Един надменен съпруг се подиграва на жена си, че дава пари на бедната си майка, но тя продължава да го прави въпреки възраженията му. Накрая тя разбира, че не е могла да бъде по-правилна, като се е противопоставила на съпруга си.
Когато Луси Хоутън се омъжва за Сам Фрейзър, тя смята, че това е най-доброто решение, което е взимала. Макар че Сам беше с осем години по-възрастен от нея, той беше умен, привлекателен и най-важното – искрено я обичаше – или поне така вярваше тя. Докато един ден всичко се разпадна…
Семейство Хоутън винаги е предупреждавало Луси да не се среща със Сам, а перспективата да се омъжи за него е тревожила родителите ѝ. “Скъпа”, беше казала майка ѝ. “Той не е подходящият мъж за теб. Повярвай ни! Ще съжаляваш, че си го избрала за свой партньор!”
“Майка ти е абсолютно права, Луси!” – предупреди я баща ѝ. “Избързваш с решението за брак! Той може и да е много мил с теб, но Сам не е човек, който ще бъде с теб до края на живота ти!”
Но Луси не искаше да разбере това. Тя беше уверена, че Сам я обожава толкова, колкото и тя него. Затова, когато само няколко месеца след ухажването им той ѝ предложи да се оженят, тя каза “да” без колебание и месец по-късно се ожениха.
Сватбата им беше грандиозна и Сам се беше погрижил всички детайли да са перфектни. Изкарваше си добре като счетоводител в известна калифорнийска фирма, така че как би могъл да пропусне възможността да се похвали? А Луси също се гордееше с това, защото “нейният избор” за съпруг стоеше гордо пред всички – особено пред родителите ѝ – като уважаван и богат човек.
Но за съжаление година по-късно нищо от това не ѝ се струваше приятно…
“Люси!” Сам изкрещя, докато се приближаваше към нея, стиснал в ръцете си плик. “Какво, по дяволите, е това? Наистина ли си мислиш, че не е необходимо да ме информираш за това?”
“Успокой се, Сам! Не виждаш ли, че съм заета с приготвянето на закуската?”
“По дяволите с теб и твоята закуска! Защо не ме информираш, че си прехвърлил пари от общата сметка в тази на майка ти? Защо все още им трябват твоите пари?!”
“Какво имаш предвид, Сам? Аз съм възпитана по този начин! Те са моите родители! Ако имат нужда от помощ, няма да стоя настрана и да ги оставя да страдат! Мама спешно се нуждаеше от пари, затова ги платих от МОИТЕ спестявания!”
“О, ти мислиш, че можеш да вземеш пари от сметката и да ги профукаш, без дори да го обсъдиш с мен?” “Не, не.
“Какъв е проблемът ти, Сам? Това е СЪВМЕСТНА сметка и аз също имам пари в нея! Така че просто се съсредоточи върху работата си и не ме безпокой, докато не приключа с готвенето! И без това напоследък прекалено много ми лазиш по нервите!” – измърмори тя под носа си, докато продължаваше да готви.
Сам се втурна към хола, с което сложи край на разгорещената дискусия, но това беше само началото на ежедневните им кавги. Той непрекъснато я предупреждаваше да не дава повече пари на майка си от тяхната сметка, но тя упорстваше въпреки предупрежденията му – само за да осъзнае, че не би могла да бъде по-правилна…
Когато нещата продължиха така почти три месеца и спестяванията на Луси се изчерпаха, тъй като всеки месец тя предлагаше определена сума пари на майка си, кавгите в крайна сметка бяха заменени от мълчание.
Луси и Сам престанаха да говорят. Всъщност те се отдалечиха толкова много, че в един момент Сам започна да се среща с други жени, без да се интересува, че е женен и има съпруга у дома. По-лошото е, че той дори не се притесняваше да признае, че изневерява.
Луси също отдавна се беше разлюбила и когато откри, че Сам изневерява, стигна до извода, че в тяхната връзка не е останало нищо, и реши да я прекрати, преди да е отнела още от нейната толерантност и уважение.
Наистина я болеше, че Сам, когото някога е обичала и за когото се е борила с родителите си, сега я караше само да се ядосва и отвращава, но тя нямаше друг избор, освен да сложи край на всичко. Затова, когато той се прибра вкъщи една вечер, тя заяви, че го напуска.
“Това са документите за развод – каза тя и хвърли един плик на масата в хола. “Подписах го и се надявам, че и ти ще го подпишеш без абсолютно никакво забавяне. Тогава ще можеш да спиш с която си искаш мотика, а аз ще мога да си живея спокойно!”
Сам се усмихна. “И какво ще правиш без мен, Луси? Да се върнеш при бедните си родители? При бедната си майка? И да се разплачеш?” – засмя се той. “Няма къде да отидеш, скъпа, така че в крайна сметка ще се върнеш обратно до тази врата!”.
“Твоето желание, Сам!” Луси се стрелна в отговор. “Знаеш ли какво? Родителите ми бяха прави! Ти си глупак и маниак на тема контрол! Не можеше да ме понасяш само защото издържам родителите си с парите си. Е, радвам се, че не те послушах и спрях да ги подкрепям, защото предвидих, че това ще се случи!” – каза тя, докато излизаше от дома му с багажа си.
Но Сам не я взе на сериозно и сви рамене. Всъщност той беше толкова очарован, че “неудачната” му съпруга най-накрая е изчезнала от живота му, че дори не успя да долови клюката, която тя пусна, преди да си тръгне.
И затова, когато откри, че през цялото време Луси е превеждала пари на майка си, за да изплаща ипотеката на апартамента на нейно име, той беше шокиран! Не можеше да повярва, че родителите на Луси са си купили нов дом в известен калифорнийски квартал! В края на краищата, майката на Луси е била домакиня, а баща ѝ – чиновник! Как са успели да си позволят такова разкошно жилище?
Оказва се, че апартаментът е принадлежал на Луси. Първоначално тя го е купила като изненадващ подарък за Сам. Когато обаче бащата на Луси научил за него, той я посъветвал да не го държи на свое име. Знаел, че Сам се интересува само от това да се похвали колко много може да си позволи и не се интересува от Луси! Затова като тест я посъветва да прехвърли апартамента на името на майка си, за да изложи Сам.
Разбира се, това предизвика ожесточен спор между Луси и родителите ѝ, но накрая тя отстъпи, крещейки: “Пак ще сгрешите! Сам не е такъв, какъвто вие си мислите!” Но уви, тя грешеше, а баща ѝ беше прав!
Когато двойката се срещнала по време на бракоразводното дело, Сам категорично отказал да се разведе с Луси и заплашил да я съди за новия апартамент, твърдейки, че трябва да има право на част от него след развода им. Това обаче не беше юридически възможно и процедурата по развода започна. След финализирането на развода Люси най-накрая почувства, че отново може да диша свободно.
В деня на финализирането на развода тя отиде да види родителите си и им благодари, че са били до нея през цялото време. “Съжалявам, мамо и татко”, каза тя, докато ги прегръщаше. “Вие бяхте прави, а аз сгреших. Обещавам, че никога повече няма да се противопоставя на вас. Радвам се, че се поучих от този безценен опит”.
От този ден нататък нещата между Люси и родителите ѝ се подобриха и сега те живеят заедно в новия си апартамент, който Люси остави на името на майка си.
