Собственик на кафене се усъмнява в служител, след като част от вносните му продукти изчезва. Той решава да провери чантата на служителя само за да му даде повишение, след като открил виновника.
Бен притежаваше известно азиатско фюжън кафене в центъра на Лос Анджелис. Той беше известен със своите уникални и ароматни ястия със съставки, доставени от Япония, Корея и Китай.
Един ден, докато проверяваше килера на кафенето си, той забеляза, че наличностите от някои скъпи редки японски съставки са намалели драстично, въпреки че се използвали само при специални поръчки.
Първоначално Бен започнал да се съмнява в готвачите си, подозирайки ги, че използват скъпите съставки за други ястия или по-лошо, за лична употреба. Когато те отрекли обвиненията на Бен, всички погледи изведнъж били насочени към Джак.
Джак беше лоялен служител на кафенето, който почистваше кухнята и задния вход. Той беше първият, който проверяваше доставките, пристигнали в кафенето, като се уверяваше, че всички са в добро състояние.
Бен осъзна, че може би Джак е видял скъпите съставки и се е заинтересувал от тях. Той започна да наблюдава действията на Джак и тогава го забеляза да излиза от кафенето с тежка на вид чанта всяка вечер.
На третата вечер Бен реши да се изправи срещу Джак. Той беше сигурен, че краде продуктите, и искаше да го хване на местопрестъплението.
— Джак — извика му Бен. — Защо толкова бързаш да се прибереш? Ела в офиса ми.
Джак се стресна от внезапното повикване на Бен. Той пусна чантата си на пода, преди да влезе в кафенето.
— Вземи чантата със себе си — нареди Бен. Джак преглътна и последва шефа си.
Когато стигнаха до офиса, Бен премина направо към въпроса.
— Прибираш се вкъщи с пълна чанта всяка вечер и случайно от килерът ми се изчерпват скъпи продукти. Имаш ли нещо да ми кажеш?
Изражението на лицето на Джак внезапно се промени, изненадан от това, което Бен се опитваше да намекне.
— Сър, никога не бих откраднал от вас или от когото и да било. Не съм такъв. — каза той, поклащайки глава.
Но Бен не беше убеден и помоли Джак да отвори чантата си. Отначало Джак се колебаеше. Нямаше представа как ще реагира шефът му на това, което беше вътре. Но когато Бен настоя, Джак отвори ципа на чантата, за да докаже невинността си.
— Съжалявам, сър — каза Джак. — Знам, че няма място в кафене; затова тихомълком ги измъквам всяка вечер. — извини се той.
За изненада на Бен, в чантата на Джак имаше кученце.
— С облекчение разбрах, че не си крал продукти, Джак, а… кученца? Къде ги носиш? — попита той служителя си.
Джак разкри, че в задната част на кафенето бездомно куче е родило четири кученца. Тъй като никой не се грижел за тях, Джак ги хранел с остатъци.
— Разлепих плакати за осиновяване на кученца в моя квартал. Всеки път, когато някой ми се обади, нося кученце на новите му собственици след работа. — призна Джак.
Бен не можа да не се разсмее.
— Чувствам се ужасно, Джак. Съжалявам, че те обвиних, че крадеш от нас. Знаех, че си добър човек, но не знаех, че си толкова състрадателен към живите същества. — похвали го той.
В желанието си да помогне на шефа си да открие виновника, Джак предложи да проверят камерите за наблюдение на кафенето за някакви следи. Бен похвали Джак, тъй като изобщо не се сети да провери записите.
Те прегледаха едноседмични записи, за да видят кой е влизал в килера, и видяха един човек, който често беше там: дъщерята на Бен, Алиша.
Бен не можеше да повярва на очите си и реши да изгледа записите няколко пъти и те само потвърдиха, че наистина Алиша взима скъпите продукти от килера.
— Защо ще краде от баща си? — каза Бен невярващо. — Не мога да повярвам, че тя би ми причинила това!
Алиша, второкурсничка в гимназията, работеше в кафенето това лято, обучавайки се като хостеса, забавляваща гостите, преди да седнат. Тя откри обширния килер на баща си и започна да му обръща внимание, като ходеше там всеки ден, когато всички останали бяха твърде заети, за да забележат.
Тази нощ Бен се изправи срещу дъщеря си у дома. Искаше да разбере защо тя краде от него и да й каже колко е разочарован от нея.
Алиша призна, че се е опитвала да впечатли приятеля си, абитуриент в тяхното училище. Той бил особено заинтересован от гурме храната, така че тя започнала да избира най-скъпите продукти, които да използва за ястията си.
Разочарован от дъщеря си, Бен я уволни незабавно и й каза, че не може повече да работи в кафенето. Той реши да даде на Джак работата и той се справи перфектно с нея.
Джак не само имаше приятна личност, но беше и много отзивчив. За няколко седмици той успя да удвои гостите, идващи в кафенето. Бен не можеше да бъде по-щастлив и искаше да възнагради Джак за работата му.
— Мога ли да направя нещо за теб, Джак? Изобщо всичко. Ти си най-ценният ми служител и искам да съм сигурен, че тук се отнасят добре с теб. — каза Бен, след като видя, че продажбите им са се утроили в петък вечер.
— Е, има едно нещо, сър — каза Джак и на лицето му бавно се появи усмивка.
— Какво е то?
— Има още едно кученце, което се нуждае от дом — ухили се той. — Искате ли да го осиновите?
Бен поклати глава и се засмя.
— Мислех си, че ще ми поискаш увеличение на заплатата по-малко от месец, след като работиш на новата си работа, а ти ме молиш да осиновя кученце! Ти си специален, Джак. — каза той, потупвайки го на гърба.
— Ще взема кученцето с мен тази вечер. Не се притеснявай, обещавам да се погрижа за него. — увери Бен. — Още по-добре, ще накарам Алиша да ми помогне, така че да научи нещо за отговорността.
Какво можем да научим от тази история?
- Не бързайте да съдите другите хора. Бен бързо помисли, че Джак краде от него, но беше смирен, след като Джак показа истинския си характер и дори му помогна да намери истинския виновник.
- Понякога най-близките ни могат да бъдат тези, които ни предават най-много. На Бен и през ум не му е минавало, че собствената му дъщеря ще открадне от него. Това показва, че понякога най-близките ни са по-способни да ни предадат, за разлика от онези, които работят лоялно за нас.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
