Съпругата на Стенли, Клара, почива неочаквано и не оставя завещание. Но когато започва да урежда имуществото й, адвокатът му открива, че са разведени повече от 20 години по най-странната причина. Тогава се появява наследникът на Клара.
Клара и Стенли се ожениха в края на 80-те години и решиха да отгледат децата си в Западна Вирджиния. Но имаха само една дъщеря, Жасмин. За съжаление, през 2000-те години тя се забърка с грешните хора.
Когато Жасмин навърши 18 години, тя напусна къщата и прекъсна всички връзки въпреки усилията на Клара и Стенли. Приятелят й Финиъс й оказваше ужасно влияние и пълнеше главата й с всякакви лъжи за тях.
Бяха минали повече от 10 години, откакто видяха Жасмин за последен път, но все още имаха надежда, че тя ще се върне някой ден. Но Клара неочаквано получи инфаркт и лекарите не можаха да направят нищо. Тя почина и Стенли беше с разбито сърце.
Той дори не знаеше дали Жасмин ще разбере за майка си. Но трябваше да оправи делата на Клара. Тя не беше оставила завещание или нещо подобно, защото бяха още толкова млади. Никога не беше очаквал да я загуби толкова скоро.
След погребението той се срещна с адвоката си Натаниел Колдуел.
— Г-н Коен, моите съболезнования. Мразя да се срещаме при тези обстоятелства, но е важно да уредим всичко — поздрави г-н Колдуел.
— Да, г-н Колдуел. Искам и аз да си приготвя нещата, за всеки случай. Никога не знаеш какво може да се случи. — отговори Стенли.
— Това е вярно. Но има нещо, което трябва да ви кажа. Моята секретарка уреди всички документи относно г-жа Коен след вашето обаждане и има малък проблем. — започна г-н Колдуел.
— Какво не е наред? — учуди се объркан Стенли.
— Ами… според документите вие и г-жа Коен сте се развели в началото на 2000-те. — обясни адвокатът.
— Какво? Това е невъзможно! Никога дори не сме спали разделени, откакто се оженихме. Сигурно има грешка. — отбеляза Стенли.
— Опитваме се да разберем какво се е случило. Но това е ситуацията, която имаме в момента. Тъй като сте разведени, най-близките й роднини ще наследят нейното имущество. — обясни г-н Колдуел.
— Това ще е Жасмин, предполагам. Но не разбирам как е възможно това. Може ли да се разведе без моето съгласие? И ако е така, защо е продължила да живее с мен? — попита Стенли.
— Освен ако не е водила дневник, нямам начин да отговоря на въпросите ви. Но не би било възможно да се разведете без вашия подпис. Не се притеснявайте обаче. Проучваме този въпрос обстойно. Засега трябва да се свържа с дъщеря ви. — обясни адвокатът.
— Ние сме отчуждени. Не съм я виждал и чувал от много години. Предполагам, че ще получи спестяванията на Клара, нали? — Стенли се замисли.
— Тя получава и къщата ви, господин Коен. Тя е на името на жена ви. Може би можете да постигнете споразумение с нея. Това е всичко за сега. Ще се свържа с вас, ако има нещо ново. — завърши г-н Колдуол. Стенли напусна срещата онемял.
Не можеше да повярва, че Клара се е развела с него. Сигурно е грешка, помисли си той, след като излезе от офиса на адвоката си. Няколко дни по-късно Стенли чу няколко остри удара на вратата си. Беше Жасмин.
— Жасмин! Скъпа! Толкова се радвам да те видя! — Стенли извика и започна да плаче. Но лицето на Жасмин не показваше емоция.
— Адвокатът каза, че парите на мама са мои, както и тази къща, нали? — каза Жасмин, когато влезе във всекидневната.
— Уф… Предполагам, но има грешка, така че те проверяват нещата. — промърмори той. Но Жасмин се разходи, оглеждайки се.
— Е, както и да е. Ще трябва да си тръгнеш възможно най-скоро, когато това стане ясно. Съжалявам, но сега искам да живея тук. — каза безсърдечно дъщеря му.
— Жасмин, това е моят дом. Няма къде другаде да отида. Не можем ли да говорим за това? — помоли се Стенли.
— Съжалявам, не. Не искам да правя това. Прекъсна контактите с причина. Ти не подкрепи връзката ми и аз не искам да имам нищо общо с теб. — продължи Жасмин.
— Още ли си с този скитник? — ядосано попита Стенли.
— Не, но моята теза остава в сила. Нещата щяха да са много по-лесни, ако просто го бяхте приели. Но не… — подигра се Жасмин.
— Жасмин, майка ти току-що почина! И дори не ти пука за това? — Стенли изръмжа. Тя го погледна със студен поглед, сякаш това наистина нямаше значение, и сви рамене.
— Е, наследството не е уредено, така че напусни къщата ми веднага. Толкова съм разочарован от теб. Ти си зряла жена и дори не можеш да покажеш малко състрадание. — обвини Стенли.
Жасмин се присмя.
— Добре, ще напусна. Но тази къща е моя и когато всичко се уреди, ще се махнеш оттук завинаги! — извика тя и си тръгна.
Стенли седна и потърка челото си.
— Къде сбъркахме, Клара? — учуди се той към небесата.
Г-н Колдуел се обади две седмици по-късно.
— Г-н. Коен, открихме какво се е случило. През 2001 г. жена с точното име на съпругата ви, Клара Коен, е подала молба за развод. Но мъжът й бил обиден и не искал да подпише. — разкри адвокатът.
— О, уау! — прошепна Стенли по телефона.
— Да. Така нейният адвокат накарал съдът да разреши развода без неговия подпис. Очевидно е имало голямо объркване в офиса и случайно са ви развели. Това е лудост! Не съм виждал такава ситуация през цялата си кариера! — възкликна мистър Колдуел.
— Но може ли да се оправи? — Стенли се учуди, облекчен, че жена му не се е развела тайно с него.
— Да, трябва да покажем всичко на съдия и те ще изяснят нещата. Но се чувствам зле за тази жена, която все още е омъжена за този мъж. — каза г-н Колдуел.
Те се обърнаха към съда малко след това и Стенли получи наследството на Клара като неин съпруг. Жасмин присъства на изслушването и беше бясна от решението на съдията. Тя грабна чантите си и излезе от стаята.
Но Стенли хукна след нея.
— Жасмин, почакай! Моля те! Изчакай! — извика той, докато тя спря в коридора.
— Какво искаш? Ти получаваш всичко, а аз не получавам нищо точно както ти искаше. — присмя му се Жасмин.
— Не това исках. Бях готов да ти дам къщата. Вече уредих всичко така, че ти да я наследиш, когато ме няма. Но това, което искам, е дъщеря ми обратно. Моля те, дай ми шанс да възстановим отношенията си. — молеше Стенли.
Точно тогава Жасмин най-накрая показа емоция и очите й се насълзиха.
— Аз… не знам дали мога да направя това. Мина толкова много време. — започна тя.
— Моля те, нека посетим заедно гроба на майка ти. Да забравим и да си простим за всичко. Ние сме цялото семейството, което ни е останало на света. Не искам да те загубя отново, скъпа. — извика Стенли.
Жасмин се пречупи и изтича в ръцете на Стенли. Те се държаха здраво един за друг в продължение на много минути. След това се прибраха заедно. Жасмин обясни колко ужасен е бил животът й, откакто си е тръгнала преди години.
— Трябваше да те послушам. Но бях толкова глупава. Бившият ми напълни главата ми с толкова много лъжи. Но след това, когато се отървах от него, не посмях да се изправя пред теб… за да поискам прошка. Бях толкова уплашена. — разплакана обясни Жасмин.
— Толкова съжалявам. Трябваше да слушаме по-добре. Може би можехме да направим повече за теб. Но сега трябва да гледаме напред. Ти си тук и ние започваме отначало. Прощавам ти. Можеш ли да ми простиш, че не се борих повече? — подчерта Стенли.
— И аз ти прощавам, татко. Да започнем отначало! — каза му Жасмин.
— Клара, върнахме си детето! — помисли си той, докато прегръщаше дъщеря си отново.
