Говорител на жп гара решава да осинови изгубено дете, изоставено от майка си. Месеци по-късно той намира пръстена на бившата си жена в джоба на момчето и това, което научава след това, е голяма изненада.
Саймън беше 28-годишен говорител на железопътна гара, който трябваше да премине през ужасяващ процес на развод с бившата си съпруга Сара. Той не беше богат и със Сара се бяха оженили на 22-годишна възраст, само за да се разделят две години по-късно.
През времето им заедно Саймън работеше като чистач на местна жп гара, но беше повишен, след като ръководството видя потенциала му. Сара обаче имаше по-големи мечти и не беше доволна от парите, които Саймън носеше у дома.
Сара винаги изискваше повече от Саймън, въпреки че той не можеше да си ги позволи. Тя се умори от този начин на живот и напусна Саймън заради богат мъж.
Саймън беше разбит, особено след като винаги е мечтал да стане баща. Нямаше време да намери отново любовта, тъй като беше зает с работа на гарата.
Докато Саймън беше на работа един ден, момче на около 4-5 години се приближи до гишето за информация, твърдейки, че се е изгубило. Притеснен, Саймън остави момчето да чака с него, надявайки се родителите му да се върнат.
Саймън седя с момчето няколко часа, разговаряйки с него. Момчето се представи като Крис и каза, че е на гарата с майка си.
— Помниш ли къде трябваше да отидеш? Може би мога да проследя майка ти чрез билета, който е купила. — предложи Саймън.
Момчето тъжно поклати глава.
— Никъде. — отговори той.
Саймън намери това за странно и реши да изчака още няколко часа с момчето, което вече се чувстваше удобно с него. Те се сближиха моментално и момчето избра да говори само със Саймън, а не с някой друг.
Същата вечер, когато смяната на Саймън беше към края си, пристигна полицията. Те решиха да заведат момчето в сиропиталище, докато не намерят майка му.
Но виждайки бедното, невинно момче уплашено да бъде сред непознати, Саймън попита дали може да стане настойник на момчето, докато полицията издирва майка му.
За щастие полицията се съгласи и след като подписа някои документи, Саймън получи разрешение да стане приемен баща на Крис. Те се прибраха заедно тази вечер, приготвяйки си вкусна домашна вечеря със спагети и кюфтета.
— Това е любимата ми храна! — каза малкото момче, докато се канеха да ядат, а Саймън не можа да сдържи усмивката си.
— Значи ето как се чувстваш като баща. — помисли си той.
Само за два месеца Саймън и Крис се привързаха един към друг. Младото момче видя Саймън като свой баща и по същия начин Саймън обичаше Крис като собствен син.
Един ден полицията дойде в къщата на Саймън, за да му каже, че майката не е била открита.
— Имате възможност да го настаните в сиропиталище или можете да продължите с процеса на осиновяване, за да го вземете под крилото си. — обясниха те на Саймън.
Това решение беше ясно за него. Той подаде молба за осиновяване, надявайки се да стане баща на Крис завинаги. Крис не можеше да бъде по-щастлив от това, твърдейки, че няма място, където би предпочел да бъде.
— Благодаря ти, татко. — каза той, прегръщайки Саймън и това стопли сърцето на мъжа.
Няколко месеца по-късно процесът на осиновяване беше финализиран. Саймън официално беше баща на Крис и двамата не можеха да бъде по-възхитени.
Една вечер Саймън влезе в стаята на Крис, за да го целуне за лека нощ. Когато влезе, момчето внезапно скри нещо в задния си джоб.
— Какво криеш там, младежо? — попита любопитно Саймън.
— Нищо, татко. — отвърна Крис. Неубеден, Саймън бръкна в джоба на момчето и извади златен пръстен. После очите му се разшириха от шок.
— От къде взе това? – попита той сина си. Саймън беше сигурен, че пръстенът е на бившата му съпруга, защото върху него бяха гравирани техните инициали.
— Майка ми сложи този пръстен в джоба ми на гарата. Тя каза, че ще отиде до магазина да купи вода, но не се върна. — разкри Крис. — Не казах на никого за пръстена, защото можеха да ми го вземат. Това е единственото нещо, което ми остана от майка ми. — изплака той.
Саймън прегърна Крис.
— Не се тревожи, синко. Никой няма да ти го отнеме. Не беше нужно да го криеш от мен. — увери го той.
Тази нощ Саймън не можа да заспи.
— Може ли Крис да е мой биологичен син? — той се зачуди. — Възможно ли е Сара да е била бременна преди да се разделим?
Толкова много мисли се въртяха в главата на Саймън.
— Как можа да изостави Крис по този начин? Защо внезапно е решила да го остави? Било ли нещо, което е трябвало да направи за новия си партньор? Защо никога не ми каза, че е бременна?
За да облекчи притесненията си, той реши да направи ДНК тест. Резултатите дойдоха седмици по-късно и показаха, че Саймън наистина е бащата на Крис.
— Сара е била бременна, когато ме е напуснала? — каза той невярващо.
Саймън се опита да се обади на Сара, за да намери отговори на многото въпроси в главата си, но линията й не можеше да бъде достигната. Той осъзна, че Сара нарочно е оставила Крис на гарата, знаейки, че той ще бъде там.
ДНК тестът беше само още едно доказателство за Саймън, за да оправдае силната връзка, която изгради с Крис от първия път, когато срещна младото момче. Той реши да съобщи новината на Крис, който беше също толкова щастлив да разбере, че Саймън е неговият биологичен баща.
Докато те оставяха новината да се уталожи, Саймън изведнъж спомена с усмивка:
— Осъзнаваш ли, че ако ми беше показал пръстена на майка си по-рано, нямаше да има нужда да те осиновявам? Ти си мой син! Тя ти е дала пръстена, защото веднага бих го разпознал.
Крис се облегна на рамото на баща си и кимна.
— Съжалявам, татко. Инстинктът ти беше прав да претърсиш джоба ми.
— Добре, че последвах сърцето си и все пак те осинових. Ако не го бях направил, никога нямаше да разбера, че си мой син и никога повече нямаше да се видим. — въздъхна Саймън, прегръщайки силно сина си.
— Радвам се, че последва сърцето си, татко. Бащата познава сина си най-добре!
Саймън беше шокиран от думите на сина си. Той беше интелигентно момче и беше прав.
— Бащата познава сина си най-добре. — повтори Саймън. Знаеше, че това изречение ще остане в съзнанието му завинаги.