Егоист подава молба за развод, когато съпругата му забременява за пети път. Той не иска да се изправи пред отговорностите си като баща, но по-късно съжалява.
Тод беше бизнесмен, който живееше егоистично. Той вярваше, че светът се върти около него и не го интересуваше как се отнася към другите хора, включително собствената си съпруга Линда.
Тя нямаше представа колко егоистичен може да бъде той, докато не започнаха да им се раждат деца. Тод не криеше желанието си да отглежда момчета, но Линда не беше обърнала внимание на това, защото смяташе, че всеки мъж винаги е искал момчета.
Когато забременя за първи път, тя беше въодушевена, но съпругът й беше малко по-сдържан към щастието си. Тя реши да не се тревожи твърде много за това, мислейки си, че вероятно той се притеснява като бъдещ баща.
Когато научиха, че ще бъдат близнаци няколко месеца по-късно, Тод стана още по-резервиран. Поведението разтревожи Линда, но тя мълчеше.
Няколко месеца преди деня на раждането лекарят разкри на Линда, че близнаците са момичета. Новината не помрачи радостта й, но не можеше да се каже същото за Тод. Той беше много недоволен от това.
— Исках мъжка рожба! — извика той, когато научи за пола на неродените си деца. — Не една, а две дъщери?! Сигурно това не може да е моят дял!
— Детето си е дете, независимо от пола си, Тод. — каза му Линда, но това не успокои Тод.
Когато момичетата се родиха, Тод не участва в раждането. Той остана вкъщи и се държеше така, сякаш нямаше никакви грижи на света. В интерес на истината той беше твърде егоистичен, за да приеме отговорностите да стане баща, но никой не знаеше това.
Когато съпругата му най-накрая се върна у дома с бебетата им, Тод се държеше на разстояние, сякаш всички бяха носители на чума. Той отказа дори да държи децата си и нареди на Линда да ги настани в детската им стая.
Поведението му шокира съпругата му и след като тя няколко пъти се опита да го убеди дори само да погледне децата, тя се отказа. Грижата за децата стана нейна единствена отговорност, но не й беше лесно, защото трябваше да изпълнява и задълженията си на съпруга.
През цялото време Линда размишляваше какво би могло да направи Тод такъв, какъвто беше, но не измисли нищо. Минаха години, но Тод все още отказваше да общува с децата си като баща.
Той ги държеше на една ръка разстояние и не направи нищо, за да ги отгледа, освен да осигури пари, за да ги изхрани и облече. Когато Линда забременя отново, тя се поколеба преди да съобщи новината на Тод.
Когато го направи, той не искаше да участва в това.
— Ти си бременна? — попита той. — Отново?
— Защо говориш така, сякаш не си наясно до какво води правенето на любов? — изстреля тя раздразнена.
— Ами не ме интересува. — каза й той. — Всичко, което правиш, е да раждаш женски деца, когато аз искам да имам мъжки.
— Но докторът казва, че само мъжките гени решават дали детето ще бъде мъжко или женско, защо ме обвиняваш? — той нямаше отговор.
След този спор Тод започна да се отнася с Линда още по-лошо. Когато тя му каза, че отново носи близначки, той стана още по-дистанциран.
Отказваше да се прибере вкъщи с дни и винаги, когато го правеше, избягваше децата си и разочароваше майка им. Не можеше да й каже, че се страхува повече да стане баща, отколкото е ядосан за пола им.
За него да стане баща означаваше да се откаже от много неща в живота си и той просто нямаше интерес да прави подобно нещо, така че продължи да използва факта, че са момичета, за да го прикрие.
Когато Линда роди, той беше обзет от страх и вина. Той не можеше да се изправи пред нея и дори обмисляше да се разведе, така че се ядосваше всеки път, когато тя и децата попадаха в полезрението му. В крайна сметка той й забрани да спи в брачното им легло и премести нещата й в детската стая.
Линда посочи, че няма легло, където да спи, но Тод не го беше грижа. Беше се убедил, че Линда е лошата, защото изобщо е родила деца.
Линда често плачеше, защото беше тъжна, че съпругът й се държи така. Тя трябваше сама да се грижи за четирите момичета, докато Тод се наслаждаваше на живота си, правейки нещата, които харесваше.
Той се увери, че тя държи децата далеч от погледа му, и направи шумоизолация на стените на детската стая, за да предотврати виковете им да достигнат до него. В резултат на това Линда беше по същество сама в грижите за четирите деца.
Беше стресиращо за нея, но децата й направиха всичко това да си заслужава. Всички бяха здрави и красиви. Линда беше едно дете и винаги беше копняла за брат и сестра, така че беше благодарна, че децата й нямаше да имат този проблем.
Линда продължи да изпълнява дълга си на съпруга и майка, въпреки щетите върху нейното тяло. Тогава един ден тя откри, че отново е бременна.
Тя не беше склонна да каже на Тод и имаше основателна причина. Когато най-накрая го направи, той избухна от ярост. Нищо, че тя не би могла да зачене детето без неговото доброволно участие.
След като й се развика, той опакова малък куфар и реши, че ще отиде на почивка, защото според него му трябваше време да се забавлява, след като плащаше сметките на по-големите си деца.
Докато го нямаше, мъж на име Стив посети жена му. Той беше техен съсед и беше напуснал града преди две години, след като загуби жена си и децата си в автомобилна катастрофа.
— Чух, че си станала майка, така че дойдох да те поздравя. — каза той, когато Линда го покани на обяд.
— Благодаря ти, Стив! — отвърна тя. — Не мислех, че ще искаш да се върнеш тук след…
— Бягам от години, Линда, но научих, че не можеш да надбягаш себе си. — каза тъжно той. — Стига за мен, позволи ми да се запозная с вашите ангелчета.
Този ден Стив прекара много време с Линда и нейните деца. Той играеше с момичетата, както преди, когато дъщеря му беше жива. Той беше истински щастлив за първи път, откакто жена му почина.
На следващия ден той се върна и така започна тенденцията. Всеки ден през тази седмица той посещаваше Линда и нейните деца, които бързо го обикнаха, тъй като той беше първият баща, който някога са имали.
Когато Тод се върна, той поднови скандалите си с Линда. Беше му писнало от брака, но в този момент всичко, което искаше, беше тя да се отърве от нероденото им дете. Тя отказа да направи това и спорът им продължи, докато един ден тя рухна от стрес.
За щастие Стив беше наоколо и успя да я заведе при лекар, който я лекуваше и препоръча много почивка, за да спаси бебето. Линда беше притеснена, защото знаеше, че Тод няма да се грижи за децата, но отново Стив се появи и предложи да направи това, докато тя си почива.
През следващите седмици той се грижеше за децата и това разтопи сърцето й. Когато най-накрая се подобри, тя говори с Тод и изяви недоволството си, което, както се очакваше, остана нечуто.
Следващата седмица Тод подаде молба за развод и Линда щастливо подписа документите, тъй като така или иначе вече се влюбваше в Стив. Това обаче беше при условие, че ще й бъде позволено да остане в брачната им къща, докато си намери подходящо място за живеене. Така че Тод раздели къщата, за да избегне среща с нея и децата.
Стив продължи да я посещава, за да й помага да се грижи за децата и бавно разви чувства към нея. Накрая един ден той я помоли да се премести при него и тя се съгласи.
За ужас на Тод, Линда приветства син след това и една година по-късно се омъжи за Стив. Те продължаваха да живеят до него, докато той остана сам и гледаше как децата му наричат друг мъж татко.
Тогава осъзна какъв егоист е бил. Изяждаше го отвътре и в крайна сметка го тласна да посегне на живота си.
