М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Бедна вдовица, бореща се за прехраната си, празнува 33-ия си рожден ден със сина си тийнейджър в приюта за бездомни. Той й дава малка подаръчна кутия и тя припада, след като намира ключ вътре.
Виона бе преживяла най-лошите дни в живота си, но нищо не я беше подготвило за удара от загубата на съпруга си Шон.
Виона беше на 17, когато зачена. Напусна гимназията с безцелен живот и роди сина си Кори няколко месеца по-късно. Тя нямаше родители и 19-годишният Шон беше единствената й опора в живота. Те планираха да се оженят скоро след това и да живеят красивия живот на мечтите си с новороденото си дете.
Двойката търсеше утеха с малкото, което имаха. Всичко беше перфектно, докато Шон не загина при пътен инцидент, оставяйки жена си и новородения си син и отнасяйки не само тяхното щастие в гроба си…
Докато Шон беше жив, той никога не караше Виона да съжалява за нещо. Той беше единственият издържащ семейството, така че тя се бореше след смъртта му.
Виона се премести със сина си в близкия приют, след като продаде малката си къща, за да плати дълговете на Шон. Започна работа като помощник в ресторант. Работата не изискваше диплома, така че Виона се справяше, въпреки че ръцете й бяха болезнено белязани от преумора.
Кори започна да ходи на училище и всичко беше наред, докато Виона не припадна в кухнята, докато миеше чинии.
— Колкото по-скоро го направите, толкова по-добре. — каза лекарят на Виона, след като тя беше диагностицирана със състояние, което изискваше спешна операция.
За да спести пари за операцията, Виона работеше още по-усърдно, като избра да не разкрива състоянието си на Кори, който беше на 14 години.
Изминаха две години и момчето виждаше колко много се бори майка му да го отгледа, така че реши, че не може просто да стои и да гледа.
— Трябва да направя нещо, за да помогна на мама. Ще започна работа… Но кой ще ме наеме? Аз съм още девети клас… — чудеше се той.
Случайно попадна на обява за позицията на продавач-асистент в магазин за хранителни стоки и скоро започна да работи там на непълен работен ден всеки ден след училище. Първоначално майка му беше против, но той я убеди, че обича това, което прави.
За да посвети повече време на работата си, той напусна футболния отбор и никога не губеше време в скитане с приятелите си. Единственото нещо, което го занимаваше след дълъг работен ден, беше неговият лаптоп.
Кори обичаше онлайн игрите и се опитваше да разработи своя собствена игра. На 16 той започна да мисли като отговорен възрастен, но все още нямаше представа, че майка му е болна.
Виона беше скрила истината за диагнозата си, защото не искаше да плаши Кори. Мислеше, че това ще го отвлече от обучението му.
Един ден Кори изглеждаше необичайно разстроен и това разтревожи Виона.
— Нищо, мамо… — увери я той. — На път съм да предложа ново приложение за игри. То е забавление, освен това е информативно…полезно за деца.
— Това е интересно! Но от какво се разстройваш? — попита го тя.
— Имам нужда от инвеститори, за да стартирам приложението си. За съжаление, никой не желае да ми се довери, защото смятат, че съм просто дете. Смятат, че би било рисковано.
Виона въздъхна. Тя не искаше да вижда сина си да се отказва от мечтата си или да се проваля. Тя реши, че ще му помогне да постигне целта си. На следващия ден отиде в банката, за да изтегли всичките си спестявания.
— Вярвам в теб, Кори! Вземи тези пари. Надявам се това да помогне. — каза Виона, подавайки му 20 000 долара, които беше спестила. Това бяха трудно спечелени пари, които беше натрупала след поставянето на диагнозата.
Кори благодари на майка си и започна да подготвя нещата, за да стартира своята онлайн игра. Той работеше упорито ден и нощ, балансирайки между училище, работата в магазина на непълен работен ден и разработването на нови игри.
Когато Кори най-накрая пусна играта си, тя постигна голям успех. Два месеца по-късно той подари на майка си малка кутия за 33-ия й рожден ден. Виона беше изненадана, защото това беше първият й подарък от години.
— Какво е това, скъпи? И защо си пилееш парите за мен? — попита тя, докато разопаковаше кутията. Вътре имаше ключ.
— Какво е това? — попита тя Кори.
— Честит рожден ден, мамо! Това е ключът за новата ни къща! — каза момчето и трогна майка си до сълзи. Но точно когато Виона се канеше да прегърне сина си, тя припадна.
Кори беше разтревожен.
— Мамо…мамо? Събуди се…какво ти е? — изпищя той, преди да се опита да закара Виона в болницата, където най-накрая научи какво е крила майка му от него през всичките тези години.
— Моля ви, направете всичко възможно, за да я спасите. — каза Кори на лекарите, които бързо оперираха Виона. Кори плати за операцията и Виона се възстанови няколко седмици по-късно.
— Сине, защо похарчи парите си, за да купиш тази къща? Можеше да ги спестиш за колежа си. — каза Виона на Кори, когато беше на път да бъде изписана от болницата.
Кори се усмихна и я прегърна. Той й каза, че е негов дълг да я прави щастлива и да споделя борбите й, а не само нейната радост.
— Да се прибираме, мамо! — каза той и те тръгнаха към новия си дом в покрайнините на града.
Последно обновена на 12 ноември 2023, 18:44 от Иван Петров