М. Димитрова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Трудолюбив чистач на прозорци остава объркан, след като намира подаръци на первазите, които е почистил. Той се опитва да разбере кой му е оставил подаръците и защо.
Джейкъб беше обикновен чистач на прозорци. Той имаше дъщеря на име Ашли, която много обичаше и работеше усилено, за да й осигури комфортен живот.
Съпругата на Джейкъб Ани почина, когато Ашли беше само на 3 години. Оттогава той отглеждаше дъщеря си сам и работеше усилено, за да гарантира, че тя винаги е щастлива.
Самотният баща работеше в офис на успешна корпорация. Въпреки това, докато всички в компанията печелеха добре, Джейкъб беше на дъното на веригата на заплатите и получаваше минимална заплата за почистване на прозорци.
Джейкъб винаги е мечтал да работи за корпорацията, в която беше. Искаше да им стане мениджър, но поради бедността си нямаше достатъчно пари, за да отиде в колеж и следователно не можеше да получи мечтаната работа.
Въпреки това той беше решен да работи за компанията. Когато видя обявата за „чистач на прозорци“ във вестника, той повярва и кандидатства. Наблюдаването на служителите през прозореца го забавляваше и му даваше мотивация да продължи да се стреми към мечтите си, по един или друг начин.
Всеки ден той се натъкваше на красива руса жена на име Синтия. Тя беше ръководител на отдел и постоянно беше в офиса си, срещайки се с няколко души.
Докато Джейкъб почистваше прозорците й, той беше хипнотизиран от красотата й. Тя имаше чиста кожа, пронизващи сини очи и права руса коса.
— Тя е като истинска Барби. — казваше си Джейкъб.
За съжаление, Синтия никога не обърна внимание на Джейкъб. Всъщност никой от служителите на компанията не му обърна внимание. В края на краищата те го виждаха като служител, който чисти прозорците им, а не като колега.
Един ден Джейкъб имаше почивен ден. Той реши да заведе дъщеря си в кафене, където сервираха добра паста и млечни шейкове. Те се наслаждаваха на храната си, когато Джейкъб забеляза Синтия да влиза.
— Добро утро, госпожо. — поздрави я Джейкъб, когато погледите им се срещнаха. Синтия беше изненадана да види Джейкъб там, особено с малко момиченце.
— Здравей — отвърна Синтия с лека усмивка на лицето. Тя отиде направо при касата, откъдето си поръча кафе.
Джейкъб не знаеше, че Синтия го наблюдаваше. Тя беше изненадана да разбере, че Джейкъб има малка дъщеря и беше трогната да види колко грижовен и любящ беше той към нея.
Преди да излезе от кафенето с чашата си, тя не можа да не се приближи отново до Джейкъб.
— Имаш красиво момиченце. — каза му тя. — Сигурна съм, че със съпругата ти обичате да се грижите за нея. Тя изглежда като ангел.
Джейкъб се усмихна, изненадан, че Синтия се приближи до тях.
— Благодаря ви, госпожо. Само аз и Ашли сме. Жена ми почина преди 4 години. — разкри той.
— О — каза Синтия изненадана. — Много съжалявам да го чуя. Справяш се страхотно с отглеждането й. Мога да кажа. — усмихна се тя.
Дори след като Синтия си тръгна, тя не можеше да не мисли за Джейкъб и дъщеря му. Искаше да направи нещо за тях, но все още не беше сигурна какво.
Когато Джейкъб се върна в офиса след почивния си ден, той се зае с ежедневната си рутина за почистване на прозорци. Винаги започваше с най-горния етаж, преди да слезе до фоайето.
Въпреки това, докато бавно си проправяше път надолу, той забеляза странни неща, висящи от всеки прозорец. Опакованите подаръци и хартиените торбички бяха или окачени, или залепени с тиксо на прозорците, и те бяха с надпис „Джейкъб“.
Джейкъб беше едновременно изненадан и възхитен. Докато отваряше подаръците един по един, видя играчки, бонбони, детски дрехи и пликове с пари. Не можеше да не се усмихне, докато почистваше прозорците и преглеждаше всеки подарък.
След този ден Джейкъб разбра, че Синтия е тази, която е започнала милия жест към него. Той й благодари лично, като отиде в офиса й след работен ден.
— Просто исках да ви благодаря, че правите това за дъщеря ми, госпожо. Това означава много и съм сигурен, че тя ще се зарадва. Всичко, което искам, е дъщеря ми да е щастлива и съм сигурен, че тя ще бъда възторжена тази вечер. — каза й Джейкъб.
Синтия се усмихна.
— Няма за какво, Джейкъб. Когато те видях с дъщеря ти в кафенето, не можех да спра да мисля за вас двамата. Тя е толкова щастлива, че си й баща. — каза му тя.
Джейкъб беше трогнат, че Синтия му обърна внимание. Той все още беше нервен около Синтия, тъй като я намираше за изключително красива и извън класата му. Този ден обаче го обзе внезапен прилив на смелост.
— Наистина искам да ви благодаря — каза Джейкъб. — Нямам много, но случайно бихте ли искали да отидете на вечеря с мен?
Синтия веднага би казала „не“, тъй като винаги е била внимателна към социалния статус и богатството на своите романтични партньори. Но нещо я обзе и тя искаше да каже „да“ на Джейкъб. И така, тя се съгласи на вечеря.
Те прекараха страхотно време заедно и Синтия успя да опознае Джейкъб. Тя не само разбра колко добър баща е той, но и успя да види доброто му сърце и искрената му природа като човек.
От този ден Синтия започна да забелязва Джейкъб още повече. Те говореха между работата и си разменяха текстови съобщения. Междувременно офисът продължи с добрината си към Джейкъб. На всеки две седмици залепваха нещо за дъщерята на Джейкъб на прозорците.
В крайна сметка Синтия не можеше да отрече чувствата си към Джейкъб. Те започнаха да се срещат и в крайна сметка се ожениха. Джейкъб не можеше да повярва, че получи мечтаното си момиче.
Това го мотивира да работи повече, за да осигури комфортен живот на Синтия и Ашли. Джейкъб и Синтия отгледаха Ашли заедно, превръщайки се в щастливо семейство, което цени спомените повече от материалните притежания.
Последно обновена на 5 юни 2023, 06:46 от Иван Петров