит винаги се е отнасяла с любов към семейството на Мигел и никога не е съжалявала за това.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
