Сприятелих се с майката на момичето, което обичам, за да докажа, че не съм излъгал

Падах си малко женкар, така че когато най-накрая срещнах жената на мечтите си, тя не искаше да излиза с мен, защото ме мислеше за играч.

Истината е, че от времето, когато бях на около 14 години, открих, че съм неустоим за жените. Имах вид на филмова звезда, от който момичетата припадаха, но за съжаление нямах актьорски талант. Изобщо.

Така че „осребрих“ външния си вид по единствения възможен начин. Имах приятелки, много от тях, толкова много, че когато бях на 23, баба ми ме отведе настрана и ме предупреди, че получавам „репутация“. За младото ми его звучеше великолепно.

До началото на тридесетте години си прекарвах чудесно. Майка ми се оплака, че ще трябва да постави въртяща се врата, за да поеме постоянния поток от жени, които влизат и излизат от живота ми.

Дотогава жените, които се забъркваха с мен, знаеха, че не търся ангажимент и тази среща с майка ми не означаваше, че ще последва годежен пръстен. Всъщност срещата с майка ми обикновено беше целувката на смъртта.

Майка ми хвърляше един поглед към Сали, или Хелга, или Франи, или Карън, или Тара, или Лайла и бавно поклащаше глава. Не, няма печат за одобрение. Така че знаех, че е време да продължа напред.

Ако трябва да бъда честен, бих признал, че жените, които водех вкъщи, определено не бяха подходяща за снахи и ги запознах с майка ми едва когато започнах да се отегчавам.

Едно нещо, което никога не съм правил, е да се срещна с техните майки. Това беше изключено, поне докато не срещнах Рита. Разбирате ли, Рита не беше мой тип, поради което бях изненадан да открия, че я харесвам, много.

Бях ръководител на рекламата и ме помолиха да организирам кампания, за да помогна за повишаване на осведомеността за нарастващия брой тийнейджъри, които се пристрастяват към лекарствата, отпускани с рецепта.

Здравният отдел на Аризона изпрати социолог да ме информира за проблема и това беше Рита. Както казах, тя не беше мой тип. Без високи токчета, деколте или секси муцунка.

Рита имаше среден ръст, средно телосложение, с падаща лъскава среднокафява коса, прибрана назад от лицето. Както коментирах с моя колега след първата ни среща: Мис Средностатистическа.

Това, което не беше средно у Рита, беше нейният ум. Тя беше брилянтна, проницателна, забавна и остроумна. До третата среща забелязах, че очите й са красиви, устата й чувствена.

Забелязах, че Рита изобщо не е средностатистическа и затова направих това, което правя винаги, когато открия, че харесвам жена, изпратих й сто червени рози и анонимна покана за вечеря.

Тогава й се обадих.

— Рита, — казах с най-съблазнителния си глас, — съжалявам, но нямах търпение, трябваше да чуя гласа ти…

— Дарън? — тя прозвуча изненадано: — Какво искаш?

Това не беше точно тонът, на който се надявах, но продължих.

— Чудех се дали ще вечеряш с мен. — казах аз. — Искам да те опозная по-добре.

— тТи ли изпрати тези ужасни рози? — попита тя.

Ужасни рози? Тя не харесваше розите?

— Ъъъ… Да… — признах аз. — Исках да изразя възхищението си…

— Смятай, че възхищението ти е изразено. Що се отнася до поканата за вечеря, забрави за нея. Шефът ми ме предупреди, когато ми беше дадена задачата, че си натрапчив съблазнител и не трябва да ти се вярва. Така че благодаря, но не благодаря.

Моля, не си мислете, че съм се предал, не съм. Всъщност колкото повече Рита ми режеше, толкова повече осъзнавах колко необикновена е тя и колко много я харесвам наистина. Но каквото и да правех, тя не ми отделяше време.

Така че след шест месеца откази, реших да се промъкна в живота й през задната врата: запознах се с майка й Мей. Мей беше толкова различна от Рита, колкото тебешир и сирене.

Тя беше жена със слънчево лице, която обичаше клюките, пазаруването и модата. Знаех точно как да вляза под кожата й. Бях запознат с Мей от приятелка на майка ми и веднага коментирах, че познавам дъщеря й.

Мей се зарадва, особено когато признах, че се възхищавам на Рита.

— О, въздъхна тя, как ми се иска Рита да намери мъж като теб! Но тя винаги води вкъщи тези обикновени, умни типове…

Така че и аз не бях типът на Рита, но сега имах тайно оръжие: Мей. Мей ме хареса, а истината е, че и аз нея. Открих, че се наслаждавам на нейната компания. Мей започна да говори за мен с Рита като за нейн нов приятел и един ден тя ме покани на неделна вечеря.

Мей се усмихваше щастливо.

— Рита, запознай се с моя нов приятел, Дарън! — каза тя и лицето на Рита показа много ясно, че не е доволна.

— Какво правиш тук? — сопна се тя.

— Скъпа! — каза Мей, — Казах ти, че каня новия си приятел…

— Мамо, — каза Рита — този човек работи с мен по проект за Министерството на здравеопазването и е натрапчив женкар. Той не е твой приятел. Той те използва, защото е решил, че иска да ме добави към списъка си с трофеи.

— Това не е вярно! — Горещо протестирах аз. — Искам да кажа, да, аз съм малко женкар, но ти си различна!

— Да, аз съм. — каза Рита, придружавайки ме до вратата. — Довиждане, Дарън!

Тази нощ бях близо до отчаянието. Обадих се на майка ми, която по случайност е най-добрата ми приятелка, и й разказах как Рита ме изгони. Тя не беше много подкрепяща.

— Правилно! — каза тя.

— Мамо! — протестирах аз. — Наистина харесвам това момиче!

— Знам! — каза майка ми. — И аз се радвам да видя, че тя те е хвърлила на дъното!

Осъзнах, че просто не мога да спечеля, ако майка ми също беше на страната на Рита. Спрях да изпращам цветя и да каня Рита на срещи. Аз се отказах.

Тогава, около две седмици по-късно, вървях по улицата, когато един глас извика името ми. Обърнах се и видях Мей да тича към мен и да маха щастливо. Поне една жена все още ме цени, помислих си, а после тя падна!

Гледах с ужас как се спъна и падна тежко, и аз се втурнах към нея. Веднага се обадих на 911 и седнах на тротоара до нея, държайки я за ръка. Когато линейката пристигна, излъгах, че съм неин син и я придружих до болницата.

Горката Мей изпитваше ужасни болки и лекуващият лекар ми каза, че ще трябва да й бъде направена рентгенова снимка, но изглеждаше, че може да е наранила бедрото си. Изпратих съобщение на Рита и седнах да чакам новини за напредъка на Мей.

Рита пристигна и беше ужасно притеснена.

— Какво правиш тук? — попита ме тя.

— Бях с Мей, когато тя падна, — обясних аз — не исках да е сама.

Рита ме погледна.

— Благодаря ти! — тихо каза тя.

— Няма нужда да ми благодариш. — казах аз. — Не го направих за теб. Харесвам Мей.

Така че онзи ден седях с Рита в онази претъпкана чакалня и чаках новини. Казаха ни, че Мей е на операция и че ще ни информират веднага щом се възстанови.

Отидох и донесох кафе за двамата, а Рита започна да ми разказва за Мей и за нейното детство. Някъде през тези мъчителни часове забелязах, че Рита ме държеше за ръката.

Когато хирургът излезе и каза на Рита, че Мей ще се оправи, тя започна да плаче и изглеждаше напълно естествено да я прегърна. Тя ме прегърна в отговор.

По-късно, когато я оставих в дома й, тя се протегна и нежно ме целуна.

— Дарън? — тя прошепна: — Бих искала да вечерям с теб, но без рози, става ли?

Не мина много време и година по-късно бяхме сгодени с благословията на Мей. Майка ми обичаше Рита и тя ми беше кума на сватбата ни.

Последно обновена на 12 октомври 2023, 09:41 от Иван Петров