Алекс е трудолюбив бизнесмен, има съпруга и син. Работата му го занимаваше толкова много, че това започна да се отразява на семейството му. Алекс най-накрая се събужда, след като синът му го кани да се запознае с “новия си баща”.
Алекс бил успешен бизнесмен и работата му изисквала да пътува много. Докато той отчаяно тършувал из пукнатините на дивана в хола и търсел, съпругата му Аманда седяла с шестгодишния им син Джак на масата и закусвала. Джак почти не се хранеше, по-скоро беше зает с една рисунка, върху която работеше.
“Скъпи, моля те, не ми казвай, че повече няма да се присъединиш към нас за закуска – възкликна Аманда с тревога.
“Съжалявам, любов. Не разполагам с време. Мога да изпусна полета си… Виждал ли си ключовете ми?” Алекс попита, продължавайки да рови.
“Татко, погледни!” Джак каза възторжено, опитвайки се да покаже на баща си рисунката, на която тримата са като семейство.
“Съжалявам, приятелю”, каза Алекс и коленичи, за да срещне погледа на сина си. “За съжаление, няма да бъда наблизо за рождения ти ден. Но обещавам да се обадя и да ти донеса невероятен подарък”, обеща Алекс.
“Не сега, момчето ми. Татко е зает”, каза Алекс. Джак постави снимката на лицевата ѝ страна, обезсърчен от липсата на ентусиазъм или грижа на баща си.
“Ключовете ти са тук, на масата, Алекс – каза Аманда, обезсърчена.
Алекс грабна пътната си чанта и взе ключовете си от масата. Докато държеше ключовете си, Аманда го дръпна за ръката и каза: “Синът ти ти нарисува картина, Алекс!”
Алекс погледна натъжения си син, докато той си играеше с храната. Алекс се почувствал зле и изведнъж грабнал снимката. “Това е прекрасна снимка, момчето ми! Това ли съм Аз?” Алекс попита весело.
“Мм-хм!” – възкликна момчето и отново се усмихна. “Ти, мама и аз! Харесва ли ти?” – добави той.
“Харесва ми!” Алекс каза, като разроши косата му. “Ще я взема със себе си на пътуването за късмет”, каза Алекс и опакова рисунката в чантата си.
“Но ще се върнеш навреме за рождения ми ден, нали?” Джак попита с надежда в погледа си. Алекс погледна съпругата си с чувство за вина. Тя просто отвърна поглед, безпомощна.
“Съжалявам, приятелю – каза Алекс и застана на едно коляно, за да срещне погледа на сина си. “За съжаление няма да съм наблизо за рождения ти ден. Но обещавам да се обадя и да ти донеса невероятен подарък”, обеща Алекс.
“Обещанието на Пинки?” Джак каза, като протегна малкия си пръст.
“Пинки обещавам”, каза Алекс, сключи пръстите си и го целуна по челото. След това Алекс прегърна и целуна съпругата си, като се сбогува и с двамата, преди да си тръгне.
На следващия ден Джак се обади на баща си, но Алекс каза, че няма време да говорят. Обеща да се обади по-късно, но това продължи чак до рождения ден на Джак.
В деня на рождения ден на Джак майка му му организира парти на пиратска тематика. Джак обичаше пиратите, особено заради измисления герой Джак Спароу.
Когато бил по-малък, гледал един от филмите “Карибски пирати”, а когато научил, че той и харизматичният Джак Спароу имат общо име, веднага се пристрастил. Родителите му решили, че това ще бъде подходяща тема за партито му.
Участието беше невероятно. Приятелите на Джак от училище бяха там и носеха много подаръци. Сърцето на малкия Джак обаче все още не беше спокойно, защото единственият човек, с когото би искал да прекара рождения си ден, го нямаше никъде. За да стане още по-лошо, Алекс не отговаряше на нито едно от обажданията на Аманда.
“Кой е този Райън, за когото говориш? Аз съм криворазбраният капитан Хук! И съм откраднал новата ти сабя. За да си я върнеш, ще трябва да следваш тази карта”.
“Не се притеснявай, момчето ми. Татко ти просто е малко зает с работа в момента. Сигурна съм, че скоро ще се обади, момчето ми” – увери Аманда тъжния Джак.
Мрачният Джак седеше в пиратски костюм на верандата в задния двор и наблюдаваше как всички около него се забавляват. Всяко дете там сякаш се радваше на партито повече от рожденика. Той се беше опитал да се наслади на рождения си ден, но нещата не бяха същите без баща му.
Баща му беше купил на Джак много скъпа, чисто нова пиратска сабя, която му беше изпратил за рождения ден. Разочарован, той я беше оставил в къщата и предпочете да седне унило на верандата.
Докато той седеше там, потънал в отчаяние, 64-годишният им семеен градинар наблюдаваше отдалеч как работи в двора и съжали бедното дете. Мислеше как да го развесели, после погледът му се срещна със сабята в къщата и най-накрая му хрумна.
Няколко мига по-късно Райън се приближи до Джак, облечен като лошо изпълнение на капитан Хук. Макар да беше нещо, което беше сглобено набързо, то беше достатъчно убедително.
“Аррх! Ахой, матеи! Търся рожденика? Имам някакво съкровище за него – оживено каза Райън. Джак избухна в ревящ смях от пиратската имитация на стареца.
“Съкровище? Какво имаш предвид, Райън?” Джак попита развълнуван.
“Кой е този Райън, за когото говориш? Аз съм Криворазбраният капитан Хук! И съм откраднал новата ти сабя. За да си я върнеш, ще трябва да следваш тази карта – каза Райън и подаде на Джак карта.
“Търсене на съкровище!?” – възкликна момчето, което беше на седмото небе от щастие.
“Да! По-добре започни сега, иначе сабята ти е моя!” Райън каза с анимиран зъл смях.
Джак веднага се впусна в търсене на съкровището. За пръв път по време на партито той се забавляваше истински, а не беше обсебен от отсъствието на баща си.
Благодарение на Криворазбрания капитан Хук това, което бе започнало като най-лошото празнуване на рождения ден на Джак, се бе превърнало в най-доброто досега. По-късно вечерта Алекс най-накрая се обади на Аманда и тя меко казано не беше впечатлена.
“Много съжалявам, Аманда. Конференцията се проточи повече от очакваното и аз не можах да си тръгна. Моля те, искам само да му пожелая честит рожден ден, Аманда”, моли Алекс.
“Малко си закъснял, Алекс. Той беше изтощен от партито. Чакал те е цял ден. Сега вече спи.” Аманда каза угрижено.
“О, не”, каза съкрушеният Алекс. “Моля те, кажи ми, че поне се е зарадвал на подаръка ми” – добави Алекс.
“Това беше най-малкото му притеснение. Искам да кажа, че помогна при търсенето на съкровище, но освен това се съмнявам”, каза Аманда, преди да направи пауза, за да прецени мислите си.
“Виж, Алекс. Знам, че си зает, и оценявам неуморните часове, които полагаш за семейството ни. Но днес синът ти наистина имаше нужда от теб, а ти го разочарова. Не знам как ще го компенсираш, но трябва да го разбереш… Сбогом, Алекс – завърши Аманда.
Минаха няколко месеца и Алекс трябваше да напусне семейството си заради поредното служебно пътуване. Докато пътувал, той забелязал нещо странно. Джак не му се обаждаше както обикновено. А когато Алекс най-накрая го свързал по телефона, той звучал по-малко ентусиазирано от обикновено.
Притеснен от внезапната промяна, Алекс я разглежда по време на един от разговорите им. “Джак, всичко ли е наред? Напоследък изглеждаш малко отпаднал”, попита Алекс.
“Да. Всичко е наред. Просто бързам да играя. Може ли да направим това по-късно?” Джак каза безгрижно.
Алекс беше изненадан и леко наранен, но всячески се опитваше да запази хладнокръвие. “Хм… да, разбира се, момчето ми. Обичам те – каза Алекс точно когато линията прекъсна. Сърцето му беше разбито. Той извади картинката, която Джак беше нарисувал. Не я беше поглеждал от онзи ден. Докато я гледаше с възхищение, изведнъж го обзе решителност: трябваше да се бори за семейството си.
На следващия ден Алекс беше решен да върне вниманието на сина си. Изпрати му скъп подарък, но по-късно разбра, че Джак дори не го е отворил, защото си е играл навън и не се е интересувал. Алекс се обажда на Аманда, за да ѝ обясни скорошното поведение на сина си, но тя просто му казва, че всичко е по негова вина.
На Алекс му хрумнало, че нещата в дома му не са наред. Между него и сина му имало нарастващ разрив, а болката и объркването били непоносими за Алекс. Той решава да прекъсне пътуването си и да се върне у дома.
Когато таксиметровият шофьор спря пред двора му, сърцето на Алекс се разтуптя при вида на малкия Джак, който тичаше развълнуван към него. Алекс изскочи от таксито с багажа си, готов да прегърне Джак, но той спря пред него и го подкани да го последва, казвайки:
“Ела! Хайде да тръгнем. Ще те запозная с новия си баща!”
Алекс не можеше да повярва на това, което току-що беше чул. Сърцето му се сви в стомаха, докато си мислеше за всички ужасяващи последици и възможни сценарии на това, което синът му току-що му беше казал.
“Аманда!” Алекс изкрещя и се втурна в къщата. Той се насочи право към Аманда в кухнята.
“Здравей, скъпа! Какво те е довело у дома толкова рано…” Преди Аманда да успее да довърши изречението си, Алекс вече се втурваше към нея.
“Синът ми току-що ме извика да се запозная с баща му!!! Какво става тук, Аманда?!” Алекс попита, разгневен.
Аманда се хвана за главата с въздишка и след това отговори: “Не си го разбрала правилно, Алекс”.
“О, наистина!? Наистина ли? Синът ми ме кани да се запозная с предполагаемия му баща, а аз съм в грешка?” – изригна разяреният Алекс.
“Стига, Алекс! И всъщност, да. Знаеш ли какво? Всъщност има някаква истина в това!” Аманда отвърна на удара, отвръщайки на енергията на съпруга си. “Излез навън и се убеди сам!” Аманда каза, обърна гръб на Алекс и продължи в кухнята.
Алекс се втурна навън, за да открие Райън и Джак, които си играеха на пирати навън. Той беше объркан и не можеше да разбере в какво е попаднал току-що. Върна се при Аманда и поиска отговори.
“Те играят на игра, глупако!” Аманда каза, като извърна очи и параноята на съпруга си. “Това е някаква пиратска игра по сценарий, а Райън е бащата на Джак”, каза Аманда.
“О – каза Алекс с облекчена въздишка.
“Но ако премахнете игрите и скриптовете… Истината е, че през тези седмици Райън наистина те замести в живота на Джак…” Аманда каза тъжно, преди да си тръгне към стаята си.
“С пари могат да се купят много неща на този свят. Но има едно нещо, което не можеш да купиш…
Думите ѝ предизвикаха страх у Алекс. Наистина ли губя сина си заради градинаря? Алекс си помисли. Той се втурна след Аманда, изнервен от цялата ситуация.
“Трябва да го уволним!” Алекс се обърна към съпругата си.
“Защо да го правим?” Аманда попита объркано.
“Защото…” Алекс започна, опитвайки се да измисли перфектната лъжа, но не успя. “Ем… Той… Неговият… Той има остарели идеи за градинарството, а аз бих искала да привлечем по-млад специалист – каза Алекс.
“Градинарство?” Аманда попита със страничен поглед, без да вярва на нито една дума от устата на съпруга си.
“Да… Разбира се… Градинарство – каза Алекс колебливо.
“Слушай, Алекс. Райън не е виновен за нищо от това. Ти си! Единственото, което направи, беше да бъдеш до него, когато ти не можеше да бъдеш”, заключи Аманда.
Алекс все още беше твърдо решен да уволни Райън. Не искаше някакъв старец да се прави на баща на детето му. И най-важното, нямаше намерение да губи детето си. Алекс се втурна навън и се обади на Райън.
“Слушай, Райън, знам, че си при нас от известно време, и оценяваме всичко, което си направил за нас. Но се страхувам, че ще трябва да те пуснем да си тръгнеш – обясни Алекс, като не успя да срещне погледа на Райън заради скритата си вина.
“О, добре. Мога ли да говоря, сър?” Райън попита, като почтително свали шапката си.
“Хм… Разбира се”, отговори Алекс.
“С пари могат да се купят много неща на този свят. Но има едно нещо, което не може да се купи: времето. Подарил си на сина си сабя, която си купил с пари. А аз му дадох времето, което прекарах с него. Какво той оцени повече?”
Алекс не каза нищо, онемял, докато Райън продължаваше да споделя с него мъдростта си. “Жена ти те познава по-дълго от сина ти. Тя има по-голям кредит на доверие към вас. Но и то ще свърши и ти просто ще останеш сам. Но тогава мен вече няма да ме има и няма да можеш да ме обвиняваш. Сбогом, Алекс – завърши Райън.
Райън опакова нещата си и се канеше да си тръгне, преди Алекс да го спре и да му се извини. “Съжалявам, Райън. Не си направил нищо лошо. Просто си се грижел за сина ми. И ти благодаря не само за това, но и за мъдрите ти думи”, каза Алекс и му подаде ръка за ръкостискане. Райън стисна ръката му с любезна усмивка и каза: “Извиненията се приемат, господине.”
На следващия ден Алекс си взема отпуск. Той остава вкъщи със сина си. Видял Джак да играе футбол с Райън в задния двор и отчаяно искал да се присъедини. Той обаче нямал никаква представа как да го направи. Толкова отдавна не беше играл никаква игра.
Затова вместо това отворил бутилка бира и седнал до басейна да ги наблюдава, когато изведнъж топката се търкулнала под краката му.
“Ритни я, татко!” – изкрещя Джак.
Алекс ритнал топката с всичка сила и тя прелетяла над оградата. “Уау! Татко, как можеш да риташ така? Научи ме!” – извика Джак.
Райън се усмихна и каза: “Ще ви оставя двамата да го направите. Аз имам работа.”
Когато Райън си тръгва, Алекс веднага се обажда на своя бизнес партньор. “Питър, ти ще управляваш бизнеса вместо мен през следващите две седмици. Аз излизам в отпуск, който влиза в сила незабавно. Трябва да науча сина си как да играе с топка”, каза той и погледна Джак.
“Ура!!!” Джак извика, прегръщайки горещо баща си.
От този ден нататък Алекс дава приоритет на времето, прекарано със семейството му, и престава да ги приема за даденост. Отношенията му със съпругата и сина му се подобриха драстично. И в крайна сметка двамата с Райън станаха добри приятели, като Райън продължи да му дава мъдри напътствия.
Какво можем да научим от тази история?
Времето е по-ценно от парите. Алекс си мислел, че може да спечели сърцето на сина си с подаръци, но единственото, което той искал, било да прекара малко време с баща си.
Дайте приоритет на това, което наистина има значение в живота ви. С помощта на Райън Алекс имал късмета да се научи да приоритизира истински ценното в живота си, преди да го загуби. С помощта на Райън и напътствията на съпругата си той намери пътя към възстановяване на връзката със сина си.
Споделете тази история с приятелите си. Тя може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Ако тази история ви е харесала, може би ще харесате и тази за син, който открива, че баща му има второ семейство и нахлува в офиса му.
Този материал е вдъхновен от истории от ежедневието на нашите читатели и е написан от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или места е чисто случайна. Всички изображения са само с илюстративна цел. Споделете своята история с нас; може би тя ще промени нечий живот. Ако желаете да споделите своята история, моля, изпратете я на info@ponichka.com
