Една жена е ядосана и наранена, когато съпругът й забравя 50-ата годишнина от сватбата им и изхвърля вещите му навън – докато той не се прибира у дома с необичайно извинение.
Бети Кармайкъл беше сигурна, че съпругът й отново е забравил годишнината им, само че този път нямаше да го посрещне с примирение. Тя беше омъжена за Доналд от 50 години и заслужаваше нещо повече!
Тя беше до него през цялото време и му бе дала три деца и най-хубавите години от живота си, а какво получи? Не получи дори букет от маргаритки, да не говорим за червени рози.
Бети погледна стенния часовник и се намръщи. 21:30 часа. Дори не си беше направил труда да се прибере за специалната вечеря, която тя беше приготвила! Това беше последната капка!
Два часа по-късно Бети чу как колата на съпруга й спира по алеята и се усмихна мрачно. Доналд нямаше да се наслади на вечерта си.
Тя веднага чу вик:
— Бети! Какво става тук!
Тя излезе навън и застана на верандата, с юмруци на бедрата.
— Какво искаш? — попита тя.
Доналд стоеше в градината и изглеждаше много ядосан. Той посочи с пръст един стар изтъркан шезлонг, разположен на поляната заедно с няколко кашона с книги и вещи.
— Какво правят нещата ми на моравата? — попита той. — Луда ли си, жено?
— Луда! — изкрещя Бети и лампите в съседната къща светнаха. — Ти си този, който трябва да си луд! Алцхаймер ли имаш или амнезия? Изритам те. Развеждам се с теб!
— Развеждаш ли се? — ахна Доналд, поразен. — Аз съм на 78 години, а ти си на 75 и искаш развод?
— Да! — извика гневно Бети. — Мислиш ли, че само защото съм на 75 вече не съм жена? Че можеш да ме приемаш за даденост? Е, няма да ти позволя!
— Бети — каза Доналд. — Бъди разумна. За какво е всичко това?
— Пак забрави нашата годишнина! – каза ядосано Бети. — Заедно сме от петдесет години и трябва да ти напомням за моя рожден ден. Разбирам, че не си бил там, но определено си бил на сватбата!
— Бети!— протестира Доналд. — Това беше най-щастливият ден в живота ми…
— Тогава защо не го помниш? – попита Бети. — Защо не ми носиш цветя или не ме заведеш на танци? Вече не ме обичаш. Не ме обичаш от години.
Доналд поклати глава.
— Обичам те, Бети — каза той. — Ти си любовта на живота ми…
— Тогава защо не се прибра за вечеря? – попита Бети. — Направих специална вечеря, запалих свещи и поставих цветя, а ти не се появи! Къде беше? С друга жена ли?
Доналд се ухили.
— Да — каза той и се отдръпна встрани. Там стоеше слабо момиче на около двайсет години със сините очи на Бети и широката усмивка на Доналд.
— Хана! — Бети се разплака и хукна надолу по стълбите. Тя щеше да падне, ако Доналд не я беше хванал. Тя прегърна момичето и започна да плаче.
— О, Хана — изхлипа тя. — Твърде много време мина! Толкова много ми липсваше!
— Здравей, бабо Бети — каза Хана. — Съжалявам, че закъсняхме толкова, но полетът ми се забави. Горкият дядо Доналд чака с часове!
Бети се обърна към съпруга си.
— Знаеше, че тя ще дойде, и не ми каза? — протестира тя.
— Не знаех — каза Доналд победоносно. — Уредих го! Трябваше да е изненада за годишнината ни, но полетът закъсня… Оплакваш се колко много ти липсва единственото ни внуче, затова й изпратих самолетен билет!
— О, Дон! — извика Бети и прегърна мъжа си. — Съжалявам! Мислех… Започнах да си мисля луди неща…
— Бети — нежно каза Доналд. — Не съм поглеждал друга жена от петдесет години и нямам намерение да започвам сега.
— Доналд — каза Бети. — Какво направих, за да те заслужа?
— Не знам — каза Дон. — Но мога да ти кажа, че ще ни е адски трудно да върнем всичките си неща в къщата, където им е мястото!
С помощта на Хана Дон и Бети подредиха всичко и седнаха за среднощна закуска.
— Между другото — каза Доналд. — Имам още една изненада за теб. Утре вечер имаме парти с всички наши деца и всички наши приятели. Уредих отец Бартолода да дойде, за да можем да подновим обетите си.
— Но какво ще облека? — ахна Бети.
— Не знам за роклята, но имам пръстен! — каза Дон, после падна на едно коляно и извади малка кутийка за бижута. — Бети Деланси Кармайкъл, ще се омъжиш ли отново за мен?
На следващия ден семейство Кармайкъл отпразнуваха петдесетата си годишнина от сватбата със стил и Бети изглеждаше прекрасно в красив кремав костюм и малък воал. Докато Доналд я целуваше, тя се закле никога повече да не се съмнява в него, докато е жива.
Какво можем да научим от тази история?
- Доверието е крайъгълният камък във всяка връзка и съмнението изтощава любовта, която я държи заедно. Бети започна да си въобразява, че Дон вече не я обича и не осъзнаваше, че има сладка изненада за нея.
- Бракът е свързан с всеки ден, а не само със специални поводи. Бети забрави, че Дон е там всеки труден ден и стоеше до нея във всичко.
