След като чува сина си да се подиграва на момче, чийто баща работи като зидар за тях, съдия решава да даде горчив урок на детето си.
Съдия Майкъл Грийн с нетърпение очакваше заслужената ваканция след дълго съдебно дело и работа по 16 часа на ден през цялата седмица. Беше планирал ски пътуване за семейството си и тъй като Кевин беше голям фен на бейзбола, беше купил два билета за петъчния мач за себе си и момчето.
Той беше планирал да изненада момчето с билетите за мача, така че след като приключи работа, реши да вземе Кевин от училище и отмени всичките си срещи за деня.
Когато часовете свършиха, рояк ученици излязоха през главната порта и Майкъл веднага забеляза Кевин, но той не беше сам. Той говореше с някои от приятелите си и едно момче, което Майкъл не беше виждал преди.
— Хей, ти! — Майкъл случайно чу Кевин да казва на момчето. — Просто стой в границите си! Ти не си нищо повече от син на зидар! Или, както обичам да се изразявам, ти си просто тъпак, чийто глупав баща слага тухли, за да си изкарва прехраната!
Сърцето на Майкъл подскочи. Кога Кевин стана такъв? Бях ли толкова зает с работа, че дори не го бяха научили на добри маниери?
Изведнъж момчето проговори:
— Моля те, Кевин. Нямам приятели в училище. Това е, защото ми се подиграваш през цялото време. Можем да забравим всичко и да станем приятели.
Кевин избухна в смях.
— Ти сигурно се шегуваш! Не забравяй, че баща ти е просто обикновен строителен работник, който строи имение за семейството ми. Какво те кара да мислиш, че бих се мотал с глупак като теб?
Майкъл не можеше да повярва на това, което чу. Той дълбоко се срамуваше от възпитанието му и реши да не изпуска Кевин.
„Ако мислиш, че можеш да обидиш някого и да ти се размине, Кевин, грешиш!“, обеща си той, бързо измисляйки стратегия, която да му даде правилния урок.
— Кевин! — извика той, като се приближи до него. — Да тръгваме!
— Татко? — Кевин се усмихна широко, когато се обърна. — Нямах представа, че ще ме вземеш от училище днес. Как беше случаят? Готово ли е?
Майкъл погледна широката усмивка на сина си, след това момчето, чиито очи се напълниха при забележката на Кевин.
“Кевин, как изобщо можеш да се усмихваш, след като се подиграваш на момчето?”
— За какво си говори с момчето, Кевин? — попита Майкъл, докато двамата вървяха към колата.
— О, нищо, татко! Той е просто загубеняк, нали знаеш…
— И какво те кара да мислиш, че той е загубеняк?
— Хайде, татко! Баща му е просто зидар. Той е толкова беден, че не е бил на нито едно международно пътуване! И след това иска да бъде приятел с мен!
— Но какъв е проблемът с това, Кевин?
— Татко! Наистина ли? — Кевин завъртя очи, докато седяха в колата. — Том е един от тези изперкали, татко. Той е тук със стипендия, а баща му не може да си позволи дори училищните такси! Защо ще бъда приятел с някой като него?
— Ааа… наистина ли? — каза тихо Майкъл. — Е, щях да те заведа на бейзболен мач днес и бях планирал пътуване със ски за празниците, но…
— Какво? Бейзболен мач и ски! Татко, ти си толкова готин! Обичам те!
— Наистина ли мислиш, че съм готин?
— Разбира се, татко! — каза Кевин, лицето му грееше с ярка усмивка.
— Е, синко, — продължи Майкъл. — промених решението си. Играта и пътуването са отменени и ще те заведа на друго място.
— Какво? Няма начин, татко! — Кевин се разплака.
— Повярвай ми, синко. Ще си заслужава! — заяви Майкъл и вместо да отидат на бейзболния стадион, той заведе сина си в квартала, където беше израснал. Кевин беше объркан, когато се озова в тъмен, мрачен район със стари, разрушени къщи.
— Какво, по дяволите, е това мръсно място, татко? Защо сме тук?
— Роден съм и съм израснал тук, Кевин. — тихо обясни Майкъл. — Хайде да разгледаме квартала.
Кевин беше изненадан, докато се разхождаше из района.
— Татко, ти наистина си живял тук? Толкова е мръсно!
— Е, синко. Баба ти беше самотна майка, която работеше като чистачка в училище. Виждаш ли онази сграда отсреща? Онази почти смачкана стара къща? Преди живеех там.
— Какво? Баба е работила като чистачка? — Кевин не можеше да повярва на ушите си.
— Да, синко. — продължи тихо Майкъл. — Тя работеше на две места, за да издържа сестра ми и мен, и най-лошото е, че не казвах на никого от приятелите си дълго време, че майка ми е чистачка, а вместо това лъжех, че работи в чужбина. Но един ден, тя разбра, че съм лъгал всички за нея. Много се срамувах от себе си и никога не можах да си простя това, което направих.
— Как можа да направиш това, татко? Баба е най-милият човек, когото познавам. Само защото е работела като чистачка… — Кевин внезапно спря, когато осъзна, че е направил същото с Том. Той му се подиграваше, защото баща му беше зидар, и сега разбра, че това не е правилно.
— И аз направих същото на Том, татко. Не трябваше да го правя, нали?
— Прав си, Кевин. — нежно каза Майкъл. — Значи ще му се извиниш и ще ми докажеш, че синът ми е добър човек. Освен това ще помагаш на бащата на Том през зимната ваканция. Става ли?
Кевин кимна и следващия път, когато отиде на училище, се извини на Том за грубото си поведение. По-късно, по време на зимната ваканция, той изпълни наказанието си и работи с бащата на Том.
Въпреки това, след като започна да работи по строежа, той осъзна, че няма да е лесно. Беше изтощен само няколко часа, след като се присъедини към него на работната площадка, а бащата на Том работеше по 8 часа на ден, всеки ден.
Работата научи Том, че да съдиш и да се подиграваш на другите не е добре. Той не само спря да се подиграва на другите след този ден, но и стана добър приятел с Том.
