Едно момче е подигравано в училище, че не общува със съучениците си, определяйки го като аутсайдер. Но всичко се променя, след като съучениците му чуват речта му в Деня на бащата.
Питър Холанд постоянно беше гледан презрително от връстниците си, защото не се вписваше сред тях. Те го дразнеха, наричаха го с имена като “изрод” и “луд” и го етикетираха като аутсайдер.
Питър никога не отвръщаше на обидите им, за да избегне неприятности, но децата приеха мълчанието му за слабост и го дразнеха, казвайки:
— Виж, виж! Питър Изрода отново ни избягва!
Като 10-годишен, на Питър не му беше лесно всеки път да се прави на глух за унижението, но той даваше всичко от себе си. Никога не се оплакваше на никого от подигравките, с които се сблъскваше, вярвайки, че силните деца не трябва постоянно да хленчат за едно или друго нещо.
Но един ден всичко се промени…
В Деня на бащата училището на Питър беше домакин на събитие, на което бяха поканени всички ученици, заедно с техните родители, да изнесат реч за своите бащи.
Когато всички пристигнаха и церемонията започна, всички съученици на Питър се обърнаха да го погледнат и забелязаха, че е сам. Като видяха, че баща му не дойде на церемонията, те му се изсмяха. Питър се почувства ужасно, но не им каза нищо. Децата обаче нямаше да спрат само дотук.
Когато най-накрая дойде редът на Питър да говори, те му правеха физиономии, показваха му палец надолу и му казваха „загубеняк“. Но той не им обърна внимание, запази спокойствие и започна речта си.
— Добър ден на всички — каза той. — За съжаление баща ми не можа да дойде тук днес, но просто искам да му благодаря…
Докато Питър казваше това, децата се изкискаха.
— Дори баща ти те мрази! Затова не дойде, неудачник! — извика един от учениците и очите на Питър се насълзиха.
— Тишина, тишина, всички! — извика учителката на учениците, преди да се изправи срещу Питър. — Моля, продължи с речта си, Питър. Няма да те прекъсват отново.
— Благодаря ви, госпожице. — отговори той и продължи да споделя историята на баща си:
— Моят баща е най-добрият баща на света! Той ме обича и аз също го обичам, не само защото е добър баща, но защото е моят герой! Той е пожарникар и спасява животи. Липсва ми, когато не е у дома, но се гордея с него, защото помага на толкова много хора.
— Работата му е предизвикателна, но той никога не се отказва. Понякога излиза рано сутрин и се връща късно през нощта. Той не е вкъщи, за да помогне на мама, така че трябва да й помагам у дома…
Питър добави, че баща му наскоро е наранил крака си, докато спасявал семейство от пожар и е бил поставен на легло. В резултат на това той не можел да дойде на събитието и Питър сега имал допълнителни задължения на плещите си. Той каза, че трябва да помага на майка си с градинарството и домакинската работа, с която се е занимавал баща му.
Момчето каза, че се чувствал ужасно, когато съучениците му го дразнели, че не излиза с тях, но той нямал време за това, тъй като бързал да се прибере от училище, за да помогне на майка си и баща си.
— И… — успя да завърши той, преди да избухне в сълзи. — Просто исках отново да благодаря на татко, че остана буден цяла нощ, за да ми помогне с тази реч. Той е най-добрият! Обичам те, татко!
Веднага след като Питър завърши речта си, имаше бурни аплодисменти за него. Погледите на съучениците му бяха приковани в него и вече не изпитваха желание да го ругаят. Всъщност всички те бяха смутени от това, което бяха направили, осъзнавайки, че са сгрешили да се подиграват на Питър, без да знаят неговата история.
На следващия ден беше събота и Питър беше вкъщи и помагаше на майка си, когато чу почукване на вратата. Когато отговори, видя съучениците си да стоят на верандата с градински инструменти.
— Здрасти, Питър. — каза един от тях. — Няма ли да ни пуснеш?
— Какво… какво правите тук, момчета? — попита ги Питър объркано.
— Просто искахме да ти се извиним, Питър. — обясни едно от децата. — Не трябваше да бъдем лоши с теб.
— Да, Питър. — добави друго момче. — Чувствахме се зле, че те обиждахме през цялото това време. Не знаехме, че помагаш на родителите си у дома, затова не излизаш с нас. Искаме да се реваншираме, като им помогнем и на тях. Можем ли да влезем?
Питър се ухили. Беше щастлив, че съучениците му най-накрая се отказаха от неприязънта си към него.
— Всичко е наред, момчета. — отвърна той, усмихвайки се. — Можете да влезете.
Този ден децата работиха заедно в градината на Питър под надзора на майка му Синтия. Те дори му помогнаха да почисти къщата.
Когато свършиха, Синтия ги почерпи със сандвичи, бисквити и шоколадово мляко. Бащата на Питър, Дейвид, им разказа няколко истории за работата си и децата бяха напълно увлечени.
Синтия знаеше колко много е пожертвал Питър, за да помогне на нея и Дейвид, и беше щастлива да го види с децата. Докато те си тръгваха, тя ги помоли да идват, когато пожелаят.
От този ден нататък Питър никога повече не беше дразнен в училище. Да не говорим, че имаше огромна група приятели.
Какво можем да научим от тази история?
- Не съдете някого, преди да знаете цялата история. Съучениците на Питър му се подиграваха, защото не общуваше и не прекарваше време с тях. Когато разбраха, че не може да го направи, защото трябва да помогне на родителите си, всички съжаляваха и му се извиниха.
- Децата могат да бъдат жестоки понякога. Ако Питър не беше разказал своята историята, другите деца щяха да продължат да го дразнят. За щастие, те в крайна сметка осъзнаха грешката си и станаха приятели с него.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
