М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Възрастен мъж се опитва да вземе заем, за да купи къща за себе си и внука си. Без него те рискуват да останат без дом. Но служителите в банката отхвърлят молбата му многократно, преди някой да се притече на помощ.
Робърт беше толкова отдаден, колкото му беше възможно. Преди години той беше семеен човек и животът беше добър за известно време. Но изглежда, че съдбата винаги предлага обрати.
Той беше на 80 и беше загубил повечето от членовете на семейството си. С онези, които все още бяха живи, ги деляха океани и не бяха в контакт с него от години.
— Така ли се отплаща човек за това, че е живял толкова дълго? — често се чудеше той.
На Робърт му се искаше да беше умрял заедно със съпругата си преди десетилетия. Тя винаги озаряваше дните му и правеше всяка ситуация малко по-поносима. Тя му липсваше ужасно, но какво можеше да направи?
Той обаче не беше съвсем сам. Споделяше апартамента си под наем с осиротелия си внук, но условията им на живот не бяха добри. Винаги е чувствал, че внукът му Гавин живее с него поради липса на избор.
Въпреки че Гавин беше трудолюбив млад мъж, той предпочиташе да прекарва време с приятелите си, отколкото с дядо си. Робърт разбираше това, въпреки че Гавин беше достатъчно уважителен, за да не му го казва в очите.
Едно обаче беше ясно — ако трябваше да оцелеят в този град, най-добре би било да останат заедно. Когато единият осигуряваше хранителни стоки, другият плащаше наема и минаваше месеца.
Никой от тях не е искал такъв живот, но отдавна бяха решили, че ще хванат бика за рога и ще се изправят пред живота такъв, какъвто се е случил. Времената бяха трудни и цените на наемите скочиха, оставяйки наемателите на ръба на бездомността.
Робърт беше уморен от всичко това и реши, че ще вземе заем от банката, ще го добави към малките си спестявания и ще купи къща за себе си и внука си. Това беше добре обмислен план, но той не беше подготвен за препятствията, които трябваше да прескочи, само за да го постигне.
Той беше в банката няколко пъти, но служителите отказваха, твърдейки, че не отговаря на условията за кредит поради възрастта си. Той дори започна допълнителна работа като шофьор, но това пак не беше достатъчно.
— Трябва да отида и да опитам късмета си отново. — каза си той. — Не можем да живеем повече така!
На следващата сутрин той се събуди на разсъмване, облечен по най-добрия начин за 80-годишен човек и изтича до банката на няколко пресечки от апартамента си.
Носеше всичките си документи със себе си — писма от двете му работни места и копие от банковото му извлечение, показващо банковите му салда. Той дори имаше копия от фишовете за заплатите на внука си, за всеки случай, мислейки че това щеше да му помогне да си осигури заем. Той дойде подготвен за всяка възможност.
Възрастният човек влезе уверено и се приближи до едно от гишето, но преди да стигне там, чу:
— Не пак този старец! Това е вторият път този месец!
Робърт беше потресен, но изявлението не го спря да се приближи до касиера.
— Друго заявление за заем? — попита касиерът, като завъртя очи.
— Да, имам всички необходими документи. — отговори Робърт, отваряйки кафявия плик, съдържащ всичките му документи.
— Освен ако не сте станали малко по-млади през последния месец, все още не можем да ви отпуснем заем! — каза касиерът, като погледна колегите си за одобрение.
— Кредитният ми рейтинг е страхотен и имам стабилен доход…
— Но все още сте твърде стар! — касиерът го прекъсна, въпреки че останалите му колеги се подиграваха на Робърт с приглушени гласове.
Робърт усети как лицето му почервенява и се замисли дали да не се обърне и да избяга оттам, но беше заложено препитанието му и прехраната на внука му. Със сигурност можеше да натисне малко по-силно.
— Моля, погледнете документите ми. Знам, че възрастта не е фактор.
— И в кое училище са ви учили на това? — попита друг касиер, а устните му се извиха в самодоволна усмивка.
Робърт се огледа, надявайки се някой да скочи да го спаси.
— Моля ви, мога да загубя апартамента си. Моят внук и аз може да се окажем бездомни. — молеше той като крайна мярка.
— Съжаляваме, ако можехме да помогнем, бихме го направили, но вие сте твърде стар.
— Старче! Тръгни си, за да се погрижим за другите! — извика един охранител.
Робърт трепереше от гняв и когато се обърна, за да си тръгне, примирен със съдбата си, усети как очите на касиера се впиха в гърба му. Не можеше да ги види, но знаеше, че му се смеят подигравателно.
След като излезе от банката, той тръгна към улицата си, потънал в мисли, когато се блъсна в полицай, който обикаляше квартала.
— Съжалявам, трябваше да гледам къде вървя! — Робърт бързо се извини, стреснат. — Точно човекът, когото имах нужда да видя.
— Всичко е наред, сър! Изглеждате загрижен. Как мога да помогна? — предложи офицерът.
Скептичен относно споделянето на мислите си, Робърт се извини отново, но полицаят не го пусна толкова лесно.
— Можете да говорите с мен. — убеди го полицай Кейн.
Робърт разказа своето затруднение, щастлив да излее разочарованието си пред някого на неутрална територия. След като свърши, полицай Кейн беше шокиран колко зле се бяха отнесли банковите служители с по-възрастния мъж.
Той държеше ръката на Робърт и каза:
— Елате с мен. Може да не съм банкер, но дори аз знам, че възрастта не трябва да е причина да бъде отказан заем. — Въпреки че не можеше да принуди банката да отпусне заем на Робърт, той можеше да потърси сметка на служителите за техните непрофесионални действия.
Те се върнаха в банката и Кейн поиска да говори с управителя. След като дойде, Кейн разказа историята на Робърт, като отбеляза, че Робърт е бил в банката няколко пъти, но е бил отхвърлен поради същата причина – възрастта му!
Управителят беше изумен! Обърна се отново към служителите си със зачервени от гняв очи.
— Кой? Кой отблъсна този човек? — Гласът му прогърмя из банковата зала, докато касиерите се преструваха на заети пред екраните на компютрите си.
— Може ли някой да ми покаже къде се посочва, че възрастта е фактор в заявлението за заем? — попита той.
Служителите се свиха и макар да бяха бързали да прогонят Робърт, никой не се приближи, за да обясни действията им. Мениджърът заплаши, че ще предприеме съдебни действия, ако някога се отнесат по същия начин с друг клиент.
Той се извини много на Робърт и предложи лично да погледне документите му. Докато изпращаше стареца до кабинета си в дъното на коридора, той хвърли заплашителен поглед към касиерите, сякаш ги предизвикваше някога да повторят грешката и да видят какво ще се случи.
30 минути по-късно Робърт отново се появи от офиса на мениджъра и не можа да сдържи усмивката на лицето си. Най-накрая можеше да осигури прекрасен дом за себе си и внука си. Тази реалност му донесе толкова много радост, че забрави ада, през който беше минал само преди минути.
Той излезе от банката щастлив и не хвърли втори поглед на касиерите.
Три седмици по-късно Робърт и Гавин се преместиха в новия си дом. Да не се тревожи за наема наистина беше сбъдната мечта и той не забрави да благодари на офицера, който направи всичко това реалност.
Последно обновена на 18 юни 2023, 17:27 от Иван Петров