След години на самота Сюзън най-накрая отново намира любовта, но синът й Ник отказва да приеме приятеля й. Сюзън се бори да изгради щастливо семейство, но осъзнава пълния обхват на проблемите на Ник едва когато неговият училищен психолог се появява на прага й.
Сюзън не можеше да изтрие усмивката от лицето си, докато гледаше Мат, приятеля й, носещ кутиите си в дома й. След толкова много години като самотна майка тя най-накрая избяга от самотата си и намери мъж, с когото да се установи.
Тя почувства дръпване на ръкава си и погледна надолу. Синът й Ник я погледна с тревога.
— Мамо, моля те, не прави това. — каза той. — Чичо Мат не е добър човек.
Сюзън въздъхна. Тя приклекна и прегърна сина си.
— Знам, че Мат да живее с нас е голяма промяна и ще отнеме известно време, за да свикнем, но всички ще бъдем много щастливи заедно, Ник.
Ник я погледна намръщено.
— Но…
— Ах! — Сюзън вдигна пръст. — Стига с този негативизъм, голямо момче. Дай си време да свикнеш с всичко и съм сигурна, че ще видиш, че съм права. Ще бъде добре и за двама ни да имаме отново мъж в къщата.
С изминаването на седмиците Сюзън осъзна, че може би е подценила трудността, която Ник би имал да се приспособи към присъствието на Мат. Той редовно я дърпаше настрана, за да й каже, че Мат пази тайни и крие неща от нея.
Сюзън беше дълбоко разстроена от лъжите на сина си. Тя се опита да бъде търпелива, но изпусна нервите си в деня, когато той й каза, че е видял Мат да целува друга жена.
— Стига! Знам, че е трудно за теб, Ник, но трябва да спреш да лъжеш за Мат.
Сюзан размаха пръст към сина си.
— Той е тук, за да остане и дори обсъдихме да се оженим догодина, така че не искам да чувам нито дума за него от теб, разбра ли?
Ник имаше сълзи в очите, докато бягаше от стаята. Сюзън изпита чувство за вина, но Ник трябваше да преодолее ревността си към Мат.
— Хей, скъпи, как мина денят ти?
Притесненията на Сюзън изчезнаха, когато отиде да поздрави Мат. Усмивката му я накара да се почувства щастлива. Сърцето й се обърна, когато го прегърна. Тя не можеше да разбере защо Ник не иска да приеме този прекрасен мъж, но беше сигурна, че в крайна сметка всичко ще се оправи. Сюзън грешеше.
Месец по-късно Сюзън получи телефонно обаждане, което я кара да разбере, че Ник има сериозен проблем. Беше вторник. Мат винаги се прибираше вкъщи за продължителна обедна почивка във вторник и понякога едно нещо водеше до друго. Двойката беше в леглото на горния етаж, когато телефонът на Сюзън иззвъня.
— Здравейте, госпожице Паркър. Учителят на Ник е, г-н Гарсия. Обаждам се, за да ви уведомя, че решихме да насочим Ник към училищния психолог. Напоследък оценките му се влошиха и той беше много затворен в клас. Загрижен съм за него.
— Наистина ли? — Сюзън седна. — Той изпитваше трудности да се приспособи към промените у дома, но никога не съм осъзнавала, че го засяга толкова много. Благодаря за намесата, г-н Гарсия.
Когато прекъсна разговора, Сюзън избухна в сълзи.
— Аз съм ужасна майка!
— Не не си. — Мат я притисна към себе си и я целуна по слепоочието. — Ник е в трудна възраст, скъпа. Сигурен съм, че нещата скоро ще започнат да се подобряват.
— Надявам се. — Сюзън въздъхна.
Същата вечер Сюзън покани Ник да гледа телевизия с нея и Мат. Ник поклати глава и каза, че трябва да учи за тест. Когато тя го попита как е минал тестът на следващия ден, той сви рамене и измърмори нещо, което тя не разбра.
Сюзън забеляза, че Ник прекарва по-голямата част от времето си на гости на приятели в квартала и се прибира у дома само вечер. Той вече никога не се усмихваше и никога не говореше, освен ако не беше промърморен отговор на директен въпрос.
— Скъпи, тревожа се за теб. — каза Сюзън, докато сервираше закуска на Ник.
— Напоследък не си себе си. Искаш ли да ми кажеш нещо?
Ник я погледна с надежда за момент, но изражението му скоро отново стана предпазливо. —
— Всичко е наред, мамо. Вече не съм гладен. Ще си пиша домашните при Джо.
Сюзън изгледа как Ник си тръгва със свито сърце. Как би могла да поправи това? Тя си помисли кога за първи път срещна Мат и как бе помогнала на кариерата му в продажбите, като го запозна с някои от приятелите си. Само ако беше толкова просто за Ник.
— Ще продължа да опитвам. — каза Сюзън. — Някой от тези дни ще се свържа с Ник и ще можем да преминем през това.
Онзи петък Сюзън работеше в домашния си офис, когато на вратата се позвъни. Беше последвано от поредица от силни почуквания, сякаш някой удряше с юмрук по вратата, и мъжки глас я извика по име. Тя изтича надолу по стълбите и отвори вратата.
— Госпожице Паркър! Толкова се радвам, че сте вкъщи. — На прага й стоеше изтощен, жилав мъж, който държеше папка. — Аз съм Деймън Джонсън, училищният психолог. Спешно е! Трябва да говорим незабавно.
Той извади лист от папката и го протегна. Устата на Сюзън се отвори, докато гледаше детската рисунка на мъж, вързан за легло в къща.
— Какво е това?
— Ето какво нарисува синът ви днес, докато беше в кабинета ми. — Г-н Джонсън я изучаваше със сериозно изражение. — И знам точно къде е тази къща. Тази рисунка може да е ключът към разгадаването защо Ник е толкова обезпокоен напоследък. Вижте тук.
Г-н Джонсън посочи долния ъгъл на страницата. Там беше написано „петък“ и час.
— Това предполага, че може да успеем да разрешим мистерията, ако отидем в тази къща днес, по времето, което Ник е написал тук. Моля, ще дойдете ли с мен, госпожице Паркър?
Сюзън взе палтото си и тръгна с мистър Джонсън. Искаше първо да вземе Ник от училище, за да може момчето да се присъедини към тях, но Ник не беше на училище.
— Трябва да е отишъл в онази къща! — Сюзън извика, докато тя и г-н Джонсън тичаха обратно към колата. — Ами ако там се случва нещо ужасно?
— Ще извикаме полиция. — Г-н Джонсън имаше решително изражение.
— Без значение какво открием, обещавам, че ще направя всичко възможно, за да гарантирам безопасността на Ник.
Г-н Джонсън подкара като шофьор на състезателна кола до къщата. Сюзън веднага я разпозна от рисунката, но това не беше всичко, което разпозна. Червеният седан на Мат беше паркиран на алеята.
Сюзън се затича към колата, но движението в периферното й зрение я накара да подскочи.
— Ник! Добре ли си? Какво правиш тук? — Сюзън изтича да прегърне сина си, но той се измъкна и се запъти към къщата.
— Влез вътре. — извика Ник. — Трябва да влезеш вътре, мамо. Тогава ще разбереш всичко.
Докато Сюзън и г-н Джонсън се втурваха в къщата, една жена на около 20 години се изправи и тръгна към вратата.
— Това е знак да си тръгвам — каза тя. — Успех, Ник и госпожице Паркър? Нищо не се случи. Той е твърде стар за мен.
Сюзън нямаше време да се чуди на загадъчното изявление на дамата. Тя последва Ник по коридора. Той отвори една врата и посочи към стаята отвъд.
— Там вътре, мамо. — прошепна Ник.
Сюзън влезе в стаята и челюстта й увисна от това, което видя там. Мат лежеше на леглото по бельо. Китките му бяха вързани за рамката на леглото и превръзка на очите покриваше очите му. Той се ухили широко.
— Най-накрая се върна, Алис, малка изкусителко. — каза Мат със зноен глас. — Полудях, докато те чаках.
— Ти, измамен глупак! — Сюзън грабна първото нещо, което й попадна под ръка, пълна поставка за моливи, и я хвърли по главата на Мат.
— Знаех, че никога няма да ми повярваш, ако ти кажа, че съм виждал Мат с друга жена, затова накарах Джо и сестра му Алис да ми помогнат да измисля план, за да ти го докажа. — каза Ник.
Сюзън въздъхна. Всички седяха във всекидневната на къщата, с изключение на Мат. След като Сюзън хвърли половината от съдържанието на бюрото на Алис по приятеля си, г-н Джонсън я убеди да пусне мъжа.
— Алис го намери в приложение за запознанства и го покани на гости. — продължи Ник. — Първоначалният план беше да направя снимки, но знаех, че г-н Джонсън ще проучи, ако му оставя тази рисунка, и че той ще ти се обади.
— Бях такава глупачка. — Сюзън обхвана глава с ръце и захлипа.
— Не мога да повярвам, че Мат би ми причинил това, след като му помогнах да стане толкова успешен!
— Всички правим грешки, особено в любовта. — Г-н Джонсън потупа Сюзан по рамото.
— Съжалявам, че подслушвах. Мислех, че драмата вече ще е приключила. — Алис влезе в стаята. — Г-жо Паркър? Мисля, че имам перфектната идея да си отмъстите.
Отне един ден на Сюзън да изнесе цялото имущество на Мат от дома си и да приведе в действие плана на Алис. До късния следобед плакати, изобразяващи Мат, вързан за леглото на Алис, с надпис „измамен мръсник“ бяха разлепени из целия град. Алис също се обади на приятелите си и ги накара да обещаят да изложат Мат.
— Толкова съжалявам, че не те послушах. — Сюзън погледна Ник, който седеше до нея на дивана.
— Всичко е наред, мамо. — Ник й се усмихна. — Г-н Джонсън ми обясни, че възрастните понякога имат затруднения да слушат децата, дори когато казват истината. Той също така каза, че може да е трудно да чуеш лоши неща за хората, на които държиш, когато се опитваш да живееш щастлив живот.
— Г-н Джонсън е прав. Много обичах Мат и мислех, че можем да бъдем щастливо семейство. Много исках да бъдем щастливо семейство.
— Библията казва, че има време за всичко, мамо. Знам, че си тъжна, откакто татко си отиде, но знам, че ще си щастлива отново един ден. — Ник се наведе да прегърне Сюзън. — Просто трябва да повярваш.
Сюзън целуна горната част на главата на Ник. В този момент тя честно казано не вярваше, че някога ще намери партньор, с когото да сподели живота си. Смяташе, че е най-добре да се примири със самотата и уединението.
През следващите два месеца Ник бавно се върна към стария си вид. Домът им отново се изпълни с шеги и смях. Сюзън все още изпитваше болка от предателството на Мат, но изпитваше известно удовлетворение, като знаеше, че всички, с които го бе свързвала, го бяха отрязали.
Тя имаше нови приятели, които да й помогнат да се излекува. Въпреки разликата във възрастта им, Сюзън беше обикнала много остроумието и прямотата на Алис. Те редовно гледаха заедно филми на ужасите и се смееха на сюжетите.
Сюзън също беше завързала необичайно приятелство с Деймън Джонсън, училищния психолог. Беше му взела подарък скоро след инцидента, за да му благодари за помощта и вниманието към проблемите на Ник.
— Всичко е наред. Ник е страхотно дете и се радвам да го видя как се подобрява. Как се справяш? — попита той.
Сюзън изпъшка.
— Освен че се чувствам невероятно неудобно, аз се справям добре. Всъщност щях да се отбия по-рано, но ми отне толкова време, за да събера смелост да те погледна в очите.
Деймън се усмихна топло.
— Разбирам, но се надявам да знаеш, че изобщо не ти мисля лошо. Всъщност вярвам, че си се справила забележително добре в една изключителна ситуация.
— Много мило от твоя страна да го кажеш. — Сюзън се усмихна за първи път от дни. Тогава тя избра да остави Мат зад себе си и да продължи напред.
— И си напълно сигурен, че той е добър човек? — Сюзън попита Ник. Тя се разхождаше из коридора, докато чакаше срещата си.
Ник кимна ентусиазирано.
— Той е страхотен човек, мамо. Сигурен съм, че няма да направи нищо, което да те нарани.
Сюзън въздъхна треперещо. Това беше първият път, когато излизаше след провала с Мат. Въпреки че много го харесваше, мисълта, че ще бъде наранена отново, сви стомаха й на възли.
Ник хвана ръката й.
— Успокой се, мамо. Всичко ще бъде наред.
Тогава се звънна на вратата. Сюзън побърза да отговори. Тя не можеше да не се усмихне, докато гледаше Деймън и цветята, които държеше. Никога не би могла да си представи, че ще се среща с този мъж, когато за първи път се появи на прага й с рисунките на Ник.
— Здрасти, изглеждаш невероятно. — Деймън й се ухили. — Готови ли сте да тръгваме?
Сюзън се усмихна.
— Абсолютно.
