Безсърдечен баща изоставя плачещия си син, за да започне нов живот с новата си любов. Той не знае, че кармата ще го върне при сина му години по-късно в тежко положение.
Рон Хенсън имаше най-хубави дом или поне така си мислеше малкото момче. Майка му и баща му никога не се караха, празнуваха малки моменти и постижения заедно, а по-големият му брат го обожаваше.
Така че беше естествено Рон да се чуди защо един ден майка му започна да спи в спалнята за гости. Баща му също беше започнал да се връща късно от работа и те вече не гледаха филми заедно в петък вечер.
Притеснен, той събуди по-големия си брат Питър една нощ, за да обсъдят това.
— Мама и татко добре ли са, Питър? — попита той. — Чух татко да казва, че ще се срещне с адвокат… и, и… мама иска попечителство! Какво означава това?
— Пич! — Питър измърмори, не искаше да се събуди. — Можем ли да обсъдим това утре? Това е нормално за толкова много семейства! Те се развеждат!
— Какво? — попита притеснен Рон. — В различни домове ли ще живеят? Може ли повече да не ядем пица заедно?
— Хей, хей, Рон, успокой се. Мама ще получи попечителството, защото татко така или иначе не го иска! Те чакаха да ти кажат, след като нещата са финализирани… Татко изневерява на мама, Рон! Той има афера! Той нарани мама!
— Но татко обича мама и той ни обича! — каза малкото момче през сълзи.
— Хей, всичко е наред. Мама и аз сме тук за теб.
Питър прегърна Рон и го утеши. Той направи това, което всеки по-възрастен, любящ брат би направил. Но сърцето на Рон не беше спокойно. Не можеше да повярва, че неговият супергерой, неговият баща, е направил такова нещо.
Рон реши да спаси семейството си. Знаеше, че баща му никога няма да изостави майка му, ако той плаче и го моли да не го прави. Винаги, когато баща му го виждаше тъжен, той му даваше каквото искаше. Рон знаеше, че и този път ще проработи. Малкото му сърце беше уверено в това.
И така, една сутрин, когато майка му, Шарън, му се обади и му каза истината, Рон беше спокоен, с готов план в съзнанието си.
— Той заминава тази вечер, скъпи. — каза Шарън с пречупен глас. — Но аз съм тук, Рон, и винаги ще бъда тук за теб и Питър, нали?
Рон кимна и не каза нищо, въпреки че изведнъж му се прииска да заплаче. Преглътна сълзите си и се престори на силен.
Но когато видя баща си да излиза през входната врата с чантите си, той изтича до него, прегърна краката му и започна да плаче.
— Татко! Моля те, не си тръгвай! Виж, тъжен съм! Просто съм толкова тъжен! Няма да си тръгваш, нали? — изхлипа той.
— Рон, скъпи. — тихо каза баща му Дарън. — Таксито ми чака. Трябва да тръгвам.
— Но защо, татко? Това е и твоята къща! — изкрещя разплакано момчето. — Ти ме обичаш и аз те обичам. Моля те, не си отивай, татко! Моля те!
Сълзите на Рон не трогнаха Дарън. По-възрастният мъж изчака, докато Питър издърпа Рон от пътя, след което се обърна и излезе. Без “Съжалявам”. Без “Довиждане”. Без “Обичам те!”. Нищо.
След напускането на Дарън семейството се бори много. Шарън нямаше работа, а разводът вече беше стопил спестяванията й. Тя започна да мие чинии в закусвалня, за да отгледа момчетата си и се закле да им даде толкова много любов, че баща им никога да не им липсва.
Но един ден години по-късно, докато чистеше стаята на Рон, Шарън надникна в компютъра му, който беше оставен включен, и замръзна. Тя разбра, че Рон търси Дарън. Защо? Защо го прави? Тази вечер тя го сложи да седне и се изправи срещу него.
— Той не се свърза с нас нито веднъж през всичките тези години, миличък. Защо би го направил?
— Мамо — каза Рон. — Той е моят баща. Той е семейство, а ти не се отказваш от семейството.
— Тогава защо той се отказа от нас, Рон? Защо не помисли за това, когато ни изостави и те остави да плачеш на прага? Моля те, спри да го търсиш! Той беше ужасен съпруг и още по-ужасен баща! Все още искаш да се противопоставиш на майка си, давай, Рон, но този човек е мъртъв за мен! Той не означава нищо за мен! — каза тя, избухвайки в сълзи.
Рон не виждаше болката на Шарън и осъзна, че я е наранил. Той й обеща, че никога няма да го направи отново и реши да спре да търси Дарън.
— Кълна се, че няма да търся татко, мамо. — каза той и я прегърна. — Съжалявам. Наистина не исках да те нараня.
Но нито Рон, нито Шарън знаеха, че съдбата има други планове. Скоро нещата щяха да се обърнат и Рон щеше да срещне Дарън…
13 години по-късно…
28-годишният Рон излезе от офиса си и се обади на Питър, който работеше за компания само на няколко сгради. Братята често обядваха в малко бистро срещу офиса на Рон.След като поръчаха храната си, Рон и Питър излязоха от кафенето, когато видяха просяк на улицата, обърнат с гръб към тях, който молеше минувачите за храна.
Братята се почувстваха зле и купиха поничка и чаша кафе за бедния човек, но като видяха лицето му, бяха шокирани. Съдбата ги изправя лице в лице с мъжа, който ги беше напуснал. Дали синовете биха му простили?
***
— Татко? — извика Рон. — Какво… какво ти се случи?
Питър се усмихна.
— Боже! Току-що пропилях няколко долара и купих тази храна! Но това е добре; той все още може да я вземе. Да вървим, Рон!
— Хей, Питър, чакай! Не можем да го оставим така! Той е татко!
— И какво? Това не променя нищо, Рон! Той е никой! Тръгвам си, чао!
Питър се отдалечи, без да се обръща назад, за да погледне баща им, но Рон не можеше да направи това. Той заведе Дарън в кафенето, поръча му храна и търпеливо изслуша историята му.
Оказа се, че Дарън е бил измамен от новата си съпруга, която го е изгонила от къщата, след като е прехвърлила къщата и активите му на нейно име. Дарън не могъл да се справи, затова се обърнал към алкохола, което разрушило живота му и го докарало до улицата.
— Ще се прибереш с мен, татко! — каза Рон, чувствайки се ужасно, след като чу историята на баща си. — Можеш да живееш с мен, става ли? Ще ти помогна.
— Не мога, синко. — каза през сълзи възрастният мъж. — Както каза Питър, заслужавам този живот. Това, което направих, ми се върна. Остави ме на мира, сине. Махай се, просто си върви
— Няма да го направя, татко. Не мога да се откажа от семейството си! Знам, че това, което направи, беше ужасно, но това не променя факта, че все още сме роднини. Ти все още си ми баща и семейството никога не се отказва от любимите си…
След много убеждаване, Рон върна Дарън у дома. Той каза на Питър и Шарън, че ще прости на Дарън, защото иска да се освободи от болката, която е изстрадал преди години. Също така, защото младият Рон беше щастлив, въпреки че презираше баща си от години, искайки да разбере защо го е изоставил.
За него беше достатъчно да знае, че Дарън е признал грешката си. Това излекува разбитото сърце на момчето.
Какво можем да научим от тази история?
- Да прощаваш не е лесно, но силното сърце може и трябва. Рон знаеше, че за да оздравее сърцето на малкия Рон, той трябва да прости на Дарън и да продължи напред, и го направи, въпреки че не беше лесно.
- Преразглеждането на болезненото минало само увеличава агонията и мъката. След като преодоля миналото и продължи напред, умът на Рон беше облекчен, както и сърцето му.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
