М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Артър беше собственик на мотел с амбициите да го превърне в хотел. Въпреки това, след среща с млада жена в нужда, Артър научава няколко неща за състраданието.
Артър беше собственик на малък мотел, който се надяваше да издигне до по-големи висоти в бъдеще. Неговият мотел беше негова гордост и радост; за съжаление, това повече подхранваше гордостта му, отколкото доставяше някаква радост.
Образът на неговия мотел означаваше всичко за Артър. Смята го за един от най-добрите и престижни в региона. Неговата надежда беше един ден да го превърне в хотел и той вярваше, че предстоящото състезание по гостоприемство е неговият билет за големите лиги.
Конкурсът за гостоприемство беше престижно годишно състезание, което даваше възможност на хората от местната мотелска индустрия да разширят бизнеса си. Артър беше кандидатствал за този конкурс и чакаше комисия.
Спечелването на награда в това състезание щеше му позволи да продаде повече услугите си и можеше да види как скоро ще го превърне в малък хотел.
Един ден Артър се натъкна на управителя на мотела си Дани, който се занимаваше с жена на име Джесика, която отчаяно искаше място, където да остане за през нощта. Джесика беше подгизнала от главата до петите от дъжда навън, а температурите бяха невероятно ниски този ден.
— Какъв е проблемът тук, Дани? — попита Артър мениджъра си. Преди Дани да успее да отговори, Джесика се включи, умолявайки искрено.
— Моля, помогнете ми, сър. Отчаяно се нуждая от място, където да остана през нощта. Ще приема всичко, което имате. Нямам пари в себе си, но… — започна Джесика, преди да бъде спряна от Артър.
— Нямате пари? — грубо попита Артър.
— Ъм… Не, сър. Но съм сигурна, че можем да уредим нещо в по-добро време. Просто имам нужда от място, където да положа главата си през нощта — умоляваше Джесика.
— Това не е благотворителна организация или приют за бездомни, госпожо. Това е бизнес. Не можете да платите. Не можете да останете — излая Артър.
— Моля ви, сър! Само за една нощ. Ще си тръгна веднага сутринта — помоли Джесика.
— Дани, обади се на охраната и ги помоли да придружат тази млада жена до вратата — хладно се сопна Артър, докато Дани кимна на близките охранители.
— Господине, моля ви! Умолявам ви! Само една нощ — молеше Джесика, когато охраната се приближи до нея, водейки я към вратата.
— Довиждане, госпожо. Върнете се, когато можете да си позволите стая — каза Артър студено. След това се обърна към Дани, който гледаше бедната дама, съчувствайки й.
— А ти. Увери се, че всичко е идеално за утре. Няма нужда да ти напомням, че журито за състезанието ще бъде тук и не можем да си позволим да имаме нещо не на място — каза Артър.
— Ъъъъ… Д—да, сър — колебливо отговори Дани.
На следващата сутрин Артър тъкмо беше приключил с последния кръг от проверки с журито за състезанието. Артър беше невероятно уверен, че се е справил изключително добре. Журито изглеждаше доволно от представянето на мотела му.
В деня на церемонията по награждаването Артър беше доста притеснен. Искаше му се целият процес да се ускори, за да може да поиска наградата си. Неговият най-голям конкурент също беше в състезанието и колкото повече време отнемаше събитието, толкова повече се тревожеше за тях Артър.
Беше доста уверен след проверките. Нещо обаче не му хареса по някаква странна причина. И колкото повече време отнемаше събитието, толкова по-несигурен започваше да се чувства.
Артър нервно дръпна един от членовете на журито настрана, за да попита защо какво е забавянето. Церемонията по награждаването трябваше да започне преди известно време и това започваше да обезпокоява Артър още повече.
— Съжалявам, но знаете ли кога ще започне церемонията? Вече е минал почти час — попита Артър члена на журито.
— О, Артър! Не бъди толкова напрегнат. Справи се доста добре. Както и да е, трябва да започнем скоро. Просто чакаме председателя да се появи. Тя малко се забави в задръстванията — каза членът на журито.
— О, добре. Разбирам — каза Артър.
— Всъщност, ето я. Мисля, че сме готови — каза членът на журито. Докато Артър проследяваше погледа му към председателя от другата страна на стаята, сърцето му започна да бие силно.
Артър се приближи до сцената, за да се увери, че очите му не го лъжат. Колкото повече се приближаваше, толкова по-конкретни ставаха страховете му, докато председателят и другите членове на журито излизаха на сцената. Председателят беше не друг, а Джесика.
Когато най-накрая се качи на подиума, след като беше представена, Джесика и Артър споделиха отчетлив.
Артър я гледаше засрамен и невярващ, докато Джесика гледаше властно, вече не просещата млада дама от предната вечер.
Джесика обясни на присъстващите, че е направила експеримент и само един собственик на мотел й е помогнал. След това тя присъди наградата на конкурента на Артър, който, за разлика от него, проявил състрадание към Джесика и й дал малка стая за през нощта.
След това Артър научи ценен урок и започна да се отнася с повече внимание към клиентите си и хората като цяло. И докато бизнесът му претърпя удар за известно време, Артър успя да го съживи въз основа на новонаучената си етика.
Докато Артър правеше всичко възможно да приложи състрадание към своите отношения и да се поучи от грешката и погрешната си преценка, той бавно се изправи на крака и стана по-добър човек.
Какво можем да научим от тази история?
- Опитайте се да се отнасяте към всички със състрадание. Ако Артър беше проявил малко повече състрадание към жената, може би щеше да спечели състезанието.
- Учете се от грешките си. Артър научи урок за състрадание, след като загуби състезанието и най-накрая промени начина си на работа с хората в бизнеса и живота.
- Получете благодатта да бъдете по-добри. Докато Артър направи голяма грешка, като отхвърли Джесика, той имаше благодатта да се поучи от грешката си и да продължи да се движи към по-добър живот и версия на себе си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
Последно обновена на 29 март 2023, 07:26 от Иван Петров