М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Учителка се тревожи за осиротяла ученичка, която обядва с бездомник и се опитва да я спре, но при неочакван обрат на събитията тя открива, че той е бащата на момичето и стар познат.
Сара беше загубила апетита си. Въпреки че беше затрупана с работа от сутринта, тя не беше нито гладна, нито уморена. Вместо това се тревожеше. Не за себе си, а за нейната 6-годишна ученичка Мили, която беше загубила самотната си майка при пожар.
Сара знаеше, че денят ще бъде дълъг. С предстоящите училищни събития тя беше по-заета от обикновено. Но сега беше време за обяд, нейното време да се отпусне и тя яде наденички и сладкиши, любимите й, откакто беше малка като Мили, и не беше в настроение за ядене.
Тя бутна чинията с храна и се върна в класната си стая. Беше празно. Тя стоеше до прозореца и се взираше в детската площадка. Там видя Мили и скоро мислите й се понесоха…
— Мили, добре ли си? Ако имаш нужда от нещо, просто ме уведоми, става ли? — нежно беше казала Сара на Мили, когато момичето се върна на училище за първи път след смъртта на майка си. Тъй като роднините на Мили не искаха да я приемат, тя живееше в приют.
— Добре съм, мис Уелс — отвърна Мили със сълзи на очи. — Но мама ми липсва…
Сара я прегърна.
— О, дръж се, скъпа. Повярвай ми, става по-добре. Майка ти може да е далеч на небето с ангелите, но в момента те гледа и се усмихва. Тя знае, че дъщеря й е смела.
— Аз ли? Смела ли съм, мис Уелс?
Сара кимна и нежно избърса сълзите на Мили.
— Най-смелата от всички. Ще ти издам една малка тайна, става ли? Шшшт… Не казвай на никого, но мис Уелс има любима ученичка и тя се казва Мили! — възкликна тя и устните на Мили се извиха в усмивка.
Сара наистина не очакваше, че Мили ще се справи толкова добре с всичко, когато я утешаваше, но въпреки че беше малко момиченце на 6, Мили се справи чудесно. Сърцето на Сара се разби при мисълта, че детето е сираче.
„Тя не заслужаваше това!“ помисли си тя, докато гледаше как Мили отхапва огромна хапка от храната си този ден.
Изведнъж Сара се напрегна. Тя сбърчи чело, вперила поглед в пейката на Мили. Тя видя висок мъж, облечен изцяло в черно, да се приближава до Мили и да сяда до нея.
„Кой е той? Как изобщо е попаднал там?“ Сара изведнъж се разтревожи за непознатия мъж с Мили.
Мили бутна чинията си към мъжа и Сара се обърка. Мъжът изглеждаше опърпан и Сара не разбираше защо Мили споделяше храната си с бездомник — поне по външния му вид той приличаше на такъв.
Притеснена за своята ученичка, Сара се втурна от класната стая към детската площадка.
— Махни се от това момиче! Или ще извикам полиция! — изпищя тя, докато бързаше към пейката на Мили.
— Не, не, мис Уелс! Грешите! Той не е лош човек! Той е моят баща! — каза Мили и Сара беше шокирана.
— Баща? Как е възможно това? — Очите на Сара се разшириха от недоверие. — В училищните документи пише, че си сираче, скъпа!
— Извинявам се за объркването — намеси се мъжът. — Ако нямаш нищо против, може ли да го обсъдим насаме? Ще се върнем веднага, скъпа — каза той на Мили. След това той и Сара се отправиха към една класна стая.
— Няма да намерите името ми в архивите, защото жена ми не искаше да има нищо общо с мъж като мен — обясни той. — Да, така е. Оженихме се млади и тогава се роди Мили. Нямах работа, а парите бяха оскъдни. Исках да направя бързи пари, забърках се в грешни неща и в крайна сметка излежах присъда.
— Бях забравил, че в живота нищо не става лесно и дори да стане, скоро изчезва. Нямам работа или дом, така че не мога да взема Мили със себе си. Наскоро ме освободиха и я виждам от време на време. Днес не можах да сдържа желанието си да я видя, затова влязох през задния вход на училището. За щастие беше отключено…
Сара не каза нито дума и погледът й беше прикован в лицето на мъжа.
— Защо имам чувството, че съм ви виждала преди? — попита тя, сякаш не беше чула нищо друго, казано от мъжа. — Как се казвате?
— Джеймс — отвърна той. — Джеймс Колдуел.
— Ученикът от А клас, Джеймс Колдуел? Посещавал ли си Sunrise Valley School в Охайо?
— Аз… да — призна той учуден. — Но откъде знаете всичко това?
— Бях една година по-малка от теб в гимназията. Мина известно време, нали? Тогава чухме толкова много истории за теб! Никога не съм очаквала да те срещна по този начин, но предполагам така върви животът.
Джеймс наведе смутено глава.
— Така мисля….
— Но, Джеймс, желаеш ли да се промениш? Ако не заради себе си, поне заради Мили? Тя е прекрасно дете, което заслужава добър дом. Твоя отговорност като родител е да се грижиш за нея. Мога да говоря с директора и го убедя да те наеме… но само ако се промениш към по-добро и отгледаш Мили с любов. Тя го заслужава! Така или иначе не харесвам тази система от приюти. Израснах в такъв и е ужасен!
— Всичко — прошепна разплакан Джеймс. — Ще направя всичко за моето момиченце. Моля, помогнете ми. Тя е моят живот. Обещавам, че ще дам всичко от себе си!
— Добре тогава, ела с мен…
Като хора всички правим грешки и Джеймс не беше изключение. Това, което има значение, е дали сме готови да се поправим или не. Джеймс искаше, така че Сара му помогна. Тя му намери работа като портиер в училище и с времето той успя да се изправи на краката си.
Скоро той нае дом и взе Мили от приюта. И Сара се радваше, че нейната смела ученичка получи любящия дом, който заслужаваше.
Какво можем да научим от тази история?
- Всички правим грешки като хора, но важното е дали сме готови да ги поправим или не. Джеймс реши да остави покварения си живот в името на дъщеря си и в крайна сметка успя да й осигури добър живот.
- Бъдете винаги мили с другите; никога не знаете през какво преминават. Благодарение на помощта на Сара, Джеймс върна живота си в релси и компенсира цялото изгубено време с Мили.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
Последно обновена на 11 април 2023, 10:14 от Иван Петров