След смъртта на майка си Томас се завръща в Мериленд, за да продаде къщата й. Но той чува странни звуци, идващи от мазето, и открива нещо шокиращо там долу.
Томас се разхождаше из дома от детството си в Мериленд, мислейки за всички страхотни спомени, които има там. Той беше единствено дете, но родителите му го отгледаха с цялата любов на света. Ето защо, когато баща му почина преди почти две десетилетия, той взе майка си, Агата, със себе си в Ню Йорк. Но сега Агата я нямаше и беше време да продаде това място.
Но Томас беше разколебан. Той не искаше да се разделя с къщата. Беше изпълнена с любов, въпреки че никой не беше живял в нея от няколко години. Може би трябваше да я ремонтира и да започне да я дава под наем. Възможностите бяха безкрайни. Но първо трябваше да изпие чаша чай, за да мисли по-добре.
Точно когато постави чайника върху печката, той чу удар, идващ някъде от къщата.
— Кой е там? — попита той от кухнята. Никой не отговори, но се чу ново тропане и нещо, което прозвуча като охкане.
Томас бързо разбра, че звукът идва от мазето и реши да проучи. Отвори скърцащата врата и започна да слиза по стълбите. Къщата беше стара и за разлика от съвременните мазета, това имаше само една крушка в средата на стаята. Затова трябваше внимателно да се спусне по старите стълби и да я намери.
Когато най-накрая я запали, той откри тяло на пода.
— Ах! — извика той, но фигурата се размърда и започна да говори.
— Не крещи! Само аз съм!
— Кой си ти? Какво правиш в къщата ми? — каза Томас твърдо, но по-тихо.
— Казвам се Хенри. Толкова съжалявам. Живея тук от няколко месеца. — разкри непознатият.
— Какво? Защо? Ще извикам полиция! — Томас се закани и започна да търси телефона си.
— Не! Моля те! Моля, недей! Бездомен съм. Не съм взел нищо от къщата ти. Моля те! Не съм крадец! — Хенри умоляваше отчаяно, но не се изправи и Томас забеляза, че кракът му е в неудобно положение.
— Какво ти се е случило?
— Току-що паднах по стълбите и се блъснах в няколко неща, опитвайки се да се измъкна. Когато те чух вътре, исках да изляза, без да забележиш. — обясни той от мястото си на пода. — Мисля, че може да съм си счупил крака.
— Господи! — въздъхна Томас.
— Моля, не викай полицията! — изкрещя мъжът, когато видя Томас най-накрая да вади телефона си и да набира.
— Няма. Викам линейка. Този крак изглежда зле.
— Не! Нямам пари за това!
— Ще го платя. Не се притеснявай. — добави Томас.
Линейката дойде и медиците казаха, че Хенри трябва да бъде откаран в болницата, така че го натовариха. Томас реши да ги придружи и да види дали Хенри е добре. Все пак мъжът беше паднал в къщата му. Чувстваше се донякъде отговорен, въпреки че Хенри се беше нанесъл без позволение.
Те откриха, че Хенри има фрактура и го гипсираха. Лекарят също така каза, че ще трябва да пази този крак за дълго време. Ясно е, че един бездомник трябва да ходи през цялото време, а Хенри няма да може да направи това. Затова Томас отново се смили над него, като му предложи дома си.
През следващите няколко дни двамата мъже, които бяха на една и съща възраст, се сближиха по няколко интереса като бейзбол, книги и музика. Хенри също разкри как е останал бездомен.
— Моята годеница ми изневери няколко дни преди сватбата ни. Живеех в нейната къща и тя ме изгони. Тогава бях заместващ учител по природни науки и когато местният окръг спря част от финансирането, ме освободиха за постоянно. Не можех да си позволя ново място и нямаше към кого да се обърна, така че съм бездомен от няколко години. — обясни той. — От време на време работя нещо, но никой няма да ми даде по-постоянна позиция.
— И как се озова в къщата на майка ми?
— Преди няколко месеца видях тази къща. Мислех, че това е къщата, в която бих искал да създам семейство. Тогава забелязах, че никой не живее тук. Гледах я с дни, преди да нахлуя. Е, не съм счупил нищо. Задната врата беше открехната, така че просто влязох. Почистих я, доколкото можах, и започнах да оставам тук. — продължи разказа си Хенри.
— И тогава аз дойдох тук и ти по някакъв начин се озова в мазето. — предположи Томас, надявайки се Хенри да попълни празните места.
— Е, обикновено спя горе в това, което предполагам, че е спалнята ти от детството. Но те чух и влязох в мазето, за да се измъкна през прозореца. Мислех, че входната врата ще бъде твърде очевидна. Но тогава паднах и добре, останалото го знаеш. – отвърна Хенри и се засмя. Томас се присъедини към него в смях.
Томас осигуряваше храна, провизии и всичко, от което Хенри се нуждаеше. Междувременно му хрумна идея. Той имаше предложение за странния мъж, защото нямаше да може да остане в Мериленд още дълго. Ню Йорк и работата му го чакаха.
Те седяха на кухненската маса за вечеря, когато Томас проговори.
— Хенри, имам идея. Защо не останеш тук за постоянно? Наемам те като официален надзорник на къщата. Заплатата не е голяма, но тъй като не трябва да плащаш наем, мисля, че ще е добре. Можеш да се излекуваш, да потърсите подходяща работа и да се възстановиш. Ако можеш да поправиш нещата тук, аз ще го оценя. Когато си стъпиш на краката, ще я дам под наем. — предложи той.
— Еха! Томас, сигурен ли си? Това е ужасно щедро и какво ще стане, ако ми отнеме много време, за да си стъпя отново на краката? — попита Хенри.
— Всичко е наред. Честно казано, чудех се какво да правя с тази къща и идеята да я продам разби сърцето ми. Но аз нямам планове да се местя тук, така че това е най-добрият вариант за мен. — отговори Томас.
— Тогава приемам с цялото си сърце! — Хенри веднага се съгласи.
Когато кракът на Хенри оздравя, той си намери работа като заместващ учител в друго училище и в крайна сметка му предложиха постоянна позиция. Томас му позволи да остане в къщата, въпреки че вече не му плащаше.
Няколко години по-късно Хенри беше спестил достатъчно, за да може да направи първоначална вноска за дом, но искаше да остане при Томас. Така Томас се съгласи да му продаде къщата, защото вече не беше непознат. Сега той заслужаваше къщата.
Те постигнаха споразумение, при което Хенри започна да плаща вноски за къщата. В крайна сметка той я притежаваше изцяло и беше по-щастлив от всякога, особено след като се ожени и му се родиха деца. Поглеждайки назад, Хенри осъзна, че е имал луд късмет.
